Гергана изкачи Великата китайска стена и стана халхан СНИМКИ
Пловдивчанката е майсторка на йероглифите - изкуство, което се комбинира с сила, естетика и дисциплинираност
Гергана Върбанова е целеустремена и амбициозна млада дама, чието сърце се раздира сред България и нейния втори дом - Китай. Живее в Пловдив, само че китайските й другари всеки ден й споделят „ връщай се у дома “, тъй като я одобряват като една от тях. Тя стартира да учи китайски, когато е в 8. клас. Сега, на 21 години, води курсове по краснопис в Пловдив. Йероглифите са нещото, което я въвлича към цялостна естетика със себе си и света. Предстои й през 2022 година да превежда на международна конференция на лекарите в Шанхай.
Историята на Гергана Върбанова с Китай стартира като в приказките. Преди да кандидатства в гимназия, се впечатлява от хубостта и мелодичността на азиатския език. „ Звучи все едно пееш ария “, споделя Гергана и взема решение да се запише в паралелка, в която се учи китайски. Повечето й другари одобряват решението за необичайно. Докато едни се чудят дали е допустимо езикът да се научи на тази нежна възраст, то други го считат за неуместно. Младата дама бързо ги опровергава. Цената обаче по никакъв начин не е лека - будуване до 4 ч. сутринта и доста писане.
„ Пет пъти хвърлях тетрадки, когато Гери ми преподаваше наученото от нея “, споделя майка й Галина Георгиева, която е танцьорка. Искала да усвои съществени китайски думи и изрази, с цел да се схваща по-добре с китайките, които ходели в школата й по танци.
Интересът на Гергана Върбанова към азиатската страна се възпламенява в час по география през 2014 година Тогава учителката й слага на класа задача да изберат страна от Азия и да опишат забележителностите по даден маршрут. Гергана избира Китай и написва есе - от кое място и по какъв начин ще мине, какво ще види. Две години по-късно всичко това се случва. Пътят, който разказва, съответствува с този, който изминава.
През 2016 година отива на лагер в Пекин, където обикаля Храма на небето, Забранения град, Зоопарка и изкачва Великата китайска стена. Така тя се трансформира в воин, тъй като този, който изкачи стената в Китай, получава званието „ халхан “, което в превод значи воин. „ Великата китайска стена е построена върху костите на хиляди хора, тъй като по време на строителството са извикани майстори, пандизчии, бойци и селяни, огромна част от които умират по време на градежа “, споделя Гергана Върбанова.
А пътешествието й из азиатската страна я възпламенява по калиграфията, която се трансформира в нейна специалност. „ Там ни учиха по какъв начин се изрисуват йероглифите. Виждайки изяществото им, аз се влюбих в това изкуство “, признава тя. И през днешния ден към този момент води курсове по краснопис в Пловдив. Твърди, че калиграфията не е е просто красиво писане, само че и изкуство, което се комбинира с сила, с естетика и дисциплинираност. „ В древността този, който го умее, се е смятал за високообразован. При изписването на йероглифите човек би трябвало да бъде спокоен и за момент да спре да диша, тъй като по този начин почеркът е по-красив “, споделя Гергана Върбанова.
Някога калиграфирането не е било върху лист, а върху камъни, черупки от костенурка или кости на разнообразни животни. С годините то се е развило, а през днешния ден даже има така наречен вълшебен листи. Писаното върху тях изчезва сред 5 до 10 минути след изписването на признака. „ Тя е трипластова и има вграден туш. Върху нея се написа единствено с четка, напоена във вода “, изяснява Гергана. Тя употребява този вид хартия в курсовете си при упражняването на нови думи или писмени знаци. След като учениците й ги усвоят, те ги нанасят върху оризова хартия. Преди да стартират да изписват писмени знаци обаче, те се образоват по какъв начин да дишат вярно и по какъв начин да държат четката. Тя не се хваща като писалка, държи се в горната страна, тъй като по този начин няма напрежение в ръката. А хората най-вече се впечатлявали от обстоятелството, че четката е от натурален вълчи косъм. Затова и цената й е 30 лв..
Гергана Върбанова е целеустремена и амбициозна млада дама, чието сърце се раздира сред България и нейния втори дом - Китай. Живее в Пловдив, само че китайските й другари всеки ден й споделят „ връщай се у дома “, тъй като я одобряват като една от тях. Тя стартира да учи китайски, когато е в 8. клас. Сега, на 21 години, води курсове по краснопис в Пловдив. Йероглифите са нещото, което я въвлича към цялостна естетика със себе си и света. Предстои й през 2022 година да превежда на международна конференция на лекарите в Шанхай.
Историята на Гергана Върбанова с Китай стартира като в приказките. Преди да кандидатства в гимназия, се впечатлява от хубостта и мелодичността на азиатския език. „ Звучи все едно пееш ария “, споделя Гергана и взема решение да се запише в паралелка, в която се учи китайски. Повечето й другари одобряват решението за необичайно. Докато едни се чудят дали е допустимо езикът да се научи на тази нежна възраст, то други го считат за неуместно. Младата дама бързо ги опровергава. Цената обаче по никакъв начин не е лека - будуване до 4 ч. сутринта и доста писане.
„ Пет пъти хвърлях тетрадки, когато Гери ми преподаваше наученото от нея “, споделя майка й Галина Георгиева, която е танцьорка. Искала да усвои съществени китайски думи и изрази, с цел да се схваща по-добре с китайките, които ходели в школата й по танци.
Интересът на Гергана Върбанова към азиатската страна се възпламенява в час по география през 2014 година Тогава учителката й слага на класа задача да изберат страна от Азия и да опишат забележителностите по даден маршрут. Гергана избира Китай и написва есе - от кое място и по какъв начин ще мине, какво ще види. Две години по-късно всичко това се случва. Пътят, който разказва, съответствува с този, който изминава.
През 2016 година отива на лагер в Пекин, където обикаля Храма на небето, Забранения град, Зоопарка и изкачва Великата китайска стена. Така тя се трансформира в воин, тъй като този, който изкачи стената в Китай, получава званието „ халхан “, което в превод значи воин. „ Великата китайска стена е построена върху костите на хиляди хора, тъй като по време на строителството са извикани майстори, пандизчии, бойци и селяни, огромна част от които умират по време на градежа “, споделя Гергана Върбанова.
А пътешествието й из азиатската страна я възпламенява по калиграфията, която се трансформира в нейна специалност. „ Там ни учиха по какъв начин се изрисуват йероглифите. Виждайки изяществото им, аз се влюбих в това изкуство “, признава тя. И през днешния ден към този момент води курсове по краснопис в Пловдив. Твърди, че калиграфията не е е просто красиво писане, само че и изкуство, което се комбинира с сила, с естетика и дисциплинираност. „ В древността този, който го умее, се е смятал за високообразован. При изписването на йероглифите човек би трябвало да бъде спокоен и за момент да спре да диша, тъй като по този начин почеркът е по-красив “, споделя Гергана Върбанова.
Някога калиграфирането не е било върху лист, а върху камъни, черупки от костенурка или кости на разнообразни животни. С годините то се е развило, а през днешния ден даже има така наречен вълшебен листи. Писаното върху тях изчезва сред 5 до 10 минути след изписването на признака. „ Тя е трипластова и има вграден туш. Върху нея се написа единствено с четка, напоена във вода “, изяснява Гергана. Тя употребява този вид хартия в курсовете си при упражняването на нови думи или писмени знаци. След като учениците й ги усвоят, те ги нанасят върху оризова хартия. Преди да стартират да изписват писмени знаци обаче, те се образоват по какъв начин да дишат вярно и по какъв начин да държат четката. Тя не се хваща като писалка, държи се в горната страна, тъй като по този начин няма напрежение в ръката. А хората най-вече се впечатлявали от обстоятелството, че четката е от натурален вълчи косъм. Затова и цената й е 30 лв..
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ