Атанас бръкна с въдицата в язовир Арбовия и извади сладководно чудовище
Пловивчанинът Атанас Хаджидимов изпрати фотография на улова си, който тежи 22, 935 кг! Гигантът е изваден след половинчасова битка във водите на язовир Арбовия сред селата Дрангово и Стрелци. Като същински европеец, той е измерил рибата, третирал е пострадванията й, целунал я е и я е пуснал назад в язовира, написа Марица бг.
Ето описа на Атанас:
Здравейте!
Казвам се Атанас Хаджидимов, от Пловдив съм. По риболова ме възпламени моя татко още в моите ранни детски години. Ходя съвсем всеки уикенд за риба, само че обичаното ми място си остава язовир Арбовия сред селата Дрангово и Стрелци, пловдивско. Там предишното лято, юли месец, ме споходи най-голямата слука в живота ми до момента.
Беше парещ ден, а рибата по този начин и не искаше да се храни. Опитах какво ли не, само че тя беше решила да разгласи гладна стачка. След куп опити по обяд взех решение да си сготвя едно ризото. Хапнах ужасно в компанията на няколко бири и след този пир взех решение да подремна, само че защото ме мързеше пъклен доста да се докопам до палатката легнах на пейката под беседката.
Таман задрямах сладко и чух станцията на сигнализаторите да пищи зверски-сънувам ли, истина ли е?! Нали знаете,че има един миг на съня, когато не знаете дали сънувате или не. Опомних се бързо и хукнах към въдиците, а сигнализатора не спираше да пищи. Вдигнах въдицата и незабавно разбрах, че си имам работа с огромна риба.
Аз я притеглям 3-4 метра, а тя развива задатък 6-7метра. Голям напън беше до момента в който я извадя. След може би половин час, най-сетне я приближих до към 15 метра от мен, само че към момента не можех да я видя, тъй като не искаше да се демонстрира на повърхноста. Придърпах я още малко, а тя все едно изпи RedBull върна се в дълбините на повече от 80 метра от мен.
Тогава се сетих, че очевидно е много огромна и опира в дъното до брега. Влезнах до кръста във водата и продължих борбата с исполина. След към час зверска борба съумях да го вкарам в кепа. С треперещи ръце подвигнах кепа от водата и видях, че на дъното му лежи голяма риба.
Извадих го на брега замерих тарата на сака, а когато сложих рибата в него и подвигнах кантара, той закова на 22, 935 кг!
Емоцията ми бе голяма, тъй като усъвършенствах върха си. Положиж нужните медицински грижи за рибата, тъй като след убождане, раната би трябвало да се третира с цел да заздравее безпроблемно, заведох го до водата, целунах го, като му благодарих за мъжката битка и го пуснах да плува назад във водите, в които е израснал.
Ето описа на Атанас:
Здравейте!
Казвам се Атанас Хаджидимов, от Пловдив съм. По риболова ме възпламени моя татко още в моите ранни детски години. Ходя съвсем всеки уикенд за риба, само че обичаното ми място си остава язовир Арбовия сред селата Дрангово и Стрелци, пловдивско. Там предишното лято, юли месец, ме споходи най-голямата слука в живота ми до момента.
Беше парещ ден, а рибата по този начин и не искаше да се храни. Опитах какво ли не, само че тя беше решила да разгласи гладна стачка. След куп опити по обяд взех решение да си сготвя едно ризото. Хапнах ужасно в компанията на няколко бири и след този пир взех решение да подремна, само че защото ме мързеше пъклен доста да се докопам до палатката легнах на пейката под беседката.
Таман задрямах сладко и чух станцията на сигнализаторите да пищи зверски-сънувам ли, истина ли е?! Нали знаете,че има един миг на съня, когато не знаете дали сънувате или не. Опомних се бързо и хукнах към въдиците, а сигнализатора не спираше да пищи. Вдигнах въдицата и незабавно разбрах, че си имам работа с огромна риба.
Аз я притеглям 3-4 метра, а тя развива задатък 6-7метра. Голям напън беше до момента в който я извадя. След може би половин час, най-сетне я приближих до към 15 метра от мен, само че към момента не можех да я видя, тъй като не искаше да се демонстрира на повърхноста. Придърпах я още малко, а тя все едно изпи RedBull върна се в дълбините на повече от 80 метра от мен.
Тогава се сетих, че очевидно е много огромна и опира в дъното до брега. Влезнах до кръста във водата и продължих борбата с исполина. След към час зверска борба съумях да го вкарам в кепа. С треперещи ръце подвигнах кепа от водата и видях, че на дъното му лежи голяма риба.
Извадих го на брега замерих тарата на сака, а когато сложих рибата в него и подвигнах кантара, той закова на 22, 935 кг!
Емоцията ми бе голяма, тъй като усъвършенствах върха си. Положиж нужните медицински грижи за рибата, тъй като след убождане, раната би трябвало да се третира с цел да заздравее безпроблемно, заведох го до водата, целунах го, като му благодарих за мъжката битка и го пуснах да плува назад във водите, в които е израснал.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ