Пламен Гетов е една от легендите на българския футбол. Беше

Пламен Гетов е една от легендите на българския футбол. Беше наслаждение да го гледаш, когато играеше, и неслучайно почитателите го назоваха Белия Пеле. Гетов е и измежду 13-те наши футболисти, играли против Диего Марадона с екипа на България в мач на международно състезание. На 10 юни 1986 година нашите губят от „ гаучосите” с 0:2 на финалите на шампионата на планетата в Мексико.

Пламен Гетов излиза титуляр и е на терена от самото начало. Въпреки загубата, България реализира най-големия си триумф на международно до този миг, като за първи път излиза от групата си и се класира за 1/8-финалите. Аржентина пък, водена от гениалния Марадона, става международен първенец за повторно. В Мексико 86 Гетов се трансформира и измежду дребното български футболисти, вкарали голове на мондиали. Той е прецизен при 1:1 с Южна Корея. В памет на Марадона, който умря през вчерашния ден на 60 години, Пламен Гетов разкрива любопитни детайлности от срещата им на терена, особено пред Silentbet.

- Г-н Гетов, какви бяха упованията в нашия лагер за оня мач с Аржентина през 1986 година в Мексико?

- Трябваше ни точка, с цел да сме 100 % сигурни за втората фаза, защото в първите две срещи в групата записахме две равенства от по 1:1 против международния първенец Италия и Южна Корея. Знаехме обаче, че ще е доста мъчно да измъкнем нещо от Аржентина, тъй като те имаха Марадона. Уникален футболист. Но въпреки всичко никой не излиза да губи, тъй че и ние искахме да се представим добре.

- Как Иван Вуцов искаше да спирате Марадона?

По това време най-често звездите на противника ги пазеха персонално и ролята на личен надзирател на Марадона бе отредена на Аян Садъков, лека му пръст. Аян трябваше да е покрай Марадона във всеки един миг и да не разрешава да прави играта на своите.

- Как се оправи Садъков?

- Аян постоянно се раздаваше на максимума, беше душата на тима. Но, знаете ли, тогава нямаше по какъв начин Марадона да бъде опазен, да бъде спрян, да бъде изключен от играта. Беше невероятно. В съзнанието ми е останал един миг от дуела с Аржентина. Марадона беше с топката до тъча и заобиколен от трима наши – един зад него, един пред него и един настрана. Казах си: сгащихме го. Но в идващия миг Диего прибра внезапно топката към себе си, измъкна се мощно напред и проби по фланга. Двама от тримата мои съотборници останаха на място.

- Имахте ли някакви шансове да поддържате интригата?

- Какви шансове да имаш, когато против теб е Марадона. Те имаха и късмет да поведат още в 4-тата минута и по-късно направляваха дуела, с помощта на Диего. В 77-ата минута той се измъкна още веднъж от нашата настойчивост, този път отляво и постави топката на главата на Буручага за втория гол. Кой от нашите му изиска фланелката след мача? Аз му я желаех, само че той към този момент я беше дал на Садъков. Изкачах Марадона пред съблекалните, дадох му знак, да си заменяем фланелките, само че той ми сподели, че към този момент е дал своята на Аян. Свали си обаче гащетата и ги даде на мен. После аз ги подарих на Христо Колев-Бащата, а Аян му даде фланелката на Марадона. Така Христо се снабди с цялостен екип на Диего Марадона. Беше огромен негов почитател и по тази причина с Аян взехме решение да го зарадваме.

- Имахте ли други срещи с Марадона на терена?

- Не, само че един път съм го гледал наживо. Беше през есента на 1989-а, когато играех в Португалия. Наполи с Марадона гостуваше на Спортинг в среща от евротурнирите в Лисабон. Отидохме с Илия Войнов на мача. Марадона бе запаса и когато потегли да загравя след почивката, публиката стана на крайници. Малко по-късно Марадона си подари анцунга на едно от децата, които гонеха топките и влезе в игра. Спомням си, че Диего направи нещо, което до тогава не бях виждал. Това е оня характерен въртелив удар в тениса, когато топката отива напред и по-късно се връща обратно. В един миг състезател на Спортинг потегли да убива Марадона. Диего обаче фалцира топката напред и тя се върна обратно при него. Зрителите на трибуните изпопадаха от смях…