Доц. Веселка Стойнова: Откриваме рака на белия дроб с нискодозова томография
По последни данни над 2.2 млн. души са диагностицирани с рак на белия дроб в международен мащаб, а умрелите от болестта са 1.9 млн. Прогнозите сочат, че до 2050 година новооткритите случаи ще набъбнат до 3.8 млн. По последни данни всяка година в България се диагностицират над 4200 нови случая. За методите на разкриване на болестта приказва доцент доктор Веселка Стойнова, шеф на Клиника по образна диагностика, Аджибадем Сити Клиник Младост.
Доц. Стойнова, по какъв начин откривате рака на белия дроб?
Ракът на белия дроб може да се диагностицира посредством компютърна томография. Понякога това става инцидентно, когато пациентът прави проучването по друг мотив. Има случаи, при които болният към този момент демонстрира признаци и е ориентиран от доктор. Някои от пациентите просто попадат в рисковата група и тогава заболяването се открива при постоянния годишен скрининг.
При компютърната томография се изисква особено програмиране на апарата, тъй че пациентът да получи до 90% по-малко лъчи по време на проучването. След приключването към този момент имаме нужната информация и може да кажем дали индивидът страда от рак на белия дроб или не. Тук е значимо да се спрем на рисковите групи. Това са хора на 50-годишна възраст, пушили по един пакет цигари на ден в продължение на 30 години или хора, които са пушили по два пакета цигари на ден през последните 15 години. За страдание в рисковата група попадат и хора, които са пушили дълготрайно, само че са спрели цигарите.
Говорейки за компютърната томография, като метод за разкриване на рака на белия дроб, би трябвало да кажем, че за жалост проучването не се покрива от Националната здравноосигурителна каса. Приемането на Националния противораков проект беше доста значима стъпка. Той е подсилен от Европейския съюз, а ние сме част от европейката противоракова стратегия. Ето за какво се надявам нещата по повод заплащането на образните проучвания в България да се трансформират и да вървят в вярната посока.
Кога пациентите, за които има подозрение, че страдат от рак на белия дроб, би трябвало да дойдат при вас? Какъв е пътят на пациента?
Когато пациентът има клинични подозрения за това заболяване (кашлица, съществуване на кръв в храчката), първо би трябвало да отиде при пулмолог, който да го прегледа и да го насочи за компютърна томография.
Как протича проучването и кой разчита резултатите от него?
Пациентът би трябвало да легне на масата на апарата и да остане неподвижно, до момента в който протича проучването. Важно е да задържи дъха си сред 5 и 7 секунди и единственото, което ще усети е въртенето на машината. Болният би трябвало да знае, че не е нужна предварителна подготовка, може да яде и да пие преди този момент.
След слагане на диагнозата пациентът би трябвало постоянно да наблюдава положението си. Колко постоянно и по какъв начин става това?
Това зависи доста от лечението, на която е подложен пациентът - от метода на лекуване, от имунохистохимията, от генетичния вид на тумора. Решение за следене се взема по отношение на самостоятелното положение на болния или с други думи методът е персонализиран. Всеки пациент е обособен проблем, няма стандарт за всички.
Обикновено първите години след слагане на диагнозата, когато рискът от рецидив е максимален или още се чака резултатът на лекуването, следенето се случва в шпации сред 3 и 6 месеца. Но отново споделям - решението е в ръцете на онколога, който води лечението.
Има хора, които се тормозят да се подложат на образна диагностика. Съществува разбиране, че облъчването при рентген или скенер може да провокира различен тип рак или да утежни положението на болния. Как бихте ги успокоили?
Компютърната томография може да облъчи пациента, толкоз колкото той се облъчва по време на пътешестване до Съединени американски щати със аероплан. Изследването е в пъти по-нискодозово от всички останалите образни способи. При тежките проучвания на цялото тяло с контрастно вещество лъчите са много повече, само че все пак нито едно от тях не носи директен риск за живота и здравето на пациентите. При всички образни медицински способи ние се водим от правилото на изгодата, която би трябвало да надвишава риска. Няма модерно проучване, при което рискът за пациента, да е по-голям от изгодата.
Важно е пациентите да знаят, че облъчването не може да докара до разпространяване на рака, както и не може да провокира други ракови формирания. Дозата лъчи, която е нужна, с цел да докара до ракова болест, е в пъти по-висока, в сравнение с тази, която болния получава при компютърната томография. Тази доза може да се кумилира за 10-15 години непрекъснати проучвания. Тук би трябвало да подчертая, че ранното разкриване на болестта посредством нагледно проучване, е доста по-важно от страха, че лъчите могат да навредят. Образният способ демонстрира в кой етап е ракът, по какъв начин се развива, повлиява ли се от лекуването и в случай че е належащо се вършат промени.
Какви са рекомендациите за честотата на скрининговото проучване?
Препоръките са доста ясни и са съобразени с това дали при един пациент има към този момент открита находка или не. Ако човек няма находка, компютърната томография би трябвало да се повтори един път в годината до 80-годишна възраст или до 10 години, предстояща дълготрайност на пациента. Защо споделям " предстояща ", тъй като постоянно има други фактори, които утежняват общото положение на индивида - да вземем за пример той отхвърля лекуване, интервенция и така нататък Тогава скринингът се приключва.
В случай, че се открие находка и тя не е ракова, следенето се прави по строги правила - през 3 или 6 месеца, до момента в който се обясни дали образуванието се развива, какво е тъкмо и така нататък
Хора, които попадат в рисковата група, нямат недоволства, само че желаят да създадат компютърна томография, могат да се подложат на проучването един път годишно.
ВИЗИТКА
Доц. доктор Веселка Стойнова е завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София. Тя е един от водещите експерти по образна диагностика в страната. Специализира в Швеция, Германия, Унгария, Холандия.
Член е на Европейската асоциация по рентгенология и на Европейското сдружение по кардио рентгенология. Член е на управителния съвет на Българското сдружение по Кардио-торакална рентгенология. Участва в национални работни групи за правене на правила за добра здравна процедура в региона на рентгенологията и онкологията.
BGR-NP-0223-80005
Материалът се разгласява с поддръжката на Амджен България
Доц. Стойнова, по какъв начин откривате рака на белия дроб?
Ракът на белия дроб може да се диагностицира посредством компютърна томография. Понякога това става инцидентно, когато пациентът прави проучването по друг мотив. Има случаи, при които болният към този момент демонстрира признаци и е ориентиран от доктор. Някои от пациентите просто попадат в рисковата група и тогава заболяването се открива при постоянния годишен скрининг.
При компютърната томография се изисква особено програмиране на апарата, тъй че пациентът да получи до 90% по-малко лъчи по време на проучването. След приключването към този момент имаме нужната информация и може да кажем дали индивидът страда от рак на белия дроб или не. Тук е значимо да се спрем на рисковите групи. Това са хора на 50-годишна възраст, пушили по един пакет цигари на ден в продължение на 30 години или хора, които са пушили по два пакета цигари на ден през последните 15 години. За страдание в рисковата група попадат и хора, които са пушили дълготрайно, само че са спрели цигарите.
Говорейки за компютърната томография, като метод за разкриване на рака на белия дроб, би трябвало да кажем, че за жалост проучването не се покрива от Националната здравноосигурителна каса. Приемането на Националния противораков проект беше доста значима стъпка. Той е подсилен от Европейския съюз, а ние сме част от европейката противоракова стратегия. Ето за какво се надявам нещата по повод заплащането на образните проучвания в България да се трансформират и да вървят в вярната посока.
Кога пациентите, за които има подозрение, че страдат от рак на белия дроб, би трябвало да дойдат при вас? Какъв е пътят на пациента?
Когато пациентът има клинични подозрения за това заболяване (кашлица, съществуване на кръв в храчката), първо би трябвало да отиде при пулмолог, който да го прегледа и да го насочи за компютърна томография.
Как протича проучването и кой разчита резултатите от него?
Пациентът би трябвало да легне на масата на апарата и да остане неподвижно, до момента в който протича проучването. Важно е да задържи дъха си сред 5 и 7 секунди и единственото, което ще усети е въртенето на машината. Болният би трябвало да знае, че не е нужна предварителна подготовка, може да яде и да пие преди този момент.
След слагане на диагнозата пациентът би трябвало постоянно да наблюдава положението си. Колко постоянно и по какъв начин става това?
Това зависи доста от лечението, на която е подложен пациентът - от метода на лекуване, от имунохистохимията, от генетичния вид на тумора. Решение за следене се взема по отношение на самостоятелното положение на болния или с други думи методът е персонализиран. Всеки пациент е обособен проблем, няма стандарт за всички.
Обикновено първите години след слагане на диагнозата, когато рискът от рецидив е максимален или още се чака резултатът на лекуването, следенето се случва в шпации сред 3 и 6 месеца. Но отново споделям - решението е в ръцете на онколога, който води лечението.
Има хора, които се тормозят да се подложат на образна диагностика. Съществува разбиране, че облъчването при рентген или скенер може да провокира различен тип рак или да утежни положението на болния. Как бихте ги успокоили?
Компютърната томография може да облъчи пациента, толкоз колкото той се облъчва по време на пътешестване до Съединени американски щати със аероплан. Изследването е в пъти по-нискодозово от всички останалите образни способи. При тежките проучвания на цялото тяло с контрастно вещество лъчите са много повече, само че все пак нито едно от тях не носи директен риск за живота и здравето на пациентите. При всички образни медицински способи ние се водим от правилото на изгодата, която би трябвало да надвишава риска. Няма модерно проучване, при което рискът за пациента, да е по-голям от изгодата.
Важно е пациентите да знаят, че облъчването не може да докара до разпространяване на рака, както и не може да провокира други ракови формирания. Дозата лъчи, която е нужна, с цел да докара до ракова болест, е в пъти по-висока, в сравнение с тази, която болния получава при компютърната томография. Тази доза може да се кумилира за 10-15 години непрекъснати проучвания. Тук би трябвало да подчертая, че ранното разкриване на болестта посредством нагледно проучване, е доста по-важно от страха, че лъчите могат да навредят. Образният способ демонстрира в кой етап е ракът, по какъв начин се развива, повлиява ли се от лекуването и в случай че е належащо се вършат промени.
Какви са рекомендациите за честотата на скрининговото проучване?
Препоръките са доста ясни и са съобразени с това дали при един пациент има към този момент открита находка или не. Ако човек няма находка, компютърната томография би трябвало да се повтори един път в годината до 80-годишна възраст или до 10 години, предстояща дълготрайност на пациента. Защо споделям " предстояща ", тъй като постоянно има други фактори, които утежняват общото положение на индивида - да вземем за пример той отхвърля лекуване, интервенция и така нататък Тогава скринингът се приключва.
В случай, че се открие находка и тя не е ракова, следенето се прави по строги правила - през 3 или 6 месеца, до момента в който се обясни дали образуванието се развива, какво е тъкмо и така нататък
Хора, които попадат в рисковата група, нямат недоволства, само че желаят да създадат компютърна томография, могат да се подложат на проучването един път годишно.
ВИЗИТКА
Доц. доктор Веселка Стойнова е завеждащ Клиника по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост, София. Тя е един от водещите експерти по образна диагностика в страната. Специализира в Швеция, Германия, Унгария, Холандия.
Член е на Европейската асоциация по рентгенология и на Европейското сдружение по кардио рентгенология. Член е на управителния съвет на Българското сдружение по Кардио-торакална рентгенология. Участва в национални работни групи за правене на правила за добра здравна процедура в региона на рентгенологията и онкологията.
BGR-NP-0223-80005
Материалът се разгласява с поддръжката на Амджен България
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ