Пловдив - най-добрият град за живеене, ако не бяха задръстванията |
Пловдив заема челните места на голям брой български и международни ранглисти за най-хубавия град за живеене или за туризъм, въпреки и постоянно да не печели. Пловдив е най-старият жив град в Европа. Градът на тепетата е първият български град, който справедливо завоюва наградата Европейска столица на културата през 2019 година Той се наложи измежду най-атрактивните и желани туристически дестинации в Европа. Продължават да се разкриват архитектурните съкровища на Пловдив, а арт кварталът Капана се трансформира в притегателно място за пловдивчани и гостите на града
Градът е в стопански напредък и един от дребното в България с позитивен натурален приръст, само че не всичко там е “цветя и рози ”.
Градът продължава да влачи от десетилетия проблеми, които утежняват качеството на живот. OFFNews стартира поредност, в която да опише за към момента нерешените проблеми на положителните градове за живеене. Надяваме се преди изборите всички партии да им извърнат внимание. Защото нормално проблемите не са от един и два мандата, а са хронични и е нужен консенсус от всички политически сили, с цел да ги решат.
Заради развиването на промишлеността Пловдив се се е нараснал с 2 036 души през 2019 година, в случай, че нарастването в София е едвам с 3 230 души, съгласно Национален статистически институт. Според статистиката за 2019 г в Пловдив се заселват от всички области, като най-вече са от София - 1 040, а от чужбина 2160. Градът дърпа население основно от прилежащите области -Пазарджик, Смолян, Стара Загора и Хасково, само че годишно се преселват стотици и от областите в Северна България. Коефициентът на безработица в Пловдив е 2,4 при междинен за страната 4,2.
Основен привлекателен център за вложения, които са към 100 млн. лева всяка година и надвишават 1 милиарда лева е „ Тракия икономическа зона ". Заводите и цеховете обаче попадат главно в община “Марица ”. Така новите служащи се заселват в града и би трябвало да пътуват всеки ден до служащите си места. Заради плачевното положение на градския превоз в града те пътуват с колите и усилват тапите.
Местната власт от няколко години упорства, че градът би трябвало да се разшири. Пловдив е на 253-то място по територия от общо 265 общини в България. Размерите на Пловдив са почти 10 на 10 километра. Около 100 хиляди автомобила всеки ден влизат и излизат от града. Основните потоци са към Асеновград и Карлово - по 20 хиляди автомобила на ден. В края на 2017 година по данни на КАТ - Пловдив, записаните в града коли са 150 хиляди През 2019 година те са 191 хиляди, включително леки коли 150 хиляди и 41 хиляди камиони, лекотоварни коли и мотоциклети. През май 2019 през 11-те входа на Пловдив са влезнали 2 568 325 транспортни средства, 2 388 673 са излезли. Иначе казано, градът още тогава е имал има 5-милионен месечен трафик.
С повърхност от едвам 98,9 квадратни километра градът има към 13 пъти по-малко територия от първенците Сливен, София и Добрич. Пловдив не може по никакъв метод да се мери даже с градове като Плевен, Велинград и Карнобат, които " се ширят " на земя от над 800 квадратни метра. За съпоставяне с “селските ” общини в Пловдив - Община Родопи разполага с повърхност от 524, квадратни метра, а община Марица - с 342,7.
Две “прегради ” разделят Пловдив, горе-долу, през центъра в посока Изток-Запад и по този начин затрудняват трафика в посока север-юг. Това са река Марица и ЖП линията. Над Марица са издигнати едвам 4 моста и тапите, изключително на този до панаира, са именити.
Почти през центъра на Пловдив минава и железопътното трасе от Европа към Турция и Близкия изток. То се среща с автомобилния трафик на града тъкмо в региона на Централна гара. Иначе казано, това е и най-тясното място на Пловдив. Другите места през които може да се премине над ЖП линията от южните квартали и увеличаващото се население в селата на Родопската яка към центъра са едвам три. Най-натоварения преход е известният Бетонов мост. Построен е над железопътните линии през 1930 година, а през 1980 година е достроен.
Градът стартира безусловно да се задъхва, като в най-натовареното време прекосяването му с автомобил може да продължи един час.
В същото време инфраструктурните планове от 2007 година, когато е признат Общият организационен проект на Пловдив не търпят развиване. Те включват тангенти, вътрешен кръг, пробив под Централна гара и нови мостове над Марица, които да облекчат трафика.
20 млн. лв. бяха броени за прословутата електронна система в градския превоз. Освен табелите по спирките тя е изцяло неизползваема. Това не стимулира пловдивчани да слязат от колите си.
Частично решение на казуса се задава. Пробивът под Централна гара в града към този момент е напълно действителен план, който ще бъде сбъднат от Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ). Неговата стойност ще е към 42 млн. лева, и строителството би трябвало да стартира всеки миг, само че ще продължи към 3 години. Новият тунел под Централна гара е с дължина 748 метра на дълбочина 7 метра подземен. Той ще свързва двата натоварени булеварда " Васил Априлов " (северно от гарата) и " Македония " (южно от гарата).
Започва строителството и на основния за Пловдив авто подлез „ Модър-Царевец “. Това е един от огромните инфраструктурни планове, част от доизграждането на вътрешния кръг на града. Повече от 10 години жителите на „ Южен “ и „ Западен “ чакат построяването на пробива, тъй като той ще обезпечи директна връзка сред двата прилежащи региона, които също са разграничени от ЖП линията.
И по този начин Пловдив е “осъден ” да се задръства още години.
Градът е в стопански напредък и един от дребното в България с позитивен натурален приръст, само че не всичко там е “цветя и рози ”.
Градът продължава да влачи от десетилетия проблеми, които утежняват качеството на живот. OFFNews стартира поредност, в която да опише за към момента нерешените проблеми на положителните градове за живеене. Надяваме се преди изборите всички партии да им извърнат внимание. Защото нормално проблемите не са от един и два мандата, а са хронични и е нужен консенсус от всички политически сили, с цел да ги решат.
Заради развиването на промишлеността Пловдив се се е нараснал с 2 036 души през 2019 година, в случай, че нарастването в София е едвам с 3 230 души, съгласно Национален статистически институт. Според статистиката за 2019 г в Пловдив се заселват от всички области, като най-вече са от София - 1 040, а от чужбина 2160. Градът дърпа население основно от прилежащите области -Пазарджик, Смолян, Стара Загора и Хасково, само че годишно се преселват стотици и от областите в Северна България. Коефициентът на безработица в Пловдив е 2,4 при междинен за страната 4,2.
Основен привлекателен център за вложения, които са към 100 млн. лева всяка година и надвишават 1 милиарда лева е „ Тракия икономическа зона ". Заводите и цеховете обаче попадат главно в община “Марица ”. Така новите служащи се заселват в града и би трябвало да пътуват всеки ден до служащите си места. Заради плачевното положение на градския превоз в града те пътуват с колите и усилват тапите.
Местната власт от няколко години упорства, че градът би трябвало да се разшири. Пловдив е на 253-то място по територия от общо 265 общини в България. Размерите на Пловдив са почти 10 на 10 километра. Около 100 хиляди автомобила всеки ден влизат и излизат от града. Основните потоци са към Асеновград и Карлово - по 20 хиляди автомобила на ден. В края на 2017 година по данни на КАТ - Пловдив, записаните в града коли са 150 хиляди През 2019 година те са 191 хиляди, включително леки коли 150 хиляди и 41 хиляди камиони, лекотоварни коли и мотоциклети. През май 2019 през 11-те входа на Пловдив са влезнали 2 568 325 транспортни средства, 2 388 673 са излезли. Иначе казано, градът още тогава е имал има 5-милионен месечен трафик.
С повърхност от едвам 98,9 квадратни километра градът има към 13 пъти по-малко територия от първенците Сливен, София и Добрич. Пловдив не може по никакъв метод да се мери даже с градове като Плевен, Велинград и Карнобат, които " се ширят " на земя от над 800 квадратни метра. За съпоставяне с “селските ” общини в Пловдив - Община Родопи разполага с повърхност от 524, квадратни метра, а община Марица - с 342,7.
Две “прегради ” разделят Пловдив, горе-долу, през центъра в посока Изток-Запад и по този начин затрудняват трафика в посока север-юг. Това са река Марица и ЖП линията. Над Марица са издигнати едвам 4 моста и тапите, изключително на този до панаира, са именити.
Почти през центъра на Пловдив минава и железопътното трасе от Европа към Турция и Близкия изток. То се среща с автомобилния трафик на града тъкмо в региона на Централна гара. Иначе казано, това е и най-тясното място на Пловдив. Другите места през които може да се премине над ЖП линията от южните квартали и увеличаващото се население в селата на Родопската яка към центъра са едвам три. Най-натоварения преход е известният Бетонов мост. Построен е над железопътните линии през 1930 година, а през 1980 година е достроен.
Градът стартира безусловно да се задъхва, като в най-натовареното време прекосяването му с автомобил може да продължи един час.
В същото време инфраструктурните планове от 2007 година, когато е признат Общият организационен проект на Пловдив не търпят развиване. Те включват тангенти, вътрешен кръг, пробив под Централна гара и нови мостове над Марица, които да облекчат трафика.
20 млн. лв. бяха броени за прословутата електронна система в градския превоз. Освен табелите по спирките тя е изцяло неизползваема. Това не стимулира пловдивчани да слязат от колите си.
Частично решение на казуса се задава. Пробивът под Централна гара в града към този момент е напълно действителен план, който ще бъде сбъднат от Национална компания " Железопътна инфраструктура " (НКЖИ). Неговата стойност ще е към 42 млн. лева, и строителството би трябвало да стартира всеки миг, само че ще продължи към 3 години. Новият тунел под Централна гара е с дължина 748 метра на дълбочина 7 метра подземен. Той ще свързва двата натоварени булеварда " Васил Априлов " (северно от гарата) и " Македония " (южно от гарата).
Започва строителството и на основния за Пловдив авто подлез „ Модър-Царевец “. Това е един от огромните инфраструктурни планове, част от доизграждането на вътрешния кръг на града. Повече от 10 години жителите на „ Южен “ и „ Западен “ чакат построяването на пробива, тъй като той ще обезпечи директна връзка сред двата прилежащи региона, които също са разграничени от ЖП линията.
И по този начин Пловдив е “осъден ” да се задръства още години.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ