Пловдивчанин е последният човек, видял Вазов преди смъртта м...
Пловдивчанин, а не поетесата Евгения Марс, е измежду последните хора, които са до Иван Вазов минути преди гибелта му. Д-р Никола Салчев е остарял другар на Патриарха на българската литература - познават се още от времето, когато живее в Източна Румелия.
Авторът на книгата „ Хроники на Вазовия род” Катя Зографова споделя за първи път пред аудитория за загатна на доктор Салчев преди към година. „ Не съумях да проуча кой е доктор Никола Салчев може би тъй като е по-неизвестен. Разказът му е оповестен в „ Иван Вазов: Спомен от съвременниците”, само че не се загатва. Пренебрегват го”, описа Катя Зографова.
На 22 септември 1921 година доктор Салчев е бил по работа в Народното събрание. Вазов се среща с него предобед в кафене „ Панах”. После го взема и го води да видят строящия му се монумент в Борисовата градина. Писателят и докторът даже влизат в палатката, където стои бюста му, който още не е подложен. Салчев написа по-късно за Вазов: Видя ми са малко по-блед, само че мислех, че това е от пудрата, която тогава слагаха при бръснене. Докторът е бил покъртен, че единствено час откакто се разделят, писателят умира.
За последните два дни на Вазов описват и сестра му Въла Вазова-Фетваджиева и щерка й Събка. Писателят Кирил Добрев преразказва спомените им във вестник „ Литературен глас “ 13 години след гибелта на Патриарха.
На 21 септември Вазов е обезпокоен и не съумява да подремне следобяд. Оплаква се през последните седмици от виене на свят и унесеност. Усещал компликация при нанагорнище на стълби. Отдавал всичко това на изтощеност. Понеже не съумял да дремне, излязъл още в 2 следобяд да се разноски до строящия му се монумент в Борисовата градина.
Сестра му Въла денем е била на посетители и се връща вкъщи в 18 часа вечерта. Веднага оповестяват, че брат й си е лежащ. Това е много извънредно и тя е разтревожена. Веднага се качва да го види. Поетът е лежащ с облеклата си върху леглото, извърнат с лице към стената, прострян върху покривката. Той е с облекла и обувки върху леглото - нечувано до този миг!
Иван Вазов е огромен естет и преди да влезе в кабинета или в спалнята си, събувал обувките в коридора и слагал пантофи. „ Уморен съм, оставете ме да си почина”, споделя той на Въла. Преди да напусне стаята, тя хваща ръката му и вижда, че той „ няма огън”.
Към 21 часа сестрата на Вазов още веднъж е обзета от безпокойствие. В стаята му още е ярко. Той нито един път не позвънява. Тя се качва горе и влиза безшумно в спалнята. Вазов към момента лежи встрани - в този момент подпрял глава с ръка, а очите му са притворени.
На съдбовния 22 септември той звъни в 7 сутринта да му сервират кафето. Така е всеки ден. Носи го сестрата Въла. Вазов още лежи. Като вижда терзанието, той споделя: „ Уморих се. Цяла нощ бях работил над „ Престолът “. Лицето му бяло-розово, само че е и леко неясно. Сивосините му очи са потъмнели.
Когато няма планувано писане или нанасяне на корекции на подготвени ръкописи, Вазов предобед постоянно излиза на разходка и се връща в 12 по обяд. Ако времето е неприятно, се прибира по-рано. Тогава влизал в кабинета, четял и доста пушел, въпреки димът да му вредял на очите.
На тоя ден Иван Вазов излиза на предобедна разходка. Вижда се с другари - един от тях е доктор Салчев. На всички познати стиска ръка - както постоянно непретенциозен, общителен, вежлив. Едно от особеностите в характера на Вазов е, че даже да му се изтърсят на посетители неканени хора в най-неподходящо време, той постоянно е ухилен и учтив. Такъв е и с приятелите си.
Този път е по-разсеян от различен път. Прибира се у дома няколко минути преди 12 часа. Влиза и още от стълбището в преддверието радостно подвиква: Гладен съм!
Влиза в столовата и сяда на обичания си черен стол, тъкмо против прозореца. До него са сестра му Въла и племенницата Събка. На тази последна софра поетът е с тъжна усмивка на лицето. „ На трапезата той обичаше да се майтапи - постоянно безопасен, прелестен, остроумен. Той изпи, както на всеки обяд, чашка с ракия и стартира супата си”, споделя Въла Вазова.
По едно време съобщил за гибелта на прочут сопотчанин. „ Умрял, тъй като бил огромен алкохолик. Умрял ненадейно, незабелязано. Каква блажена гибел!”, споделя Вазов на сестра си.
Настроението му се помрачава от тази скръбна новина. Тогава Събка му споделя: Днес, вуйчо, имаме празник. Това значи, че на масата ще се яде зрял фасул. Той обичал тази манджа и по тази причина денят се смятал за празник. Но не щеш ли момичето му поднесло чиния зелен боб. И Вазов рекъл: „ А, това не е празник. Сухият боб е празник!”.
Продължават обяда и той ненадейно оставя приборите, обляга се на стола си и повдига ръце. Те падат отсечено, главата му остава все по този начин наклонена обратно. Поетът поглежда към сестра си, след това извръща очи към своята племенница. Леки спазми обгръщат тялото му. Настава разстройване. Въла разтваря облеклата му, а Събка тича за доктор. Когато разкопчават яката му, той едвам чуто произнася: „ Добре “. Това е последната дума на поета.
Обливат го с вода, разтриват му врата. Дишането му е напълно едва, нито един мускул не трепва на лицето му. Лекарят желае коняк. Дават му една кафеена лъжичка. Първата глътка той приема, втората също. Тя се оказва последна.
Ръцете на Иван Вазов стават мраморнобели и студени. Пожълтяват и потъмняват. Лекарят разтваря ризата му: огромни синьоорави петна покриват гърдите му. Това е съсирена кръв. Разривът на сърцето става в 12.30 часа на 22 септември.
„ В последния момент, преди да издъхне, той отваря очите си и по този начин умира. Дясната му ръка е простряна към гърдите, като че със своите сетни сили той е желал да овладее и успокои сърцето си”, написа в „ Литературен глас " от 1934 година писателят Кирил Добрев.
Закуската изядена наполовина
Само ден преди гибелта си Иван Вазов посещава доктор Стефан Сарафов в София. Той го преглежда обширно и споделя, че сърцето му е добре. Сутринта на 22 септември, откакто му сервира кафето в леглото, Въла Вазова носи на брат си вестниците, които обича да чете в леглото. В 8 часа му носят и закуска. Поетът постоянно закусва чай, бучка масло и една кифла. Винаги изяжда закуската си. Не и на 22 септември - тоя път кифлата и маслото му са на половина.
Авторът на книгата „ Хроники на Вазовия род” Катя Зографова споделя за първи път пред аудитория за загатна на доктор Салчев преди към година. „ Не съумях да проуча кой е доктор Никола Салчев може би тъй като е по-неизвестен. Разказът му е оповестен в „ Иван Вазов: Спомен от съвременниците”, само че не се загатва. Пренебрегват го”, описа Катя Зографова.
На 22 септември 1921 година доктор Салчев е бил по работа в Народното събрание. Вазов се среща с него предобед в кафене „ Панах”. После го взема и го води да видят строящия му се монумент в Борисовата градина. Писателят и докторът даже влизат в палатката, където стои бюста му, който още не е подложен. Салчев написа по-късно за Вазов: Видя ми са малко по-блед, само че мислех, че това е от пудрата, която тогава слагаха при бръснене. Докторът е бил покъртен, че единствено час откакто се разделят, писателят умира.
За последните два дни на Вазов описват и сестра му Въла Вазова-Фетваджиева и щерка й Събка. Писателят Кирил Добрев преразказва спомените им във вестник „ Литературен глас “ 13 години след гибелта на Патриарха.
На 21 септември Вазов е обезпокоен и не съумява да подремне следобяд. Оплаква се през последните седмици от виене на свят и унесеност. Усещал компликация при нанагорнище на стълби. Отдавал всичко това на изтощеност. Понеже не съумял да дремне, излязъл още в 2 следобяд да се разноски до строящия му се монумент в Борисовата градина.
Сестра му Въла денем е била на посетители и се връща вкъщи в 18 часа вечерта. Веднага оповестяват, че брат й си е лежащ. Това е много извънредно и тя е разтревожена. Веднага се качва да го види. Поетът е лежащ с облеклата си върху леглото, извърнат с лице към стената, прострян върху покривката. Той е с облекла и обувки върху леглото - нечувано до този миг!
Иван Вазов е огромен естет и преди да влезе в кабинета или в спалнята си, събувал обувките в коридора и слагал пантофи. „ Уморен съм, оставете ме да си почина”, споделя той на Въла. Преди да напусне стаята, тя хваща ръката му и вижда, че той „ няма огън”.
Към 21 часа сестрата на Вазов още веднъж е обзета от безпокойствие. В стаята му още е ярко. Той нито един път не позвънява. Тя се качва горе и влиза безшумно в спалнята. Вазов към момента лежи встрани - в този момент подпрял глава с ръка, а очите му са притворени.
На съдбовния 22 септември той звъни в 7 сутринта да му сервират кафето. Така е всеки ден. Носи го сестрата Въла. Вазов още лежи. Като вижда терзанието, той споделя: „ Уморих се. Цяла нощ бях работил над „ Престолът “. Лицето му бяло-розово, само че е и леко неясно. Сивосините му очи са потъмнели.
Когато няма планувано писане или нанасяне на корекции на подготвени ръкописи, Вазов предобед постоянно излиза на разходка и се връща в 12 по обяд. Ако времето е неприятно, се прибира по-рано. Тогава влизал в кабинета, четял и доста пушел, въпреки димът да му вредял на очите.
На тоя ден Иван Вазов излиза на предобедна разходка. Вижда се с другари - един от тях е доктор Салчев. На всички познати стиска ръка - както постоянно непретенциозен, общителен, вежлив. Едно от особеностите в характера на Вазов е, че даже да му се изтърсят на посетители неканени хора в най-неподходящо време, той постоянно е ухилен и учтив. Такъв е и с приятелите си.
Този път е по-разсеян от различен път. Прибира се у дома няколко минути преди 12 часа. Влиза и още от стълбището в преддверието радостно подвиква: Гладен съм!
Влиза в столовата и сяда на обичания си черен стол, тъкмо против прозореца. До него са сестра му Въла и племенницата Събка. На тази последна софра поетът е с тъжна усмивка на лицето. „ На трапезата той обичаше да се майтапи - постоянно безопасен, прелестен, остроумен. Той изпи, както на всеки обяд, чашка с ракия и стартира супата си”, споделя Въла Вазова.
По едно време съобщил за гибелта на прочут сопотчанин. „ Умрял, тъй като бил огромен алкохолик. Умрял ненадейно, незабелязано. Каква блажена гибел!”, споделя Вазов на сестра си.
Настроението му се помрачава от тази скръбна новина. Тогава Събка му споделя: Днес, вуйчо, имаме празник. Това значи, че на масата ще се яде зрял фасул. Той обичал тази манджа и по тази причина денят се смятал за празник. Но не щеш ли момичето му поднесло чиния зелен боб. И Вазов рекъл: „ А, това не е празник. Сухият боб е празник!”.
Продължават обяда и той ненадейно оставя приборите, обляга се на стола си и повдига ръце. Те падат отсечено, главата му остава все по този начин наклонена обратно. Поетът поглежда към сестра си, след това извръща очи към своята племенница. Леки спазми обгръщат тялото му. Настава разстройване. Въла разтваря облеклата му, а Събка тича за доктор. Когато разкопчават яката му, той едвам чуто произнася: „ Добре “. Това е последната дума на поета.
Обливат го с вода, разтриват му врата. Дишането му е напълно едва, нито един мускул не трепва на лицето му. Лекарят желае коняк. Дават му една кафеена лъжичка. Първата глътка той приема, втората също. Тя се оказва последна.
Ръцете на Иван Вазов стават мраморнобели и студени. Пожълтяват и потъмняват. Лекарят разтваря ризата му: огромни синьоорави петна покриват гърдите му. Това е съсирена кръв. Разривът на сърцето става в 12.30 часа на 22 септември.
„ В последния момент, преди да издъхне, той отваря очите си и по този начин умира. Дясната му ръка е простряна към гърдите, като че със своите сетни сили той е желал да овладее и успокои сърцето си”, написа в „ Литературен глас " от 1934 година писателят Кирил Добрев.
Закуската изядена наполовина
Само ден преди гибелта си Иван Вазов посещава доктор Стефан Сарафов в София. Той го преглежда обширно и споделя, че сърцето му е добре. Сутринта на 22 септември, откакто му сервира кафето в леглото, Въла Вазова носи на брат си вестниците, които обича да чете в леглото. В 8 часа му носят и закуска. Поетът постоянно закусва чай, бучка масло и една кифла. Винаги изяжда закуската си. Не и на 22 септември - тоя път кифлата и маслото му са на половина.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ