Страхотни приключения: Рейнджърка от Карлово я стегна шапката и хукна към солните пустини на Етиопия
Пламена Ставрева от Карлово се дефинира като елементарен човек, който обожава да пътува, да открива нови светове и нови хора. Работи във военно формирование, а брачният партньор ѝ е офицер. Пътуват дружно, от време на време единствено двамата, а различен път с другари. Обикновено сами провеждат пътешествията си, само че понякога употребяват и локални организации. Привличат ги рядко посещавани места. Сред приключенията им са посещаване на Мианмар по време на военното състояние, Иран, Колумбия и други Последното им прекарване е в Етиопия, за която с подготвеност ни описват, написа Трафик нюз бг.
- Етиопия не е изцяло безвредна дестинация - по какъв начин решихте да отидете тъкмо там?
- Досега не бяхме стъпвали на африканския континент, просто му пристигна редът. Прочетох много материали и да, Етиопия е от рисковите дестинации. За тази земя водят война еритрейци и афари и в случай че решите да я посетите ще ви би трябвало защита. Но това, което ме притегли най-силно бяха серните полета Далол - взех решение, че си коства риска.
- Кое беше най-трудно в пътуването до такава степен?
- Определено организацията. Достъпът до страната е мощно стеснен - невероятно е да се посети независимо. Необходими ни бяха една камара разрешителни, които не можехме да си изкараме сами. Само с цел да получим визи, да вземем за пример, се наложи да отидем чак до Женева. Така че в случай че планирате пътешестване нататък, имайте поради, че ще ви би трябвало известно време за организация.
- Колко време прекарахте в Етиопия?
- Общо прекарахме 10 дни, които са извънредно незадоволителни, с цел да се добие цялостна визия за културата. Но трябваше да се съобразяваме с отпуските и не можехме да си позволим по-дълъг престой. Ползвахме локална организация, която ни провежда три-дневен тур из земята на афарите.
- И въпреки всичко сте събрали много усещания - кое е най-силното от тях?
- Най-много ме впечатли добрината на хората. Нямате концепция какъв брой апетит и беднотия има в тази страна! Това е пустиня, в която вали едвам седем дни в годината, няма вода, няма почва, където да посадиш нещо. Местните носят водата с туби, а тя пък не стига даже за пиянство. Дадохме на едно дете пакет вафли, а то ни го върна и сподели „ Не желая вафли, желая вода! ".
Хората живеят в колиби и разполагат само с по една камила. Така и не разбрах по какъв начин оцеляват. И все пак, всички бяха благи и общителни, радваха се на нас, белите. Никой не се опита да ни излъже или да вземе пари от нас. В едно заведение в градчето Мекеле, където се хранихме, даже ни дадоха касови бележки. Тези хора ни накараха да осъзнаем, че имаме щастието да се родим в един доста по-добър свят.
- Натъкнахте ли се на инциденти по пътя?
- Най-голямата изненада беше, че когато кацнахме в Адис Абеба, сварихме началото на следващите безредици. Всъщност, спорове в Етиопия не беше имало от доста време и това за нас беше ненадейно. А пък на идващия ден трябваше да потеглим на север с рейс. Автобусите ги стопираха, тъй като народа пали и троши всяко транспортно средство, дръзнало да мине през размирния регион и ние трябваше да измислим по какъв начин да се оправим.
Най-логично ни се стори на отиване да летим. Намерихме офис на Етиопиан еър и си купихме билети за същия ден, на тичешком се върнахме в хотела, събрахме багажа и още веднъж на тичешком към летището. След екскурзията ни, навръщане намерихме джип с две момчета, които по заобиколните пътища съумяха да ни приберат до столицата.
- Кои бяха най-забележителните места, които успяхте да посетите?
- За мен серните полета Далол са най-красивото място, което съм виждала досега като естествена забележителност. Те са и нещото, поради което в действителност отидох до Етиопия. Намират се в северната част, съвсем до границата с Еритрея. Представляват под земята вулкан, от който изригва сярна киселина и оцветява земята в пъстри жълто-оранжеви багри. Трябва да се обикаля деликатно, тъй като киселината изгаря всичко, на което попадне.
Другата забавна естествена забележителност е солената пустиня. Там локалните добиват сол, вършат блокове с величина към 50х60 см, товарят ги на камили и керваните пътуват до най-близкия град, Мекеле. Един кортеж пътува цяла седмица в едната посока и изкарва по 1100 бира, което прави към 60 лв.. Температурите в тези места са над 50 градуса, а лятото доближават до 60.
Още по-надолу, т.е. на юг, е градчето Лалибела известна с вкопаните църкви, построени през 12-ти век от цар Лалибела. След завладяването на Йерусалим цар Лалибела решил да направи втори Йерусалим и построил 11 вкопани монолитни църкви, които са свързани между тях с подземни тунели. Към днешно време те са в листата на Юнеско.
- Какво би трябвало да знае всеки, който има намерение да потегли към Етиопия?
- Това, което ни хвана неподготвени, беше съществуването на две часови времена: локално, което е с шест часа напред, и за чужденци, което е с един час напред от българското. Имат и локален календар с тринадесет месеца. Имахме проблеми до момента в който се разберем дали е 14-ти или 15-ти. Сверявахме си календарите с телефоните, до момента в който докараме еднообразно време.
С храната също беше мъчно. Оказа се, че е Великденски пост и в цялата страна на никое място не доставят и готвят месо. Наложи се и ние да постим по насила. И въпреки, че ястията бяха доста вкусни, това постене ни пристигна допълнително. Когато пътуваме, постоянно се храним при локалните - по този начин направихме и тук, а те ни се радваха и гледаха да създадат всичко за нас. Накрая получихме и касова записка за сметката. Бях доста учудена - в никакъв случай не съм предполагала, че в Етиопия има касови апарати.
Животът тук е сложен. Един водач, да вземем за пример, взима 1000 бира на месец (около 60 лева.). Работи на повикване, тъй като няма работа. Няма такова нещо като минимална и междинна заплата. Професията водач се счита за добър избор за мъж, макар че не подсигурява работа.
Полиция няма, по улиците патрулират бойци. Войската е като в България, платена. Имало е донаборна работа, само че е анулирана. Имат електромрежа, само че не всеки може да си я разреши. Канализация, обаче, има единствено в градовете. Дори в туристическата Лалибела всеки се оправя поединично – хотелите с канал, колибите - досещайте се.
Но, несъмнено, има и редица позитивни страни. Например, Етиопия е световноизвестна с кафето, което създава, а приготвянето му е цяла гала. Вари се в глинен съд на дървени въглища. Задължително наблюдавайте този обред!
- След толкоз компликации, коя ще е идната дестинация, към която ще се отправите?
- Следващото ни пътешестване ще е отмора в Андалусия, Испания. Заминаваме след 10 дни, по-късно в края на юли ще обиколим Македония и Черна гора. Наесен ще посетим Египет, а, живот и здраве, през пролетта още веднъж нещо екзотично - Китай и Тибет.
- Етиопия не е изцяло безвредна дестинация - по какъв начин решихте да отидете тъкмо там?
- Досега не бяхме стъпвали на африканския континент, просто му пристигна редът. Прочетох много материали и да, Етиопия е от рисковите дестинации. За тази земя водят война еритрейци и афари и в случай че решите да я посетите ще ви би трябвало защита. Но това, което ме притегли най-силно бяха серните полета Далол - взех решение, че си коства риска.
- Кое беше най-трудно в пътуването до такава степен?
- Определено организацията. Достъпът до страната е мощно стеснен - невероятно е да се посети независимо. Необходими ни бяха една камара разрешителни, които не можехме да си изкараме сами. Само с цел да получим визи, да вземем за пример, се наложи да отидем чак до Женева. Така че в случай че планирате пътешестване нататък, имайте поради, че ще ви би трябвало известно време за организация.
- Колко време прекарахте в Етиопия?
- Общо прекарахме 10 дни, които са извънредно незадоволителни, с цел да се добие цялостна визия за културата. Но трябваше да се съобразяваме с отпуските и не можехме да си позволим по-дълъг престой. Ползвахме локална организация, която ни провежда три-дневен тур из земята на афарите.
- И въпреки всичко сте събрали много усещания - кое е най-силното от тях?
- Най-много ме впечатли добрината на хората. Нямате концепция какъв брой апетит и беднотия има в тази страна! Това е пустиня, в която вали едвам седем дни в годината, няма вода, няма почва, където да посадиш нещо. Местните носят водата с туби, а тя пък не стига даже за пиянство. Дадохме на едно дете пакет вафли, а то ни го върна и сподели „ Не желая вафли, желая вода! ".
Хората живеят в колиби и разполагат само с по една камила. Така и не разбрах по какъв начин оцеляват. И все пак, всички бяха благи и общителни, радваха се на нас, белите. Никой не се опита да ни излъже или да вземе пари от нас. В едно заведение в градчето Мекеле, където се хранихме, даже ни дадоха касови бележки. Тези хора ни накараха да осъзнаем, че имаме щастието да се родим в един доста по-добър свят.
- Натъкнахте ли се на инциденти по пътя?
- Най-голямата изненада беше, че когато кацнахме в Адис Абеба, сварихме началото на следващите безредици. Всъщност, спорове в Етиопия не беше имало от доста време и това за нас беше ненадейно. А пък на идващия ден трябваше да потеглим на север с рейс. Автобусите ги стопираха, тъй като народа пали и троши всяко транспортно средство, дръзнало да мине през размирния регион и ние трябваше да измислим по какъв начин да се оправим.
Най-логично ни се стори на отиване да летим. Намерихме офис на Етиопиан еър и си купихме билети за същия ден, на тичешком се върнахме в хотела, събрахме багажа и още веднъж на тичешком към летището. След екскурзията ни, навръщане намерихме джип с две момчета, които по заобиколните пътища съумяха да ни приберат до столицата.
- Кои бяха най-забележителните места, които успяхте да посетите?
- За мен серните полета Далол са най-красивото място, което съм виждала досега като естествена забележителност. Те са и нещото, поради което в действителност отидох до Етиопия. Намират се в северната част, съвсем до границата с Еритрея. Представляват под земята вулкан, от който изригва сярна киселина и оцветява земята в пъстри жълто-оранжеви багри. Трябва да се обикаля деликатно, тъй като киселината изгаря всичко, на което попадне.
Другата забавна естествена забележителност е солената пустиня. Там локалните добиват сол, вършат блокове с величина към 50х60 см, товарят ги на камили и керваните пътуват до най-близкия град, Мекеле. Един кортеж пътува цяла седмица в едната посока и изкарва по 1100 бира, което прави към 60 лв.. Температурите в тези места са над 50 градуса, а лятото доближават до 60.
Още по-надолу, т.е. на юг, е градчето Лалибела известна с вкопаните църкви, построени през 12-ти век от цар Лалибела. След завладяването на Йерусалим цар Лалибела решил да направи втори Йерусалим и построил 11 вкопани монолитни църкви, които са свързани между тях с подземни тунели. Към днешно време те са в листата на Юнеско.
- Какво би трябвало да знае всеки, който има намерение да потегли към Етиопия?
- Това, което ни хвана неподготвени, беше съществуването на две часови времена: локално, което е с шест часа напред, и за чужденци, което е с един час напред от българското. Имат и локален календар с тринадесет месеца. Имахме проблеми до момента в който се разберем дали е 14-ти или 15-ти. Сверявахме си календарите с телефоните, до момента в който докараме еднообразно време.
С храната също беше мъчно. Оказа се, че е Великденски пост и в цялата страна на никое място не доставят и готвят месо. Наложи се и ние да постим по насила. И въпреки, че ястията бяха доста вкусни, това постене ни пристигна допълнително. Когато пътуваме, постоянно се храним при локалните - по този начин направихме и тук, а те ни се радваха и гледаха да създадат всичко за нас. Накрая получихме и касова записка за сметката. Бях доста учудена - в никакъв случай не съм предполагала, че в Етиопия има касови апарати.
Животът тук е сложен. Един водач, да вземем за пример, взима 1000 бира на месец (около 60 лева.). Работи на повикване, тъй като няма работа. Няма такова нещо като минимална и междинна заплата. Професията водач се счита за добър избор за мъж, макар че не подсигурява работа.
Полиция няма, по улиците патрулират бойци. Войската е като в България, платена. Имало е донаборна работа, само че е анулирана. Имат електромрежа, само че не всеки може да си я разреши. Канализация, обаче, има единствено в градовете. Дори в туристическата Лалибела всеки се оправя поединично – хотелите с канал, колибите - досещайте се.
Но, несъмнено, има и редица позитивни страни. Например, Етиопия е световноизвестна с кафето, което създава, а приготвянето му е цяла гала. Вари се в глинен съд на дървени въглища. Задължително наблюдавайте този обред!
- След толкоз компликации, коя ще е идната дестинация, към която ще се отправите?
- Следващото ни пътешестване ще е отмора в Андалусия, Испания. Заминаваме след 10 дни, по-късно в края на юли ще обиколим Македония и Черна гора. Наесен ще посетим Египет, а, живот и здраве, през пролетта още веднъж нещо екзотично - Китай и Тибет.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ