Нови причини обясняват къде е водата на Марс
Планетолози от университета Джордж Мейсън са открили, че единствено взаимоотношението на слънчевия вятър с атмосферата на Марс не може да изясни загубата на всички повърхностни води. Според изводите на учените, оповестени в изданието Science, в този развой също основни функции са изиграли такива фактори като метеорологични гравитационни талази, конвекция и прашни стихии.
Известно е, че под въздействието на ултравиолетовите лъчи в долната част на атмосферата настава фотолиза на водата, т.е. разложение на молекулите на О2 и водород, които по-късно се отнасят в Космоса. В продължение на милиарди години това е довело до такава степен, че от повърхността на Червената планета са изчезнали всички повърхностни водоеми. Но в новото проучване учените оспорват тази позиция и оферират нови механизми, които способстват за фотолизата.
Учени измислиха по какъв начин да основат магнитно поле към Марс
Експертите показали, че водата може да е била превозена от долните в горните елементи на атмосферата, преди да се подложи на фотолиза. Този транспорт може да е улеснен от композиция от аргументи като конвективни течения на ниска надморска височина, прашни стихии или вътрешни гравитационни талази - съмнения в атмосферата, породени, наред с други неща, от силата на гравитацията.
Учените аргументират своята догадка с това, че загубата на вода на Марс продължава и протича главно през лятото, когато стартира сезонът на световни прашни стихии. Това може да докара до изтласкването на молекулите на водата и водорода в горната атмосфера. За изтласкването способстват и гравитационните талази, защото те обезпечават взаимоотношението сред долните и горните пластове на газовата обвивка.
Китайският крайник желае първи да стъпи на Марс
През 2017 година Доналд Тръмп подреди на НАСА да спусне хора на Марс към 2033 година. Датата публично беше скрепена в Закона за разреше...
Прочети повече
Според друго проучване „ изгубената “ вода на Марс е затворена в глина на 30 км дълбочина. Нови данни от университета в Бингамтън, Съединени американски щати, свидетелстват, че на Марс в миналото са текли реки и е имало езера. Вероятно това е било преди към четири милиарда години, а в този момент огромна част от водата на Червената планета се крие на няколко километра под повърхността.
Изследователите считат, че водата се намира в клопки в глинести минерали (смектит), ситуирани на 30 км под повърхността на Марс. Тази доктрина не е нова, само че проучването за първи път приказва за това какъв брой надълбоко може да се намира смектитът. Учените са разкрили, че богатият на желязо смектит, най-стабилната форма на това вещество, може да се образува единствено на дълбочина 30 километра, а това е доста по-дълбоко, в сравнение с се смяташе преди.
Авторите на проучването описват, че до неотдавна доста учени са считали, че всяка вода, съществувала в миналото на Марс, участва във тип на лед на полярните му шапки. Но на повърхността на Червената планета няма задоволително лед, който да подхожда даже на най-ниските оценки на количеството вода, съществувала в миналото на Марс.
В рамките на новото проучване учените разкрили богат на желязо смектит, който на 30 км дълбочина се е нормализирал при температура от към 600°C. Тогава станало ясно, че този минерал може да е контейнер на „ изгубената “ марсианска вода.
Още от КОСМОС:
Известно е, че под въздействието на ултравиолетовите лъчи в долната част на атмосферата настава фотолиза на водата, т.е. разложение на молекулите на О2 и водород, които по-късно се отнасят в Космоса. В продължение на милиарди години това е довело до такава степен, че от повърхността на Червената планета са изчезнали всички повърхностни водоеми. Но в новото проучване учените оспорват тази позиция и оферират нови механизми, които способстват за фотолизата.
Учени измислиха по какъв начин да основат магнитно поле към Марс
Експертите показали, че водата може да е била превозена от долните в горните елементи на атмосферата, преди да се подложи на фотолиза. Този транспорт може да е улеснен от композиция от аргументи като конвективни течения на ниска надморска височина, прашни стихии или вътрешни гравитационни талази - съмнения в атмосферата, породени, наред с други неща, от силата на гравитацията.
Учените аргументират своята догадка с това, че загубата на вода на Марс продължава и протича главно през лятото, когато стартира сезонът на световни прашни стихии. Това може да докара до изтласкването на молекулите на водата и водорода в горната атмосфера. За изтласкването способстват и гравитационните талази, защото те обезпечават взаимоотношението сред долните и горните пластове на газовата обвивка.
Китайският крайник желае първи да стъпи на Марс
През 2017 година Доналд Тръмп подреди на НАСА да спусне хора на Марс към 2033 година. Датата публично беше скрепена в Закона за разреше...
Прочети повече
Според друго проучване „ изгубената “ вода на Марс е затворена в глина на 30 км дълбочина. Нови данни от университета в Бингамтън, Съединени американски щати, свидетелстват, че на Марс в миналото са текли реки и е имало езера. Вероятно това е било преди към четири милиарда години, а в този момент огромна част от водата на Червената планета се крие на няколко километра под повърхността.
Изследователите считат, че водата се намира в клопки в глинести минерали (смектит), ситуирани на 30 км под повърхността на Марс. Тази доктрина не е нова, само че проучването за първи път приказва за това какъв брой надълбоко може да се намира смектитът. Учените са разкрили, че богатият на желязо смектит, най-стабилната форма на това вещество, може да се образува единствено на дълбочина 30 километра, а това е доста по-дълбоко, в сравнение с се смяташе преди.
Авторите на проучването описват, че до неотдавна доста учени са считали, че всяка вода, съществувала в миналото на Марс, участва във тип на лед на полярните му шапки. Но на повърхността на Червената планета няма задоволително лед, който да подхожда даже на най-ниските оценки на количеството вода, съществувала в миналото на Марс.
В рамките на новото проучване учените разкрили богат на желязо смектит, който на 30 км дълбочина се е нормализирал при температура от към 600°C. Тогава станало ясно, че този минерал може да е контейнер на „ изгубената “ марсианска вода.
Още от КОСМОС:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ