Световен ден на футбола
По самодейност на Организация на обединените нации 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола – онази умна, благородна,
хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на международните стадиони от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси. Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-и гражданин на Земята рита топка, основани са 1.5 млн. тима и 300 хиляди клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а феновете да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски игрища са безчет.
Корените на футбола водят надалеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, отдадени на ритането на кръгли предмети, са много известни в Китай, Япония, измежду индианците в Южна Америка, в антична Гърция (където е наричана " борба за топка " ), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и измежду славянските нации. Някои от тях употребяват за задачата напомпан с въздух свински пикочен мехур, намотана в стегната топка вълна на разнообразни животни, четина на плъхове и други зверове, както и глави на враговете. Последното било присъщо най-много на дивите саксонци, живели в Англия през VIII век. Първите писмени данни за футбола са открити от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата епоха. Играта е наричана Цу Чу, което означавало " да риташ с крайник ", и разрешавала на воините да поддържат добра физическа форма.
За публична татковина на футбола се счита Англия. Любопитен факт е, че първоначално играта е била много жестока. " Топката " била ритана напряко на улиците от няколко души, като в избрани случаи броят им достигал стотици. Правила на практика липсвали - трябвало единствено да се вкара гол, като за " врата " се приемало по-рано конкретизираното място. Буйна навалица мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и постоянно нанасяйки на по-вехтите постройки огромни вреди. Често играта завършвала със съществени контузии и даже със гибел на футболисти.
Заради този факт доста представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специфични укази " богуомразната игра ", наричана още варварска веселба. Заради нея градските улици се изпълвали с навалица, звук и бягане, които причинявали безпокойствие и стеснение на по-голяма част от популацията. Но, без значение от всички височайши забрани и закани от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се любуват на играта.
Според количеството играчи и ентусиасти футболът е най-популярната игра в света. В тези страни, където ритането на топка към момента не е доста почитано (САЩ, Австралия, Индия, Китай), ползата към този спорт неизбежно пораства. Експертите считат, че любовта към футбола се дължи на това, че играта е доста красива, завладяваща, комплицирана, само че разбираема от съвсем всички.
...Играчите предават топката един на различен. Следва пас в свободната зона, където ненадейно, като вятър, се втурва футболистът. Без да понижава скоростта си и продължавайки да тича, той рита топката обратно, към различен състезател, който несъмнено няма по какъв начин да види. Но очевидно го усеща. И още веднъж пас. Топката полита със скорост към 100 км/ч и бива посрещната от главата на различен футболист, който е минал бегом огромно разстояние, с цел да се окаже в кулминационния миг на нужното място. Играчът подскача с все мощ и с невероятна акуратност насочва топката в горния ляв ъгъл на вратата... Г-о-о-о-о-о-о-о-л!
Изящество, атлетизъм и скорост, събрани в 90 минути, трансформират играта в извънредно красиво представление. Ето за какво футболът се счита за обществено събитие и му е отредено особено място в сърцата на много ентусиасти, живеещи освен в разнообразни страни, само че и на отдалечени континенти.
Футболът е най-същественото от най-несъществените неща. Тези думи принадлежат на Франц Бекенбауер (Кайзера) - именит немски играч и треньор по футбол, международен първенец от 1974 година
Но футболът е и много сериозен бизнес - годишният оборот на международната промишленост в този спорт е десетки милиарди долари. От всички тимове на планетата, ритащите топка са едни от най-богатите и доходоносните.
Световният ден на футбола сигурно е основан с концепцията да сплоти както играчите, по този начин и ентусиастите, които са по този начин правилни на кумирите си, тичащи по полето с една-единствена цел: да вкарат заветния гол. Всеки път, на всеки мач почитателите със свито сърце следят играта на обичания си тим. Световната популярност и известност на футбола не им се коства странна и учудваща. Ако всеки се замисли над това какво постоянно е властвало над човечеството, рано или късно ще стигне до един отговор. Разбира се, това е вярата. А футболът е повсеместен, тъй като може да се играе на всички места, когато и да е, с всеки и с всичко. В градовете децата ритат даже празни консервни кутии, по селата топката от време на време е заместена от кълбо парцали, търкаляно в дворовете на учебните заведения, от играта са изкушени много политици и известни хора, които се събират в по този начин наречени звездни тимове.
Този спорт за доста хора е не просто игра, а занимание, разтоварване след напрегната работна седмица и даже метод на живот. Така футболът се трансформира в едно от дребното неща, в които през днешния ден е подготвен да има вяра съвсем всеки. Без да търси кой знае какъв брой бездънен смисъл, ритайки кожената топка... 
