Писателят Иво Сиромахов си спомни с умиление за своя добър

Писателят Иво Сиромахов си спомни с трогване за своя добър другар Чочо Попйорданов, който умря преди 10 години. Към текста си той качи и остаряла фотография, на която са двамата. 

Трудно ми е да мисля за Чочо в минало време.

За мен той е жив.

Постоянно слушам шумния му пълнозвучен смях и дрезгавия му глас. Постоянно виждам огромните му постоянно учудени очи, с които хлапашки се удивляваше на света.

Виждам го по какъв начин върви забързан по улицата и ненадейно се заковава на място. Остава имобилен няколко секунди, след което се обръща и поема в друга посока.

Винаги бързаше – от една роля към друга, от една обич към друга, от една концепция към друга.

Беше доста добър човек и безрезервен другар. В огромното му сърце имаше място за доста хора и всички те го усещаха непосредствен.

Някои хора споделят, че бил бунтовник, само че това не е правилно. Чочо просто беше човек с изострено възприятие за правдивост. Винаги защитаваше по-слабите, постоянно недоволстваше против неправдите. Ако в нашето общество, да си обективен значи да си бунтовник – тежко̀ ни.

Зае се да ме приготви за актьорския изпит в НАТФИЗ. Бях си научил монолога, баснята и стихотворението и се пробвах да му ги кажа, само че в никакъв случай не успявах да стигна до края, тъй като Чочо постоянно правеше някаква остроумна вметка и аз се заливах от смях. Имаше ослепително възприятие за комизъм.

Емоциите му бяха доста по-силни в сравнение с тялото му можеше да понесе. В последна сметка те го взривиха.

Но гибелта не може да е краят. Тя е непотвърден слух, както споделя Кустурица.

Чочо е жив и аз го вардя в съзнанието си.

Знам, че е оставил положителни следи в доста хора.

А това е единственото, поради което си заслужава да се живее

/От страницата на Иво Сирoмахов във фейсбук/