Плутарх е древногръцки историк, биограф, есеист и философ – платонист.

Плутарх е древногръцки историк, биограф, есеист и мъдрец – платонист. Плутарх е роден във видно семейство в Херонея, покрай Делфи. Неговите писания включват „ Успоредни животописи “ и „ Моралия “. Става прочут с творбите си в Римската империя и получава римско поданство. 

Плутарх е бил отдаден в мистериите на Аполон и става един от жреците на делфийския пророк, като задължението му е било да пояснява предсказанията. Написва доста книги на тази тематика и за залеза на оракулите и старите вярвания.

Има хора, които поради това, че няма с какво съществено да се занимават, се хвърлят в публичните каузи, трансформирайки ги в своего рода занимания за превозване на времето.

Малките неточности стават огромни, когато се позволяват от хората, на които е поверена власт.

Безразсъден и мекушав е този, който не се взема решение да придобие нужното заради боязън, че може и да го изгуби.

Едно кимване от човек, внушаващ към себе си доверие, коства повече от доста и пространни трудове.

Индивидуалният образец е по-действен от отвлечените правила.

Който желае да обитава в благоденствие, той би трябвало да се научи да живее в потребност.

Мъдростта изобщо не хвали невинността, кичеща се с непознаване на злото; само че гледа на нея като симптом на неведение за това, което би трябвало да знае всеки човек, искащ да живее почтено.

Свойствено на всички хора е, когато претърпят поражение, да си спомнят за условията на дълга и достойнството.

Смелостта е началото на успеха.

Струва ми се, че и дързостта, и плахостта имат един източник – неосведомеността.

Там, където останалите условия са равни, победител излиза по-мъжественият.

Тези, които най-вече желаят похвали, са най-бедни на заслуги.

Тези, които се стремят към велики достижения, би трябвало да понесат и велики премеждия.

У слабите души опцията да причинят болежка води до толкоз по-голям припадък на яд, колкото по-тягостно е осъзнаването за личната уязвимост. Затова и дамите са по-гневливи от мъжете, болните – от здравите, старите – от младите, бедстващите – от благоденстващите.

Умеещите да побеждават надалеч към момента не умеят да се възползват от успеха си.

Успехът възвишава даже дребните по природа характери.

Характерът не е нищо друго с изключение на дълговременен табиет.

Висшата мъдрост е философствайки, да не проличава, че го правиш, и да постигаш съществени цели шегувайки се.

Да приказваме се учим от хората, а да мълчим – от боговете.

Казват, че природата по тази причина е дала на всеки от нас две уши и един език, с цел да приказва по-малко и да слуша повече.

Ученикът не е съд, който би трябвало да бъде напълнен, а факел, който би трябвало да бъде разпален.

Ако е похвално да оказваме помощ на приятелите, то няма нищо непристойно да одобряваме помощ и от тях.

Братът е другар, дарен ни от природата.

Да приемаш съвет от подъл другар е същото като да пиеш отрова от златна чаша.

Истинският другар няма да ни подражава за всичко, няма да ни хвали за всяка наша постъпка – той ще одобри у нас единствено най-хубавото.

Не ми би трябвало другар, който повтаря всеки мой жест: това доста по-добре го прави моята сянка.

Нито една изречена дума не е принесла толкоз изгода, колкото безчет неизказани.

Жените, които избират да се разпореждат с малоумен мъж, вместо да слушат интелигентен, припомнят хора, които по пътя избират да вървят след слепец, в сравнение с да следват зрящ и познаващ пътя.

Който се държи с жена си прекомерно сурово, без да я удостоява с смешка или смях, той я принуждава да търси удоволствия настрани.

Справедливият мъж доминира над жена си не като собственик над благосъстоятелност, а като душа над тяло: непроменяемо доброжелателно и съобразявайки се с нейните усеща.

Бог е очакване за храбрия, а не опрощение за страхливия.

Достоен за най-голяма обич е този, който, бидейки всесилен, отново не внушава боязън.

За да почувствате цената на това, което притежавате, представете си, че сте го изгубили.

Когато упрекваш другите, самичък би трябвало да си надалеч от това, за което ги мъмриш.

Който разчита да си обезпечи здраве, пребивавайки в леност, той постъпва също по този начин неуместно, както и индивидът, надяващ се с безмълвие да усъвършенства своя глас.

Нас ни прави щастливи точно непотребното, а не това, което е належащо на всеки.

Потребността да се обича основава измислени привързаности.

При неразумните и безпаметни хора всичко, протичащо се с тях, отплува дружно с течението на времето – нищо неудържайки, нищо ненатрупвайки, постоянно лишени от богатства, само че изпълнени с очаквания, те все гледат към бъдещето, незабелязвайки сегашното.

Страданието, когато прегори, се обръща в яд.

Състраданието е тъга поради непознатото злощастие, а завистта – тъга поради непознатото благополучие.

Тези, които хвърлят стрелите на своите клюки скритом, от засада, а след това се дръпват настрани, заявявайки, че изобщо не имат вяра в това, което сами са се стремили да внушат, и изрично отхвърлят своето лукавство, са отговорни освен за коварството, само че и за низостта.