13 юни 1983 г. - Първият космически апарат прекосява астероидния пояс
Пионер 10 се трансформира в първия галактически уред, който прекосява астероидния пояс и посещава една от външните планети на Слънчевата система — Юпитер.
На 2 март 1972 година Пионер 10 е изстрелян от Военновъздушни сили база Кейп Каневерал с ракета Атлас-Кентавър. През 1973 година на път за Юпитер, Пионер 10 пръв прекосява астероидния пояс оттатък орбитата на Марси изследва два метеорита. Това странствуване разкрива на учените, че астероидното поле не е толкоз рисково и отваря вратите за всички бъдещи задачи до външните планети. Пионер 10 и Пионер 11 са най-известните апарати от тая серия. Те първи доближават трета галактическа скорост и първи изследват далечния Космос.
През декември 1973 година прелита на 132 000 км над облаците на Юпитер. Изпраща фотоси. Получава данни за състава на атмосферата, прецизира масата на планетата, мери нейното магнитно поле. Установява, че общият топлинен поток отделян от Юпитер надвишава 2,5 пъти силата, която планетата получава от Слънцето. Също по този начин Пионер 10 прецизира плътността на 4 най-големи спътника на Юпитер.
Сега Пионер 10 се намира на разстояние над 80 AU от Слънцето и лети в посока към съзвездието Бик. Той е първият уред, напуснал рамките на Слънчевата система на 13 юни 1983 година, когато минава край най-отдалечената планета. Сегашната задачата на Пионер е търсенето на хелиопаузата — мястото, докъдето стига слънчевия вятър и където стартира междузвездното пространство. Пионер 10 ще пътува през галактиката милиарди години. Той се движи по отношение на Слънцето с непрекъсната скорост от 12 км/сек. Докато апарата не се отдалечи на 1,5 парсека (309 000 AU за 126 000 г), той ще бъде под гравитационното въздействие на Слънцето. По-нататък върху неговия път през галактиката ще въздействат звездите, край които минава.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1805 година — Експедицията на Луис и Кларк доближава до водопадите Грейт Фолс.
• 1839 година — Милош Обренович абдикира като княз на Сърбия в интерес на сина си Милан Обренович II.
• 1842 година — Кралица Виктория прави първото си пътешестване с трен.
• 1855 година — Поставена е за пръв път операта Сицилианска вечерня на Джузепе Верди в парижката Гранд опера.
• 1865 година — Река Дунав е премината от чета, членове на която са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови.
• 1895 година — Провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж — Бордо — Париж.
• 1917 година — Първа международна война: Германия включва в бомбардировките на Лондон самолети вместо дирижабли.
• 1944 година — Втора международна война: Нацистка Германия подлага за първи път Лондон на обстрел с ракети Фау-1.
• 1965 година — В София е открит Театър 199.
• 1974 година — Открита е последната права от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Салерно с Реджо ди Калабрия.
• 2004 година — Тимо Глок дебютира като водач от Формула 1.
Родени
• 40 година — Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 93 г.)
• 823 година — Шарл I Плешиви, крал на западните франки († 877 г.)
• 1818 година — Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари († 1881 г.)
• 1831 година — Джеймс Кларк Максуел, шотландкси физик († 1879 г.)
• 1865 година — Уилям Бътлър Йейтс, ирландски стихотворец, публицист и драматург, Нобелов лауреат през 1923 година († 1939 г.)
• 1882 година — Олга Александровна, велика съветска княгиня († 1960 г.)
• 1884 година — Добри Божилов, министър-председател на България († 1945 г.)
• 1888 година — Фернанду Песоа, португалски стихотворец († 1935 г.)
• 1890 година — Мина Тодорова, обичана на Яворов († 1910 г.)
• 1897 година — Пааво Нурми, финландски бегач († 1973 г.)
• 1899 година — Карлос Чавес, мексикански композитор († 1978 г.)
• 1903 година — Филип Кутев, български композитор и фолклорист († 1982 г.)
• 1911 година — Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 година († 1988 г.)
• 1926 година — Стоян Стойчев, български артист
• 1928 година — Джон Наш, американски математик, Нобелов лауреат през 1994 година
• 1928 година — Никола Тодев, български артист († 1991 г.)
• 1935 година — Георги Божилов, български художник († 2001 г.)
• 1935 година — Людмила Черних, украински астроном
• 1935 година — Христо Явашев, български художник
• 1940 година — Гойко Митич, югославски артист
• 1944 година — Бан Ки Мун, южнокорейски политик, сегашен общоприет секретар на Организация на обединените нации
• 1947 година — Саво Климовски, политик и правист от Република Македония
• 1951 година — Стелан Скарсгорд, шведски артист
• 1952 година — Цветана Божурина, българска волейболистка
• 1953 година — Тим Алън, американски комедиант и артист
• 1959 година — Бойко Борисов, министър-председател на България
• 1962 година — Али Шийди, американска актриса
• 1964 година — Дебашри Рой, индийска актриса
• 1966 година — Луис Мерло, испански артист
• 1967 година — Иван Василев, български футболист
• 1970 година — Александър Пшил, немски артист
• 1972 година — Петър Чернев, български артист
• 1974 година — Венелина Венева, българска лекоатлетка
• 1977 година — Евгени Хмарук, молдовски футболист
• 1980 година — Флоран Малуда, френски футболист
• 1983 година — Ребека Линарес, испанска порнографска актриса
• 1985 година — Лела Стар, американска порнографска актриса
Починали
• 1798 година — Ригас Велестинлис, гръцки бунтовник (* 1757 г.)
• 1876 година — Михаил Бакунин, съветски бунтовник (* 1814 г.)
• 1894 година — Николай Ге, съветски художник (* 1831 г.)
• 1902 година — Дине Абдураманов, български бунтовник (* неизв.)
• 1902 година — Марко Лерински, български бунтовник и челник (* 1862 г.)
• 1943 година — Кочо Рацин, стихотворец от Република Македония (* 1908 г.)
• 1947 година — Славко Кватерник, хърватски политик и боен (* 1878 г.)
• 1967 година — Иван Гулев, деятел на Българска работническа партия († 1908 г.)
• 1972 година — Георг декор Бекеши, маджарски биофизик, Нобелов лауреат през 1961 година (* 1899 г.)
• 1977 година — Тур Бержерон, шведски метеоролог (* 1891 г.)
• 1982 година — Рикардо Палети, италиански водач от Ф1 (* 1958 г.)
• 1982 година — Халид, крал на Саудитска Арабия (* 1912 г.)
• 1986 година — Бени Гудман, американски джаз музикант (* 1909 г.)
• 1986 година — Дийн Рийд, американски артист (* 1938 г.)
• 1987 година — Джералдин Пейдж, американска актриса (* 1924 г.)
• 1987 година — Хайнц Клос, немски лингвист (* 1904 г.)
• 2012 година — Уилям Ноулс, американски химик, Нобелов лауреат (* 1917 г.)
Празници
• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване и Световен ден на донора - Чества се от 2004 година по самодейност на Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното сдружение за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите за обезпечаване за медициински потребности на безвредна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение
• Италия — Празник на градовете Амантеа, Анакапри и Анцио
• Латвия, Литва и Естония — Ден в памет на жертвите на комунистическите репресии
• Тибет — Вси светии
Източник: Wikipedia
На 2 март 1972 година Пионер 10 е изстрелян от Военновъздушни сили база Кейп Каневерал с ракета Атлас-Кентавър. През 1973 година на път за Юпитер, Пионер 10 пръв прекосява астероидния пояс оттатък орбитата на Марси изследва два метеорита. Това странствуване разкрива на учените, че астероидното поле не е толкоз рисково и отваря вратите за всички бъдещи задачи до външните планети. Пионер 10 и Пионер 11 са най-известните апарати от тая серия. Те първи доближават трета галактическа скорост и първи изследват далечния Космос.
През декември 1973 година прелита на 132 000 км над облаците на Юпитер. Изпраща фотоси. Получава данни за състава на атмосферата, прецизира масата на планетата, мери нейното магнитно поле. Установява, че общият топлинен поток отделян от Юпитер надвишава 2,5 пъти силата, която планетата получава от Слънцето. Също по този начин Пионер 10 прецизира плътността на 4 най-големи спътника на Юпитер.
Сега Пионер 10 се намира на разстояние над 80 AU от Слънцето и лети в посока към съзвездието Бик. Той е първият уред, напуснал рамките на Слънчевата система на 13 юни 1983 година, когато минава край най-отдалечената планета. Сегашната задачата на Пионер е търсенето на хелиопаузата — мястото, докъдето стига слънчевия вятър и където стартира междузвездното пространство. Пионер 10 ще пътува през галактиката милиарди години. Той се движи по отношение на Слънцето с непрекъсната скорост от 12 км/сек. Докато апарата не се отдалечи на 1,5 парсека (309 000 AU за 126 000 г), той ще бъде под гравитационното въздействие на Слънцето. По-нататък върху неговия път през галактиката ще въздействат звездите, край които минава.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1805 година — Експедицията на Луис и Кларк доближава до водопадите Грейт Фолс.
• 1839 година — Милош Обренович абдикира като княз на Сърбия в интерес на сина си Милан Обренович II.
• 1842 година — Кралица Виктория прави първото си пътешестване с трен.
• 1855 година — Поставена е за пръв път операта Сицилианска вечерня на Джузепе Верди в парижката Гранд опера.
• 1865 година — Река Дунав е премината от чета, членове на която са Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Юрдан Юрданов — Инджето, Петър и Тодор Шиварови.
• 1895 година — Провежда се първото автомобилно рали във Франция по трасето Париж — Бордо — Париж.
• 1917 година — Първа международна война: Германия включва в бомбардировките на Лондон самолети вместо дирижабли.
• 1944 година — Втора международна война: Нацистка Германия подлага за първи път Лондон на обстрел с ракети Фау-1.
• 1965 година — В София е открит Театър 199.
• 1974 година — Открита е последната права от Автомагистрала А3 в Италия, свързваща Салерно с Реджо ди Калабрия.
• 2004 година — Тимо Глок дебютира като водач от Формула 1.
Родени
• 40 година — Гней Юлий Агрикола, римски сенатор († 93 г.)
• 823 година — Шарл I Плешиви, крал на западните франки († 877 г.)
• 1818 година — Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота, принц на Кохари († 1881 г.)
• 1831 година — Джеймс Кларк Максуел, шотландкси физик († 1879 г.)
• 1865 година — Уилям Бътлър Йейтс, ирландски стихотворец, публицист и драматург, Нобелов лауреат през 1923 година († 1939 г.)
• 1882 година — Олга Александровна, велика съветска княгиня († 1960 г.)
• 1884 година — Добри Божилов, министър-председател на България († 1945 г.)
• 1888 година — Фернанду Песоа, португалски стихотворец († 1935 г.)
• 1890 година — Мина Тодорова, обичана на Яворов († 1910 г.)
• 1897 година — Пааво Нурми, финландски бегач († 1973 г.)
• 1899 година — Карлос Чавес, мексикански композитор († 1978 г.)
• 1903 година — Филип Кутев, български композитор и фолклорист († 1982 г.)
• 1911 година — Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 година († 1988 г.)
• 1926 година — Стоян Стойчев, български артист
• 1928 година — Джон Наш, американски математик, Нобелов лауреат през 1994 година
• 1928 година — Никола Тодев, български артист († 1991 г.)
• 1935 година — Георги Божилов, български художник († 2001 г.)
• 1935 година — Людмила Черних, украински астроном
• 1935 година — Христо Явашев, български художник
• 1940 година — Гойко Митич, югославски артист
• 1944 година — Бан Ки Мун, южнокорейски политик, сегашен общоприет секретар на Организация на обединените нации
• 1947 година — Саво Климовски, политик и правист от Република Македония
• 1951 година — Стелан Скарсгорд, шведски артист
• 1952 година — Цветана Божурина, българска волейболистка
• 1953 година — Тим Алън, американски комедиант и артист
• 1959 година — Бойко Борисов, министър-председател на България
• 1962 година — Али Шийди, американска актриса
• 1964 година — Дебашри Рой, индийска актриса
• 1966 година — Луис Мерло, испански артист
• 1967 година — Иван Василев, български футболист
• 1970 година — Александър Пшил, немски артист
• 1972 година — Петър Чернев, български артист
• 1974 година — Венелина Венева, българска лекоатлетка
• 1977 година — Евгени Хмарук, молдовски футболист
• 1980 година — Флоран Малуда, френски футболист
• 1983 година — Ребека Линарес, испанска порнографска актриса
• 1985 година — Лела Стар, американска порнографска актриса
Починали
• 1798 година — Ригас Велестинлис, гръцки бунтовник (* 1757 г.)
• 1876 година — Михаил Бакунин, съветски бунтовник (* 1814 г.)
• 1894 година — Николай Ге, съветски художник (* 1831 г.)
• 1902 година — Дине Абдураманов, български бунтовник (* неизв.)
• 1902 година — Марко Лерински, български бунтовник и челник (* 1862 г.)
• 1943 година — Кочо Рацин, стихотворец от Република Македония (* 1908 г.)
• 1947 година — Славко Кватерник, хърватски политик и боен (* 1878 г.)
• 1967 година — Иван Гулев, деятел на Българска работническа партия († 1908 г.)
• 1972 година — Георг декор Бекеши, маджарски биофизик, Нобелов лауреат през 1961 година (* 1899 г.)
• 1977 година — Тур Бержерон, шведски метеоролог (* 1891 г.)
• 1982 година — Рикардо Палети, италиански водач от Ф1 (* 1958 г.)
• 1982 година — Халид, крал на Саудитска Арабия (* 1912 г.)
• 1986 година — Бени Гудман, американски джаз музикант (* 1909 г.)
• 1986 година — Дийн Рийд, американски артист (* 1938 г.)
• 1987 година — Джералдин Пейдж, американска актриса (* 1924 г.)
• 1987 година — Хайнц Клос, немски лингвист (* 1904 г.)
• 2012 година — Уилям Ноулс, американски химик, Нобелов лауреат (* 1917 г.)
Празници
• Световен ден на безвъзмездното кръводаряване и Световен ден на донора - Чества се от 2004 година по самодейност на Световната здравна организация (СЗО), Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец, Международното сдружение за кръвопреливане и Международната федерация на организациите на кръводарителите за обезпечаване за медициински потребности на безвредна кръв от доброволни кръводарители без парично обезщетение
• Италия — Празник на градовете Амантеа, Анакапри и Анцио
• Латвия, Литва и Естония — Ден в памет на жертвите на комунистическите репресии
• Тибет — Вси светии
Източник: Wikipedia
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ