Пластмаса от растения – ще се реши ли проблемът?
Пластмасата е необикновено потребен материал с извънредно разнородни свойства, поради които намира голям брой приложения. Като оставим настрани бутилките и всички принадлежности, които използваме, в медицината пластмасата се използва за клапи, импланти и устройства, за следено освобождение на медикаменти, за специфични покрития и по този начин нататък – описът, изключително в тази област, е безусловно безконечен.
Но пластмасовите боклуци в океаните, които се чака да доближат 250 милиона тона до 2025 година, принуждават държавните управления по целия свят да доближат до решение, с което да се оправят с този сериозен проблем.
Основна част от казуса е, че пластмасите за еднократна приложимост съставляват цели 40% от международното произвеждане на материала. Това се равнява на към 128 милиона тона. По-голяма част от тях имат ниски равнища на преработване и не се разграждат бързо – на полипропилена да вземем за пример му е належащо хилядолетие, до момента в който се разгради изцяло.
Най-лошото е, че в случай че тези пластмаси доближат до морската среда, придвижването на океанските и морски води дружно със слънчевата светлина може да докара до разрушение на огромните части пластмаси и да ги трансформира в дребни частици познати като „ микропластмаса “.
Наличието на макро и микропластмаса в океаните демонстрира, че то оказва гибелен резултат върху морския живот. Но евентуалният резултат върху човешкото здраве е доста по-малко свестен от обществата. Ясно е, че пластмасовите боклуци са сериозен проблем, обхващащ стопанската система, инфраструктурата и социологията като цяло, както в по-добре развитите, по този начин и в по-малките и не до толкоз развити страни. Известно е, че пластмасовите боклуци са сериозна опасност за околната среда, само че това, което не е толкоз знае се, че устойчивостта на този материал в действителност е тясно обвързвана с метода, по който се създава той.
Поради химичния си темперамент, по-голяма част от пластмасите нямат кислородно наличие, което ги прави мощно хидрофобни и като такива е прекомерно мъчно за бактериите и ензимите да ги разрушат, когато навлязат в околната среда.
През последните няколко десетилетия се следи повишение на информираността по отношение на казуса с пластмасовите боклуци и използването на този материал като цяло. По-специално концепцията за приложимост на биологични материали като запас в действителност набира известност. Устойчив био материал могат да бъдат някои посеви, отпадъчна дървесина, отпадъчна храна – в действителност всеки отпадъчен биологичен материал.
Тук по-важното е, че тези естествени материали могат елементарно да бъдат разрушени на по-малки химически градивни детайли, наречени „ платформени молекули “, които от своя страна могат да бъдат употребявани за производство на практични химикали, в това число и за пластмаса.
Използвайки тези „ платформени молекули “ Green Chemistry Centre of Excellence в University of York, работи с пластмасовата промишленост, с цел да сътвори ново потомство био полиестери. Те най-често се употребяват за произвеждане на нишки за облекла, както и за други влакна и контейнери за течности и храни. Крайните материали са напълно на растителна основа, рециклират се и най-важното – те могат да се разграждат изцяло.
Огромната изгода от потреблението на биомаса като запас е съществуването на огромно количество О2. При използването на биологични материали за произвеждане на биологични пластмаси наличието на О2 се съхранява. По този метод пластмасите от ново потомство ще имат висока, само че и следена биоразградимост, което значи, че ще могат изцяло да се разпаднат на безвредни изходни материали.
Източник: usnews.com
