Транспортното бижу на Милано в сянката на модния туризъм
Пица, мода, архитектура, история.
Италия дължи международната си популярност най-много на гореизброените знаци, само че в реалност Ботушът способства към фамилията на Европа с високo развита и модерна система за железопътен превоз.
Влаковете са емблема на страната и са желани за напредване освен от локалното население, само че и от милионите туристи, които целогодишно заливат столицата, огромните градове, морските курорти и живописните италиански села.
Известен най-много като столица на модата, малко публикуван факт за Милано е, че Централната гара е една от най-големите по размер в цяла Европа.
Официално открита през 1931 година на мястото на остарялата гара от 1864 година, през днешния ден солидната постройка и логистичен център се намира в северния завършек на ломбардската столица.
Гара Милано Чентрале предлага високоскоростни връзки до Торино, Венеция, Болоня, Рим, Неапол и Салерно.
Железопътните линии Симплон и Готард пък свързват гара Чентрале с Швейцария, по-специално с Берн и Женева през Домодосола, Цюрих и Киасо.
Релсите й се простират на север до Централна Европа и на юг до най-крайните точки на Ботуша, отбелязва milanocittastato.
Първата Централна гара в Милано в действителност е открита през 1864 година на юг от актуалната. Тя действа до 30 юни 1931 година, след което е сменена от новата постройка. Днес от нея не са останали никакви следи.
Кралят на Италия Виторио Емануеле III поставя главния камък на новата гара на 28 април 1906 година още преди да бъде определен планът, който по-късно е поверен на архитекта Уличе Стачини с еклектична комбинация от стилове, наречена " асирийско-ломбардска ".
Нейната необятна 200 м фасада и висок 72 м свод са рекордни по време на построяването ѝ.
Сградата е един от знаците на ръководството на Бенито Мусолини, откакто става министър-председател, защото съставлява мощта на фашисткия режим.
Гарата играе основна роля по време на Холокоста в Италия, когато еврейските пандизчии от Сан Витторе, хванати преди този момент в Северна Италия, са отведени на скришен перон Бинарио 21, с цел да бъдат депортирани в лагерите за изтребване.
Заминават 15 влака с по 1200 пандизчии. През януари 2013 година в някогашния перон е открит Мемориал на Холокоста в памет на тези събития.
Ябълката на Микеланджело Пистолето – статуя, основана по време на Експо 2015, изобразяваща рекомпозицията на противоположни детайли, природа и изкуство, за реализиране на ново планетарно равновесие, през днешния ден е емблематичен знак на площада пред гарата.
През ноември 2010 година Гара Чентрале публично е кръстена на Света Франческа Кабрини (1850-1917), основателка на Мисионерите на Пресвето сърце Исусово.
Управлението на оборудванията на Милано Чентрале е поверено на Rete Ferroviaria Italiana (RFI), сдружение от групата Ferrovie dello Stato, което класифицира гарата в категорията " Platinum ", до момента в който за комерсиалните площи на монументалната постройка дава отговор Grandi Stazioni.
С цели 24 перона това е мястото, откъдето всеки ден към 330 000 пасажери с над 500 влака се насочат към своята дестинация или просто към началото на пътуването, което ще ги води до летище Милано-Малпенса за по-далечни дестинации.
Италия дължи международната си популярност най-много на гореизброените знаци, само че в реалност Ботушът способства към фамилията на Европа с високo развита и модерна система за железопътен превоз.
Влаковете са емблема на страната и са желани за напредване освен от локалното население, само че и от милионите туристи, които целогодишно заливат столицата, огромните градове, морските курорти и живописните италиански села.
Известен най-много като столица на модата, малко публикуван факт за Милано е, че Централната гара е една от най-големите по размер в цяла Европа.
Официално открита през 1931 година на мястото на остарялата гара от 1864 година, през днешния ден солидната постройка и логистичен център се намира в северния завършек на ломбардската столица.
Гара Милано Чентрале предлага високоскоростни връзки до Торино, Венеция, Болоня, Рим, Неапол и Салерно.
Железопътните линии Симплон и Готард пък свързват гара Чентрале с Швейцария, по-специално с Берн и Женева през Домодосола, Цюрих и Киасо.
Релсите й се простират на север до Централна Европа и на юг до най-крайните точки на Ботуша, отбелязва milanocittastato.
Първата Централна гара в Милано в действителност е открита през 1864 година на юг от актуалната. Тя действа до 30 юни 1931 година, след което е сменена от новата постройка. Днес от нея не са останали никакви следи.
Кралят на Италия Виторио Емануеле III поставя главния камък на новата гара на 28 април 1906 година още преди да бъде определен планът, който по-късно е поверен на архитекта Уличе Стачини с еклектична комбинация от стилове, наречена " асирийско-ломбардска ".
Нейната необятна 200 м фасада и висок 72 м свод са рекордни по време на построяването ѝ.
Сградата е един от знаците на ръководството на Бенито Мусолини, откакто става министър-председател, защото съставлява мощта на фашисткия режим.
Гарата играе основна роля по време на Холокоста в Италия, когато еврейските пандизчии от Сан Витторе, хванати преди този момент в Северна Италия, са отведени на скришен перон Бинарио 21, с цел да бъдат депортирани в лагерите за изтребване.
Заминават 15 влака с по 1200 пандизчии. През януари 2013 година в някогашния перон е открит Мемориал на Холокоста в памет на тези събития.
Ябълката на Микеланджело Пистолето – статуя, основана по време на Експо 2015, изобразяваща рекомпозицията на противоположни детайли, природа и изкуство, за реализиране на ново планетарно равновесие, през днешния ден е емблематичен знак на площада пред гарата.
През ноември 2010 година Гара Чентрале публично е кръстена на Света Франческа Кабрини (1850-1917), основателка на Мисионерите на Пресвето сърце Исусово.
Управлението на оборудванията на Милано Чентрале е поверено на Rete Ferroviaria Italiana (RFI), сдружение от групата Ferrovie dello Stato, което класифицира гарата в категорията " Platinum ", до момента в който за комерсиалните площи на монументалната постройка дава отговор Grandi Stazioni.
С цели 24 перона това е мястото, откъдето всеки ден към 330 000 пасажери с над 500 влака се насочат към своята дестинация или просто към началото на пътуването, което ще ги води до летище Милано-Малпенса за по-далечни дестинации.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ