Как влияят на здравето ни резките промени във времето?
По данни на Световната здравна организация сред 30 и 50% от населенеито може да прояви изразени в друга степен патологични (болестни) реакции при внезапни и чести промени в метеорологичното време. Този вид реакция се значи с медицинския термин метеотропизъм. Обикновено тези промени са изразени в лека степен и могат да доведат до едва неразположение, което най-често не нарушава ежедневните действия. Установено е, че с възрастта тази неустойчивост става по-изявена.
Като стрес за организма може да бъде призната всяка нова смяна, към която към момента не са се развили функционални качества за акомодация. Така всяка по-рязка смяна в температурата, влажността или налягането могат да бъдат стресов фактор за организма, до момента в който настъпят адаптационни процеси. Обикновено за организмът сходни промени не са проблем, само че в случаите, в които неподходящите фактори работят по-продължително време, на фона на хронични болести (предварително повреден терен), могат да настъпят някои неподходящи последствия.
Пример за последствия при смяна на атмосферното налягане са честите недоволства от световъртежи, по-чести и продължителни главоболия, както и вариране на кръвното налягане.
Една от аргументите за по-честите главоболия при внезапно намаляване на налягането е, че налягането в кухините – да вземем за пример синусите се смяна доста по-бавно от атмосферното. Така през времето, в което съществуват тези разлики е налице изразен в друга степен дискомфорт, който е директно подвластен от скоростта, с която организмът се приспособява.
Често при промяна в налягането много хора с травми в ставите се оплакват от болки, които даже предшестват измененията във времето. Обяснението е, че сред ставните цепки, които се образуват сред ставните повърхности също се упражнява несъмнено налягане, което при промени в атмосферното налягане се отразяват по сходен метод както и при главоболията.
Проблем е и несъобразителността при избор на облекло или даже непълен банкет на течности през другите сезони. Така да вземем за пример през зимните месеци постоянно забравяме да одобряваме повече вода, мислейки, че щом не се изпотяваме течностите в тялото се резервират и потребностите са ни по-малки. Но това е неправилно. С издишания въздух през зимните месеци губим доста повече вода под формата на водна пара, с която се цели носната лигавица да остане влажна и затоплена.
Рязкото намаляване на температурите се отразява върху кръвоносните съдове и по-конкретно оказва съдосвиващо деяние. С това се изяснява и зачестяването на т. нар. стенокардни пристъпи, заради нарушеното кръвоснабдяване на сърдечния мускул, като резултат от редуцирания луфт на коронарните съдове.
Освен това кръвта стартира да оказва по-изразено налягане върху съдовата стена, заради по-малкото пространство, в което се постанова да се движи при вазоконстрикция, разследване студовия фактор. Последствията са нараснало кръвно налягане. Други промени, които се следят под въздействието на студа са сгъстяването на кръвта, което при пациенти с предразположеност към тромбообразуване създава риск от неочаквани произшествия.
Според кардиолозите температурите сред 18 и 25°C на околната среда е най-ниската сърдечносъдова смъртност.
Като стрес за организма може да бъде призната всяка нова смяна, към която към момента не са се развили функционални качества за акомодация. Така всяка по-рязка смяна в температурата, влажността или налягането могат да бъдат стресов фактор за организма, до момента в който настъпят адаптационни процеси. Обикновено за организмът сходни промени не са проблем, само че в случаите, в които неподходящите фактори работят по-продължително време, на фона на хронични болести (предварително повреден терен), могат да настъпят някои неподходящи последствия.
Пример за последствия при смяна на атмосферното налягане са честите недоволства от световъртежи, по-чести и продължителни главоболия, както и вариране на кръвното налягане.
Една от аргументите за по-честите главоболия при внезапно намаляване на налягането е, че налягането в кухините – да вземем за пример синусите се смяна доста по-бавно от атмосферното. Така през времето, в което съществуват тези разлики е налице изразен в друга степен дискомфорт, който е директно подвластен от скоростта, с която организмът се приспособява.
Често при промяна в налягането много хора с травми в ставите се оплакват от болки, които даже предшестват измененията във времето. Обяснението е, че сред ставните цепки, които се образуват сред ставните повърхности също се упражнява несъмнено налягане, което при промени в атмосферното налягане се отразяват по сходен метод както и при главоболията.
Проблем е и несъобразителността при избор на облекло или даже непълен банкет на течности през другите сезони. Така да вземем за пример през зимните месеци постоянно забравяме да одобряваме повече вода, мислейки, че щом не се изпотяваме течностите в тялото се резервират и потребностите са ни по-малки. Но това е неправилно. С издишания въздух през зимните месеци губим доста повече вода под формата на водна пара, с която се цели носната лигавица да остане влажна и затоплена.
Рязкото намаляване на температурите се отразява върху кръвоносните съдове и по-конкретно оказва съдосвиващо деяние. С това се изяснява и зачестяването на т. нар. стенокардни пристъпи, заради нарушеното кръвоснабдяване на сърдечния мускул, като резултат от редуцирания луфт на коронарните съдове.
Освен това кръвта стартира да оказва по-изразено налягане върху съдовата стена, заради по-малкото пространство, в което се постанова да се движи при вазоконстрикция, разследване студовия фактор. Последствията са нараснало кръвно налягане. Други промени, които се следят под въздействието на студа са сгъстяването на кръвта, което при пациенти с предразположеност към тромбообразуване създава риск от неочаквани произшествия.
Според кардиолозите температурите сред 18 и 25°C на околната среда е най-ниската сърдечносъдова смъртност.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ