Литературна война за роман на Яна Язова
Писателката Яна Язова (псевдоним на Люба Ганчева), чието перо бе прекършено от социалистическия натурализъм, умира в самотност и при неизяснени условия през 1974 година Романът й " Левски " за пръв път излезе в края на 80-те, а едвам след измененията се заприказва повече за надарената българска писателка, муза на Александър Балабанов, за нейната трагична орис и за творчеството й. Макар част от архива й да е вечно загубен (не без съдействието на Съюз на българските писатели и Николай Хайтов), през днешния ден можем да четем романите й " Левски ", " Бенковски ", " Шипка ", " Голямо и малко " и " Война ".
Именно последният разпали същинска литературна война сред дългогодишния откривател на творчеството й Петър Величков, близкото до него издателство " Изток-Запад " и издателство " Българска история ", които през предходната седмица пуснаха на пазара ново издание на романа " Война ".
Според Величков, който пръв разчита ръкописа на романа през 80-те години, " Българска история " нямат право да сторят това, без да са му платили авторско право. По думите на собственика на изд. " Изток-Запад " Любен Козарев, тук правата не принадлежат извънредно на страната в лицето на Министерство на културата, както е нормалната законова процедура при умряли създатели без наследници (каквато е Язова). Козарев е към този момент сезирал МК по отношение на хипотетичното нарушаване на правата. Шефът на дирекция „ Авторско право “ в Министерството Мехти Меликов удостовери, че подобен сигнал е получен и специалистите на ведомството занапред ще изследват проблема.
Почти незабавно със своя позиция излязоха и от " Българска история ", които на процедура са упрекнати в плагиатство. От издателството настояват, че нито Величков, нито " Изток-Запад " са ги потърсили за цивилизовано разрешаване на казуса, а непосредствено са прибегнали към сигнали до МК и даже закани към медии, разгласили прессъобщението за новия тираж на " Война ". Ето и част от техните причини, дефинирани в писмо, което на собствен ред ще бъде изпратено до Министерство на културата и Асоциация " Българска книга " (където и двете издателства членуват):
" 1. На първо място желаеме да сме безапелационни и ясни по тематиката – за издаването на романа „ Война “ Българска история не е употребила план и/или редакция на господин Петър Величков. Преди да издадем това произведение, ние от „ Българска история “ сключихме контракт (и платихме съответната сума), с който получихме изключителни права за изданието от единствения притежател на авторските права върху него сега – българската страна в лицето на Министерство на културата.
1.1. Безспорен факт е, че романът „ Война “ е плод на творчеството на българската авторка Люба Ганчева, известна под псевдонима „ Яна Язова “. Произведението е приключено в ръкопис от авторката през 1946-та година, само че по една или друга причина остава неиздадено до гибелта ѝ през 1974 година
1.2. Съгласно чл.5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), създател е физическото лице, вследствие на чието творчество е основано творбата. В случая това е Яна Язова, която е била и притежател на авторските права върху романа „ Война “ до гибелта си през 1974 година
1.3. След гибелта на всеки създател, неговите права се наследяват от неговите наследници и съществуват още 70 години, преди да се изчерпят (чл. 27, ал.1 и чл.32 от ЗАПСП). Яна Язова няма живи наследници към днешна дата и при такова състояние, законът споделя, че авторските й права се наследяват от страната и се упражняват от Министерство на културата (чл.33 ЗАПСП).
1.4. Така че ние сме работили изцяло вярно и законосъобразно като сме сключили контракт с единственият притежател на авторските права върху романа „ Война “ – Министерство на културата.
...
2. От друга страна, претенциите на господин Величков са неоснователни. От неговата изследователска и редакторска активност не следва да са зародили авторски, сродни на авторските или други права, които да му разрешават да забрани наново издание на книгата от „ Българска история “ или да търси някакво обезщетение за това:
2.1. Ние не отхвърляме труда на господин Величков като един от най-големите откриватели на Яна Язова, който е съдействал доста за публикуването и разпространяването на нейни творби. Включително не отхвърляме, че той е редактирал двата нейни романа в сборното произведение „ Соления залив “, на издателство „ Изток-Запад “. Това обаче не му дава право да позволява или не издаването на романа „ Война “.
2.2. Разчитането на ръкописа на Яна Язова от страна на господин Величков не води до пораждане на авторско или сродно право по българския закон. Нито за него, нито за неговите издатели:
2.2.1. Съгласно българското законодателство, с цел да възникне авторско право върху произведение е належащо то да бъде плод на творчество.
2.2.2. При цялото ни почитание към труда на господин Величков (тук обаче приказваме с юридически, а не морални аргументи), разчитането на текст по естеството си е техническа активност, която не е креативна. При нея от ръкописния вид се основава версия, подготвена за щемпел.
...
3. В случай, че господин Величков твърди, че с редакциите си е показал автентичност и по този начин е основал модифицирано (ново) произведение на романа „ Война “ от Яна Язова, то на нас не ни е известно такова да е оповестено с създател Петър Величков. Още по-малко да сме го употребили за нашето издание. "
Всъщност две години преди „ Война “ да бъде оповестена от изд. „ Изток-Запад “ през 2003 година, романът излиза под знака на издателство „ Весела Люцканова “ - разчетен не от Петър Величков, а от Цвета Трифонова. Именно по нейните бележки и разчитания е направено и новото издание на „ Българска история “, напомня уеб сайтът " Площад Славейков ". Ето обаче по какъв начин Петър Величков брани своя прочит още през 2003 година (откъсът е от послеслова на " Соления залив " ):
" Не смятах, че иска ми се удаде опцията да ги приготвя за щемпел. Бях първият, освен поръчал ги, само че и разлистил ги още през 1984 година – пръв след гибелта на авторката и след чиновниците на ЦДА, приели ръкописите на Яна Язова. По това време нямаше никакъв късмет разказ със сюжет, представящ в подобен проект българската история от първата половина на ХХ век и описващ деветосептемврийските кланета през 1944 година, да бъде оповестен. А фактът, че съществува, можеше единствено да затрудни или даже осуети издаването на „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, осъществено от 1987 до 1989 година
След 1989 година в продължение на към две години ми се струпа тежко дело, наред с другите компликации, заведено против мен от наш публицист, упрекнат от цяла България, че е отмъкнал оригиналите на непубликуваните произведения на Яна Язова. В тия смутни времена непредвиден интерес към писателката, граничещ с екстаз, прояви литературоведката Цвета Трифонова, известна с изследванията си върху Вапцаров до тогава. Тя бе решила да подготви за щемпел романа „ Война “.
Не съм мислел, че имам монопол върху творчеството на Яна Язова. Но пък в края на краищата бих приел всяко предизвикателство от различен откривател на нейното творчество, в случай че си е приключил работата както би трябвало. Одисеята на квалифицирания за щемпел ръкопис на „ Война “ от Трифонова продължи шест години. Мина през дузина издателства, смутени, че им се предлага единствено втората част на неиздаден разказ, до момента в който най-после през 2000 година „ Война “ се появи на книжния пазар. Макар и противоречива, тази редакция на „ Война “ въпреки всичко не трябва да се премълчава. Защото тя е сладкодумен образец по какъв начин вместо да се изпишат вежди, се вадят очи...
Още при пръв взор върху излезлия към този момент текст на „ Война “ ме порази обстоятелството, че той гъмжи от печатни неточности. По-късно се оказа, че от романа липсват цели пасажи, фрази и думи, а текстът е разчетен повърхностно. Дори човек има възприятието, че е излязъл компютърният набор без промяна. Поради това се наложи да плана (освен „ Голямо и малко “) и отначало „ Война “, с цел да показва този значим за Яна Язова текст в достоверния му тип ".
Всъщност има нещо, върху което Петър Величков има авторство - заглавието на дилогията " Соленият залив ", включваща упоменатите два романа, е сложено от него, а не от Язова. Но то не е употребявано от " Българска история ".
Именно последният разпали същинска литературна война сред дългогодишния откривател на творчеството й Петър Величков, близкото до него издателство " Изток-Запад " и издателство " Българска история ", които през предходната седмица пуснаха на пазара ново издание на романа " Война ".
Според Величков, който пръв разчита ръкописа на романа през 80-те години, " Българска история " нямат право да сторят това, без да са му платили авторско право. По думите на собственика на изд. " Изток-Запад " Любен Козарев, тук правата не принадлежат извънредно на страната в лицето на Министерство на културата, както е нормалната законова процедура при умряли създатели без наследници (каквато е Язова). Козарев е към този момент сезирал МК по отношение на хипотетичното нарушаване на правата. Шефът на дирекция „ Авторско право “ в Министерството Мехти Меликов удостовери, че подобен сигнал е получен и специалистите на ведомството занапред ще изследват проблема.
Почти незабавно със своя позиция излязоха и от " Българска история ", които на процедура са упрекнати в плагиатство. От издателството настояват, че нито Величков, нито " Изток-Запад " са ги потърсили за цивилизовано разрешаване на казуса, а непосредствено са прибегнали към сигнали до МК и даже закани към медии, разгласили прессъобщението за новия тираж на " Война ". Ето и част от техните причини, дефинирани в писмо, което на собствен ред ще бъде изпратено до Министерство на културата и Асоциация " Българска книга " (където и двете издателства членуват):
" 1. На първо място желаеме да сме безапелационни и ясни по тематиката – за издаването на романа „ Война “ Българска история не е употребила план и/или редакция на господин Петър Величков. Преди да издадем това произведение, ние от „ Българска история “ сключихме контракт (и платихме съответната сума), с който получихме изключителни права за изданието от единствения притежател на авторските права върху него сега – българската страна в лицето на Министерство на културата.
1.1. Безспорен факт е, че романът „ Война “ е плод на творчеството на българската авторка Люба Ганчева, известна под псевдонима „ Яна Язова “. Произведението е приключено в ръкопис от авторката през 1946-та година, само че по една или друга причина остава неиздадено до гибелта ѝ през 1974 година
1.2. Съгласно чл.5 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), създател е физическото лице, вследствие на чието творчество е основано творбата. В случая това е Яна Язова, която е била и притежател на авторските права върху романа „ Война “ до гибелта си през 1974 година
1.3. След гибелта на всеки създател, неговите права се наследяват от неговите наследници и съществуват още 70 години, преди да се изчерпят (чл. 27, ал.1 и чл.32 от ЗАПСП). Яна Язова няма живи наследници към днешна дата и при такова състояние, законът споделя, че авторските й права се наследяват от страната и се упражняват от Министерство на културата (чл.33 ЗАПСП).
1.4. Така че ние сме работили изцяло вярно и законосъобразно като сме сключили контракт с единственият притежател на авторските права върху романа „ Война “ – Министерство на културата.
...
2. От друга страна, претенциите на господин Величков са неоснователни. От неговата изследователска и редакторска активност не следва да са зародили авторски, сродни на авторските или други права, които да му разрешават да забрани наново издание на книгата от „ Българска история “ или да търси някакво обезщетение за това:
2.1. Ние не отхвърляме труда на господин Величков като един от най-големите откриватели на Яна Язова, който е съдействал доста за публикуването и разпространяването на нейни творби. Включително не отхвърляме, че той е редактирал двата нейни романа в сборното произведение „ Соления залив “, на издателство „ Изток-Запад “. Това обаче не му дава право да позволява или не издаването на романа „ Война “.
2.2. Разчитането на ръкописа на Яна Язова от страна на господин Величков не води до пораждане на авторско или сродно право по българския закон. Нито за него, нито за неговите издатели:
2.2.1. Съгласно българското законодателство, с цел да възникне авторско право върху произведение е належащо то да бъде плод на творчество.
2.2.2. При цялото ни почитание към труда на господин Величков (тук обаче приказваме с юридически, а не морални аргументи), разчитането на текст по естеството си е техническа активност, която не е креативна. При нея от ръкописния вид се основава версия, подготвена за щемпел.
...
3. В случай, че господин Величков твърди, че с редакциите си е показал автентичност и по този начин е основал модифицирано (ново) произведение на романа „ Война “ от Яна Язова, то на нас не ни е известно такова да е оповестено с създател Петър Величков. Още по-малко да сме го употребили за нашето издание. "
Всъщност две години преди „ Война “ да бъде оповестена от изд. „ Изток-Запад “ през 2003 година, романът излиза под знака на издателство „ Весела Люцканова “ - разчетен не от Петър Величков, а от Цвета Трифонова. Именно по нейните бележки и разчитания е направено и новото издание на „ Българска история “, напомня уеб сайтът " Площад Славейков ". Ето обаче по какъв начин Петър Величков брани своя прочит още през 2003 година (откъсът е от послеслова на " Соления залив " ):
" Не смятах, че иска ми се удаде опцията да ги приготвя за щемпел. Бях първият, освен поръчал ги, само че и разлистил ги още през 1984 година – пръв след гибелта на авторката и след чиновниците на ЦДА, приели ръкописите на Яна Язова. По това време нямаше никакъв късмет разказ със сюжет, представящ в подобен проект българската история от първата половина на ХХ век и описващ деветосептемврийските кланета през 1944 година, да бъде оповестен. А фактът, че съществува, можеше единствено да затрудни или даже осуети издаването на „ Левски “, „ Бенковски “ и „ Шипка “, осъществено от 1987 до 1989 година
След 1989 година в продължение на към две години ми се струпа тежко дело, наред с другите компликации, заведено против мен от наш публицист, упрекнат от цяла България, че е отмъкнал оригиналите на непубликуваните произведения на Яна Язова. В тия смутни времена непредвиден интерес към писателката, граничещ с екстаз, прояви литературоведката Цвета Трифонова, известна с изследванията си върху Вапцаров до тогава. Тя бе решила да подготви за щемпел романа „ Война “.
Не съм мислел, че имам монопол върху творчеството на Яна Язова. Но пък в края на краищата бих приел всяко предизвикателство от различен откривател на нейното творчество, в случай че си е приключил работата както би трябвало. Одисеята на квалифицирания за щемпел ръкопис на „ Война “ от Трифонова продължи шест години. Мина през дузина издателства, смутени, че им се предлага единствено втората част на неиздаден разказ, до момента в който най-после през 2000 година „ Война “ се появи на книжния пазар. Макар и противоречива, тази редакция на „ Война “ въпреки всичко не трябва да се премълчава. Защото тя е сладкодумен образец по какъв начин вместо да се изпишат вежди, се вадят очи...
Още при пръв взор върху излезлия към този момент текст на „ Война “ ме порази обстоятелството, че той гъмжи от печатни неточности. По-късно се оказа, че от романа липсват цели пасажи, фрази и думи, а текстът е разчетен повърхностно. Дори човек има възприятието, че е излязъл компютърният набор без промяна. Поради това се наложи да плана (освен „ Голямо и малко “) и отначало „ Война “, с цел да показва този значим за Яна Язова текст в достоверния му тип ".
Всъщност има нещо, върху което Петър Величков има авторство - заглавието на дилогията " Соленият залив ", включваща упоменатите два романа, е сложено от него, а не от Язова. Но то не е употребявано от " Българска история ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ