БАН реагира остро на опита на Русия за присвояване на Кирило-Методиевото дело
По мотив изложбата на Руския културно-информационен център в София в навечерието на празника на българската култура и просвета, представяща братята св. св. Кирил и Методий като “реформатори на славянската азбука”, “създатели на църковнославянския език” и “първи разпространители на грамотността и просветата в Русия”, Българската академия на науките (БАН) показва своето неразбиране от подмяната на историческите и езиковите обстоятелства, които са азбучно известни на цялата непредубедена славистика по света, включително и на съветската. Това се споделя в позиция на Българска академия на науките, оповестена през днешния ден.
Ето и останалата част от нея:
Достатъчно е да се спомене името и делото на световноизвестния съветски академик акад. Дмитрий Лихачов, който дефинира България като „ люлката на славянската просвета “, като страната, дала „ на източните славяни висшия пласт на езика “. Световноизвестната съветска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, създател на фундаменталния труд „ Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХІ вв. “, поредно в проучванията си признава българския темперамент на Кирило-Методиевия език.
НФСБ: Да спрем следващата хибридна офанзива на Москва против българската история
Списъкът на учени, които споделят тази справедлива научна истина, може да бъде неведнъж продължен. Напомняме и обстоятелството, че през 1985 година по самодейност на Българска академия на науките и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в София е извършена академична полемика с присъединяване на известни български и руски учени, която приключва с формален протокол, в чието умозаключение се споделя:
„ Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският акцент на българския език през IX век. Езикът на преводите в творбите на Преславската и Охридската школа е старобългарският книжовен език. Езикът на Кирило-Методиевските монументи е изиграл голяма роля в културния живот на другите славянски нации и във образуването на техните литературни езици. “
Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните изказвания, че светите братя са основали църковнославянския език и са популяризирали просветата в Русия, е неприемливо изкривяване на историческата и научната истина, най-малкото заради обстоятелството, че църковнославянският е съветска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий в никакъв случай не са стъпвали където и да било по съветските земи.
Особено необичайно звучи и изказванието, че светите братя са “реформатори на славянската азбука”, когато е световноизвестно, че те са основатели на глаголицата, избавена от българските царе Борис І и Симеон!
На най-светлия български празник галерия на другарска страна като Русия би трябвало, въздавайки респект към светите братя, да регистрира безспорния български принос за международната културна история и ролята на старобългарския език като трети заветен език на Европа.
Ето и останалата част от нея:
Достатъчно е да се спомене името и делото на световноизвестния съветски академик акад. Дмитрий Лихачов, който дефинира България като „ люлката на славянската просвета “, като страната, дала „ на източните славяни висшия пласт на езика “. Световноизвестната съветска палеославистка Раля Михайловна Цейтлин, създател на фундаменталния труд „ Лексика древнеболгарских рукописей Х – ХІ вв. “, поредно в проучванията си признава българския темперамент на Кирило-Методиевия език.
Списъкът на учени, които споделят тази справедлива научна истина, може да бъде неведнъж продължен. Напомняме и обстоятелството, че през 1985 година по самодейност на Българска академия на науките и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в София е извършена академична полемика с присъединяване на известни български и руски учени, която приключва с формален протокол, в чието умозаключение се споделя:
„ Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският акцент на българския език през IX век. Езикът на преводите в творбите на Преславската и Охридската школа е старобългарският книжовен език. Езикът на Кирило-Методиевските монументи е изиграл голяма роля в културния живот на другите славянски нации и във образуването на техните литературни езици. “
Опитът да бъде присвоено Кирило-Методиевото дело със странните изказвания, че светите братя са основали църковнославянския език и са популяризирали просветата в Русия, е неприемливо изкривяване на историческата и научната истина, най-малкото заради обстоятелството, че църковнославянският е съветска редакция на старобългарския език от ХVII в., а братята Кирил и Методий в никакъв случай не са стъпвали където и да било по съветските земи.
Особено необичайно звучи и изказванието, че светите братя са “реформатори на славянската азбука”, когато е световноизвестно, че те са основатели на глаголицата, избавена от българските царе Борис І и Симеон!
На най-светлия български празник галерия на другарска страна като Русия би трябвало, въздавайки респект към светите братя, да регистрира безспорния български принос за международната културна история и ролята на старобългарския език като трети заветен език на Европа.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ