Писателят Денис Драгунски си спомня как съветските граждани са запазили

Писателят Денис Драгунски си спомня по какъв начин руските жители са запазили свободата на телата си в тоталитарната страна, приказва за това кой е имал достъп до порнография и разкрива за какво хората рядко посещавали проститутки. 
За това по какъв начин е изглеждал сексът по времето на Сталин, за порнографията в Съюз на съветските социалистически републики и проституцията преди перестройката споделя „ Руски дневник ”.

И още - за задушевните подиуми от обичайния социалистически обичай добавяме носталгичното и хумористично творчество на украинската художничка Анжелика Джерих.

Около секса в Съюз на съветските социалистически републики постоянно е витаел ореол на възбрана. В същото време естествено, че е имало секс. И то доста – не по-малко от в този момент. Обаче се смяташе за срамно и непристойно да се приказва за това. 
Широко знае се изявлението на една жена по време на перестройката по телемоста Ленинград – Бостън: „ У нас в Съюз на съветските социалистически републики няма секс ”. Това не е тъкмо по този начин: в действителност тя сподели, че у нас няма секс по малкия екран.

Още преди този момент, през 1977 година, излезе книгата на Георгий Василченко „ Обща сексопатология ”, в която той обобщава своя опит и разказва двойките, с които се е срещнал по време на своята работа. От неговия опит излиза наяве, че множеството полови проблеми се дължат на неумението и незнанието на хората по какъв начин да приказват за това.

Думите, свързани с половия акт и половите органи, бяха неприлични или медицински термини – нито едното, нито другото подготвя към открит диалог по тематиката. 

През 1978 година избухна различен скандал, когато по кината излезе филмът „ Странна жена ”, в който се споделя за един юноша и по-възрастна жена, които се влюбват. В „ Комсомолская истина ” излезе критика за кино лентата, в която пишеше: „ Какво необичайно има в това, откакто е известно, че всеки трети брак в Съветския съюз се разпада? “

Тогава работих в Дипломатическата академия и научих новината на сутринта от един гръцки вестник – всички вестници по света я бяха популяризирали. Дори по отношение на Запада това си беше голям брой разводи.

Как половата независимост отстъпи пред неналичието на независимост

През 20-те години на предишния век руската власт отпуска юздите на половите нрави. Сексуалната независимост и еманципацията на дамите се възприемаха като част от битката с религията, девическите гимназии, преподаването на гръцки и латински езици, работните униформи и царската подчиненост на званията. 

Пак тогава се декриминализира хомосексуалността. Разводите били безусловно свободни: можело да се разведеш, без да е належащо да информираш колегата си.

След това, по времето на Сталин, стартира имперската политика: не разрешават се абортите, криминализира се хомосексуалността и разводите стават мудни и сложни. Дори през 60-те години, с цел да се разведеш, трябваше да публикуваш публикация във вестник „ Вечерна Москва ”. Само доста авторитетните хора можеха да си разрешат бракоразвод без доста звук.

След края на войната имаше остра липса на мъже, тъй че заплащанията за прехрана бяха анулирани. Въпросът за признание на бащинство даже не се повдигаше. Неомъжените дами просто оставяха празно място в акта за раждане на детето.

След това, при започване на 50-те години, обстановката стартира да се стабилизира и още веднъж имаше придвижване за подсилване на фамилията. Появиха се и такива, които настойчиво отказваха да заплащат прехрана. Тяхното гонене беше сменено през 60-те от друго известно забавление – преследването на врагове на народа.

Полицията изправяше отказващите да заплащат прехрана пред съда и изпращаше правосъдни заповеди на работните им места. За едно дете те трябваше да заплащат 25% от заплатата си; за две деца издръжката беше 33%, а за три или повече – 50%.

Мъжете умишлено си намираха ниско платени работни места, плащаха издръжката от тази заплата, а пари за себе си изкарваха незаконно. Всеки от тях беше уверен, че парите му ще отидат за изхранване на един лентяй – новия брачен партньор на някогашната му жена.

Черният пазар на порнографията 

Много се търсеха порнографските фотоси. Предлагаха ги по влаковете хора, които, незнайно за какво, назоваха беларуси. Те в действителност ненапълно приличаха по нещо на беларусите – русоляви, скулести, с хлътнали небесносини очи. Преструваха се на глухонеми, без да са такива. Доближаваха се до хората, бутаха ги по лакътя и им посочваха порнографските фотоси. 

Снимките можеха да се разделят на две разнообразни елементи:  по-малката част представляваше преснимани непознати фотографии, а по-голямата група – очарователно домашно произвеждане.  Всички фотоси от втората група посочваха стоманени легла с никелирани топки и дантелени възглавнички, с картини на мечки от Шишкин по стените.

Всяка фотография показваше друга сцена, а един комплект такива фотоси струваше 3 рубли. За съпоставяне: бутилка водка струваше 3 рубли, а билет за спектакъл – 1,5 рубли.

Понякога фотосите се продаваха като тесте карти, като от другата страна на всяка фотография, имаше да вземем за пример дама спатия. Освен тях се предлагаха и ръчно направени локално произвеждане нецензурен истории на обичайни съветски тематики.

По-късно се появиха преводи от британски, като да вземем за пример известната книга „ Почивка в Калифорния ”. Разпространяваше се и „ Кама Сутра ”, ръчно препечатана на машина. 

И въпреки всичко единствено съществени книги на създатели като Кафка, Пастернак и Цветаева  се продаваха  на черния пазар в Съветския съюз. Имаше черни пазари, на които се продаваше научна фантастика и пазари, на които се продаваше религиозна литература, само че нямаше порнографска литература.

В началото на 70-те е имаше и различен пробив: дребни албуми с поредност от нецензурен подиуми, като нецензурен комикси, започнаха да се появяват в Съветския съюз. Те бяха копирани през нощта. Появиха се също и аматьорски филми на аматьорската 8-милиметрова лента.

Филмите бяха вносни и създадени от експерти, в случай че се съди по качеството. Те се внасяха най-вече от Германия. Бяха като неми филми: нямаше потребност от тон, с цел да се разбере сюжетът. Но несъмнено имаха сюжет. Всички филми от 60-те, 70-те и 80-те години имаха остроумна или смешна история, което ги правеше забавни за гледане.

Съветските контрацептиви

Презервативите бяха общодостъпни в аптеките. И въпреки всичко разискването на презервативи и лубриканти на глас не беше обществено задоволително. Повечето мъже влизаха в аптека и прошепваха едва-едва или споделяха: „ Торбичка, апелирам! ” или даже „ Аспирин! ” с мигане.

По това време беше невероятно да се допусна, че един голям стъклен долап с презервативи в миналото може да бъде подложен в центъра на аптека, или че клиентите ще се съветват с фармацевтите за качество, усет, цвят и аромат на презерватива.

„ Аспирините ” костваха две копейки и имаше три размера. Презервативите бяха поръсени с талк, тъй че те трябваше да бъдат смазани или с вазелин или със слюнка – каквото хората избраха. Вносните презервативи на пазара се появиха към средата на 70-те. В началото се предлагаха единствено индийски, а по-късно се появили и такива от други страни.

Имаше и други форми на контрацепция, както през днешния ден, единствено че те бяха доста по-малко сигурни и безвредни. По-отворени опитни дами учеха приятелките си къде тъкмо да сложат комат лимон, като вкарваха лимона дружно с кората.

Това в множеството случаи работеше. Лимонът в последна сметка е киселина. Жените също се къпеха с калиев перманганат. Те скачаха от леглото и тичаха до банята, където преди този момент бяха оставили дребна чаша с розова вода. 

Модерен полов тоталитаризъм

Сексът беше един от методите да се окаже опозиция на тоталитаризма. Нищо чудно, че Оруел написа, че задачата на тоталитарната страна е да се подчини тялото и да унищожи всякакво полово наслаждение. Сега има нова полови правила – кола маска, химичен пилинг и физическа подготовка.
В предишното всички дами бяха толкоз разнообразни: имаше пълнички, кльощави или даже кривокраки. Никой не беше захласнат от това. Нямаше фетиш към тялото, тъй като всички знаеха доста добре, че това е значимо единствено за спортистите и експертите.

В модерна Русия, в този момент, има фетиш към пластмасовото, обработено на фотошоп тяло. Това е просто различен тип тоталитаризъм – тоталитаризмът на рекламата и модата. В Съветския съюз беше по-различно, може би тъй като всички бяха небогати и правеха секс без всевъзможни задни мисли и съмнения.
Ето за какво имаше по-малко проституция. Беше време, когато всичко беше гратис, и това неизбежно се отнасяше и за секса. Защо да плащате на продажница, когато можете просто да излезете и да танцувате?

Проститутки и компаньонки-интелектуалки

Проститутките чакаха върху платформите на огромните крайградски железопътни гари. Те седяха с изпънати крайници и вирнати обувки, като цените им бяха написани на подметките на обувките им, тъй че всеки минувач може да ги ревизира. Имаше две ценови равнища за проститутки в Москва: 3 или 5 рубли.
Момичетата компаньонки-интелектулки нормално се навъртаха към метростанция „ Проспект Мира “. Те носеха пръстени, направени от 3- или 5-рублеви банкноти. Едната банкнота беше зелена, а другата синя, тъй че беше елементарно да се разбере цената, която девойките желаеха. Но малко хора ходеха на проститутки.

Използването на услугите на продажница беше като заплащане за питейна вода, когато тя е разполагаем гратис на всяка чешма. Имаше доста девойки, които бяха подготвени да се отдадат на удоволствието от секса гратис.

Имаше, несъмнено, и риск от заболявания, излъчени по сексуален път. Хората се опасяваха от гонорея и сифилис, които бяха доста чести. Имаше даже улични митове, свързани с тях. Например хората знаеха, че носът на човек може да падне от сифилис, само че малко хора знаеха, че това можело да стане едвам след към 10 години, в случай че заболяването не се лекува. Така от време на време на сутринта след бурна нощ, някои мъже изцяло съществено ревизираха носовете си.

Проблеми възникваха и тъй като общото равнище на персонална хигиена беше ниско. Хората се къпеха рядко и не доста деликатно. Говореше се, че полово дейните девойки се къпели по-често, до момента в който честните благоприлични девойки сменяха бельото си единствено при къпане, което беше един път на всеки четири дни.

Дори през 70-те години съседите смятаха, че една студентка, която е наела стая в общ апартамент и си взима душ всеки ден, би трябвало да е продажница. По това време се смяташе, че единствено една продажница би се къпала всеки ден.

Източник:
Картини: Анжела Джерих