"Музиката ми беше възкресена": монахиня пианистка от Етиопия на поход срещу клишетата
Пиано с темп, пречупващ времето и друг от всичко познато, гради напрежението в скорошния филм на " Нетфликс ", история за афроамериканци отпреди век. Много изявления в Съединените щати свързват триумфа му и с изпълнителя Девонте Хайнс, чийто финален албум е саунтракът на кино лентата.
Американската рецензия обаче се заблуди: създателят на завладяващата комбинация за пиано не е 36-годишен артист от Англия, а 98-годишна монахиня от Етиопия. Произведението е от първия ѝ,
публикуван в Германия благодарение на император Хайле Селасие и на пиано, на което е свирил и Волфганг Амадеус Моцарт, още през 1968 година В последните години музиката ѝ, която звучи и типичен, и етиопски, се появява в документален на " Амазон " ; в реклама на, на " Епъл " или Кралския датски балет и даже на леден чай.
Възраждащият се интерес е ориентиран към човек, който за повторно свири пред аудитория на 85 година и има какво да опише за превратностите на ориста, през които несломимо си проправя път: от привилегированото детство и блестящото музикално бъдеще до бягството в манастир без ток и вода, комплицираните връзки с най-известния император в Африка от 20 в. и десетилетното скъсване сред музиката и Бога.
Светът от ден на ден вижда Емахой Цеге-Мариам Гебру, която в действителност избра и двете по едно и също време.
" Дневник " споделя за живота ѝ в огромна степен благодарение на племенницата ѝ, основала фондация в нейно име с благотворителна цел, само че и от думите, които Емахой си е разрешила да показа пред други в редките си изявленията.
Да се родиш в град, чийто език не приказваш
Разказите за Емахой Цеге-Мариам и фрагментите от срещите с нея демонстрират дребната ѝ стая в етиопски православен манастир в Ерусалим - с място за легло, за пиано, за икони, флагове на Етиопия и портрети на императора.
Пътят ѝ стартира в друга среда и под друго име. Баща ѝ, интелектуалецът Кентиба Гебру, служи при четирима императори. Когато брачната половинка му Касайе Йелемту ражда Йеубдар през 1923 година, Адис Абеба е млада, бурно разрастваща се столица - център на империя, по-голяма от днешните Франция, Германия и Англия, взети дружно.
В тази неколонизирана от Запада страна класическата музика е непозната през 20-те. Етиопското културно завещание е неизчерпаемо, а в основата на религиозните песни и фолклора по-късно ще трансформира етиопския джаз в направление, познато в целия свят.
Десетилетия наред обаче музиката на Йеубдар ще звучи по радиото единствено по време на постите, спомня си Хана Кабеде, създател на, с задача да подкрепя музикалното обучение на децата по света. С нея е обвързван и праводържателят.
" Трябва да разберете, музиката не се насърчаваше по това време, " споделя за " Дневник " Кабеде, която е и племенница на героинята на тази история. " Да си музикант, беше срамно в културата. Много родители се отказваха от децата си, когато ставаха музиканти; даже през 60-те, " споделя за " Дневник " Кабеде, която е и племенница на Емахой Цеге-Мариам. Показателно е споменаването на 60-те, когато бащата на етио-джаза стартира блестящата си кариера. Тогава, продължава Кабеде, " даже Мулату е по-скоро отритнат в Етиопия. "
Йеубдар напуща Адис Абеба едвам на шест - дружно с една от сестрите си е изпратена в интернат в Швейцария. След първото посещаване на концерт " желаех цигулка от дядо Коледа, " споделя в подкаст на. Спомня си и че по време на стихия почнала да удря разпалено по клавишите на пиано в стаята си. " Питаха ме какво изсвирвам и аз споделих: " Буря. "
Две години по-късно стартира с цигулката и пианото. След още две е първият ѝ рецитал.
Йеубдар и сестра ѝ са първите девойки, учещи в чужбина. Когато се връщат в Адис Абеба през 30-те, би трябвало да се приспособяват даже към езика. У дома с татко си Йеубдар приказва на немски, в пансиона е научила и френски, знае британски (по-късно ще научи италиански и иврит). " А амхарският е родният ѝ език, който тя дълго по-късно (връщането си - бел. ред.) не приказва, лишава ѝ известно време, " споделя Кабеде. " Дълго е новобранец. Не приказва езика си, не се държи както културата чака от една млада дама. Има спорове с нея. "
" Веднъж за императрицата, един път за императора "
В годините на италианската окупация фамилията ѝ е преследвано като част от съпротивата. След опита за ликвидиране на тогавашния изпратен от фашистка Италия губернатор Родолфо Грациани през 1937 година десетки хиляди са убити, измежду тях и трима членове на фамилията ѝ (за тях е ). Йеубдар и околните ѝ са затворени в манастири (мъжете в мъжки, дамите в женски). По-късно са преместени в лични вили, където остават пандизчии.
© The Emahoy Music Foundation
Емахой Цеге Мариам Гебру, към момента като Йеубдар Гебру, през 30-те година
След края на окупацията Йеубдар се връща в Етиопия, само че към този момент желае да отпътува: мечтае за музикално обучение в Европа. Жена да учи музика, е извънредно през 30-те. " Баща ѝ доста я предизвиква, желае да бъде себе си, само че тя не се усеща разбрана. Свободен дух е: желае да свири, не да се омъжи и да има деца. Да стане огромно име в музиката. Да има лична група. Но това е оттатък нормата, " продължава Кабеде.
Докато Йеубдар убеждава татко си да я изпрати в чужбина, етиопският дипломат в Кайро (семеен приятел) предлага за преподавател пианиста и цигулар Александър Конторович. В Египет Йеубдар живее при него и брачната половинка му.
" Много, доста удовлетворена е. Говори даже в този момент за този интервал като за един от най-удовлетворителните, тъй като свири по 9 часа дневно: четири на цигулка и пет - на пиано, " спомня си Хана Кабеде.
Горещината в Кайро обаче разклаща здравето ѝ. Връща се в Адис Абеба с вярата да е за малко, става помощник във външното министерство, по-късно - в оркестъра на имперската стража.
Йеубдар може елементарно да си откри работа, да отпътува един път и да го възнамерява още веднъж: татко ѝ е доста непосредствен до император Хайле Селасие и дъщерите му имат елементарен достъп до него.
"До седемдесетте, когато е свален императорът в Етопия, практиката е, че в случай че принадлежите към избрани фамилии, императорът взе участие в живота ви. Ако отивате в чужбина, би трябвало да го уведомите. Ако се връщате, би трябвало да отидете и да се отбиете от вежливост. "
Хана Кабеде,
създател, The Emahoy Tsegue Mariam Music Foundation
Емахой Цеге-Мариам построява тази връзка още до момента в който е Йеубдар. В подкаста на Би Би Си споделя на британски:
"Веднъж свирих за него в двореца му. Кзаха, че е заложба от Бога. Веднъж свирих за императрицата, един път за императора. Даже помня, че пях, беше италианска ария, в превод "Сянката на тъгата ми ". "
Емахой Цеге Мариам Гебру
Хана Кабеде отхвърля вуйна ѝ да е взела участие в обществени осъществявания в двореца: " в никакъв случай не е изнасяла концерти, " нито е " пяла за императора ", както е споменавано в медиите. Потвърждава обаче, че вуйна ѝ и императорът са се срещали " доста, доста пъти ". По-късно с поддръжката на Хайле Селасие ще пристигна и първият ѝ запис. Далеч преди този момент, при започване на 40-те, тя получава опция за стипендия в Европа.
Изненадващо, Етиопия дава отговор с " не ".
Причината не се разкрива (нито даже от Йеубдар), само че съгласно Хана Кабеде възбраната може да е пристигнала единствено от върха. " Емахой не е индивидът, който би приел " не " за отговор. Би отишла до върха, при татко си да му се оплаче или даже персонално до императора. Но не е могла да направи нищо. "
Пред Би Би Си монахинята споделя, че от обезсърчение не яла 12 дни, била призната в болница и даже поискала последно причестяване. В отдаден на живота ѝ филм,, споделя:
"Когато музикалните ми аспирации се провалиха, изгубих всевъзможен интерес към този свят. Силно бях разтърсена. "
Емахой Цеге Мариам Гебру
Смъртта обаче не настава. Събужда се в болничното заведение, превзета от чувство за покой и няма съмнение какво би трябвало да направи: да " убие себе си ".
Еднопосочна улица
Решението, което взима Йеубдар, е да спре да бъде Йеубдар: на 21 година става Емахой (титла на монахиня) и трансформира името си на Цеге Мариам. Напуска Адис Абеба, без да каже на никого. В планинския манастир без електричество и вода Гишен Мариам спи в барака, не свири, води живот на аскет. Разказва пред Би Би Си, че чула по какъв начин Земята там е благословена от кръвта на Исус, по тази причина върви боса.
След години се връща в Адис Абеба. Обръща се към императора с молба за работа (неподходящо занятие за монахиня). Постъпва като учител в учебно заведение за незрящи, само че и там не се усеща на място. " Посещавахме я в събота. Готвеше ни, правеше ни паста. Не знам какъв брой остана, само че към този момент не искаше да е там, " спомня си племенницата ѝ.
Според нея Хайле Селасие е казвал, че би направил всичко за вуйна ѝ. Времето удостоверява това, само че белким тя не е могла да изиска да продължи музикалното си обучение? " Емахой към този момент не се интересува. Там е въпросът. В етиопската черква, да станеш монахиня, значи да убиеш себе си. Вече не съществуваш. Нямаш никакви земни стремежи, не принадлежиш към света. Пътят е еднопосочен. "
И макар че не се отхвърля от пътя на Бог, Емахой отхвърля някои правила по него.
"Тя върви против това предписание. Не може да се откаже от музиката си. Макар да се отхвърля от себе си и да се счита за "мъртва " във всички други акпекти, а музиката не може да го направи. Тя е жена, която обича поравно Бог и музиката. Не може да се откаже от нея. "
Хана Кабеде,
създател, The Emahoy Tsegue Mariam Music Foundation
Веднъж даже свири обществено през 50-те, въпреки и скрита зад завеса, на събитие на една от сестрите ѝ. " Но ѝ споделих, че не желая хората да виждат лицето ми. Имаше параван; императорът, императрицата, фамилията ми, студентите, само че никой няма да ме види, тъй като аз единствено свирех. Аз бях като аскет - не желаех хората да ме виждат, желаех да съм уединена, " изяснява пред Би Си Си. Тогава е на възраст сред 30 и 40 години.
Следващият ѝ обществен концерт ще е в Ню Йорк, през 2008 година
През 60-те тя напуща Адис Абеба и учебното заведение и стига още по-далеч. В Гондар, център на етиопския църковен живот, учи религиозната музика на водещ композитор. Всеки ден вижда студенти, които спят пред портите на храма, пристигнали, с цел да следват, просят за храна и заслон. " Толкова доста съжалявах и си споделих: имам музика, ще се опитам да направя нещо с тази музика. "
" Нещото " стартира с първия ѝ албум.
"Поисках от Негово императорско величество Хайле Селасие да ме изпрати за записа и той се съгласи. Беше доста благ, оказа помощ ми. Отидох в Германия за първия запис. След това джентълменът ми сподели, че на това пиано в миналото е свирил Моцарт. Мисля, че съм първата монахиня, свирила на това пиано. "
Емахой Цеге Мариам Гебру
Връзката с Германия, където е публикуван Spielt eigene Kompositionen ( " Свири лични композиции " ) е през сестра ѝ, омъжена за посланик и живееща в Германия. Следват още записи благодарение на сестра ѝ Деста Гебру (майката на Хана Кабеде). През 1973 година Емахой Цеге-Мариам Гебру разгласява и композициите си за пиано и подарява средствата от продажбите на музиката си за деца, останали без родителска грижа.
© The Emahoy Music Foundation
Обложката на втория албум.
След гибелта на майка си отпътува за Израел през 1984 година, 9 година откакто свалилият Хайле Селасие марксистки режим на Менгисту Хайле Мариам е овладял страната.
" Музиката ми умря, музиката ми възкръсна "
В етиопския манастир в Ерусалим Емахой Цеге-Мариам свири приблизително по седем часа съгласно на фондацията. Извоюва си привилегията с годините: даже единствено слушането на нерелигиозна музика в манастира е световна работа.
© The Emahoy Music Foundation
" Някои неща в етиопското християнство са се промерили поради Емахой, " споделя Хана Кебеде. " Емахой, когато се причислява в Израел, споделя: " АЗ няма да сготвям. Няма да шетам. Мисля, че всеки би трябвало да чисти самичък. И би трябвало всички да се редуваме да вършим нужните задания. " Кебеде регистрира обаче и че на вуйна ѝ в никакъв случай не се е налагало да прави тези неща: получава работата си в манастира поради шестте си езика.
Как въобще получава опцията да го прави? " Тя е доста твърдоглав човек. Ако желае нещо, не я интересува дали целият свят ще се срути, желае единствено да го направи, " споделя племенницата ѝ. " И това, че идва от доста заможно семейство, оказва помощ. Заради тогавашния си достъп до императора има достъп и до патриарха. Не е жена без въздействие. Сигурна съм, че даже да не го е употребила непосредствено, сестрите ѝ са отивали при партиарха, когато се е забърквала в проблеми. " Вероятно последното, дружно с езиковата ѝ заложба, я вършат първата жена преводач в Етиопската патриаршия.
Оттогава до момента основава близо 160 композиции. Само част от тях са издадени. Фондацията на Кабеде работи сега за лимитирани издания на плоча за следващата година, а с непозната музика - през 2023 г.; във втората категория са и вокалните ѝ осъществявания.
С времето в манастира тя все по-малко пази музиката си за себе си.
Пианисти по света се въодушевяват от нея - от Мая Дуниец в Израел до Мери Сътън във Англия. Те дълги години учат композициите ѝ по слух; Емахой Цеге-Мариам Гебру разполага с ръкописи на музиката си, само че тя едвам предишното десетилетие се появява на цифровото петолиние.
Преди 10 години дава ръкописите си на Мая Дуниец - пет чанти, без заглавия и ред; признава, че има потребност от помощ, " споделя за Би Би Си. " Това е работата на живота ми и желая да го отпечатам по този начин, че хората да могат да го свирят. "
Тогава прецизира, че с парите ще построи подслон в Адис Абеба, само че, запитана за какво е решила да разгласява, споделя още: " Исках да го споделя. Харесва ми да споделям каквото имам. Ако другите не могат да ме схванат, музикантите могат. "
" Музиката ми е подарък от Бога, нямах нищо общо с нея, " споделя Емахой Цеге-Мариам Гебру в филмовия откъс на филма; по това време към този момент е на 95. " Музиката ми умря доста от дълго време, само че с милостта на Бога още веднъж живее. Тя беше възкресена. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Американската рецензия обаче се заблуди: създателят на завладяващата комбинация за пиано не е 36-годишен артист от Англия, а 98-годишна монахиня от Етиопия. Произведението е от първия ѝ,
публикуван в Германия благодарение на император Хайле Селасие и на пиано, на което е свирил и Волфганг Амадеус Моцарт, още през 1968 година В последните години музиката ѝ, която звучи и типичен, и етиопски, се появява в документален на " Амазон " ; в реклама на, на " Епъл " или Кралския датски балет и даже на леден чай.
Възраждащият се интерес е ориентиран към човек, който за повторно свири пред аудитория на 85 година и има какво да опише за превратностите на ориста, през които несломимо си проправя път: от привилегированото детство и блестящото музикално бъдеще до бягството в манастир без ток и вода, комплицираните връзки с най-известния император в Африка от 20 в. и десетилетното скъсване сред музиката и Бога.
Светът от ден на ден вижда Емахой Цеге-Мариам Гебру, която в действителност избра и двете по едно и също време.
" Дневник " споделя за живота ѝ в огромна степен благодарение на племенницата ѝ, основала фондация в нейно име с благотворителна цел, само че и от думите, които Емахой си е разрешила да показа пред други в редките си изявленията.
Да се родиш в град, чийто език не приказваш
Разказите за Емахой Цеге-Мариам и фрагментите от срещите с нея демонстрират дребната ѝ стая в етиопски православен манастир в Ерусалим - с място за легло, за пиано, за икони, флагове на Етиопия и портрети на императора.
Пътят ѝ стартира в друга среда и под друго име. Баща ѝ, интелектуалецът Кентиба Гебру, служи при четирима императори. Когато брачната половинка му Касайе Йелемту ражда Йеубдар през 1923 година, Адис Абеба е млада, бурно разрастваща се столица - център на империя, по-голяма от днешните Франция, Германия и Англия, взети дружно.
В тази неколонизирана от Запада страна класическата музика е непозната през 20-те. Етиопското културно завещание е неизчерпаемо, а в основата на религиозните песни и фолклора по-късно ще трансформира етиопския джаз в направление, познато в целия свят.
Десетилетия наред обаче музиката на Йеубдар ще звучи по радиото единствено по време на постите, спомня си Хана Кабеде, създател на, с задача да подкрепя музикалното обучение на децата по света. С нея е обвързван и праводържателят.
" Трябва да разберете, музиката не се насърчаваше по това време, " споделя за " Дневник " Кабеде, която е и племенница на героинята на тази история. " Да си музикант, беше срамно в културата. Много родители се отказваха от децата си, когато ставаха музиканти; даже през 60-те, " споделя за " Дневник " Кабеде, която е и племенница на Емахой Цеге-Мариам. Показателно е споменаването на 60-те, когато бащата на етио-джаза стартира блестящата си кариера. Тогава, продължава Кабеде, " даже Мулату е по-скоро отритнат в Етиопия. "
Йеубдар напуща Адис Абеба едвам на шест - дружно с една от сестрите си е изпратена в интернат в Швейцария. След първото посещаване на концерт " желаех цигулка от дядо Коледа, " споделя в подкаст на. Спомня си и че по време на стихия почнала да удря разпалено по клавишите на пиано в стаята си. " Питаха ме какво изсвирвам и аз споделих: " Буря. "
Две години по-късно стартира с цигулката и пианото. След още две е първият ѝ рецитал.
Йеубдар и сестра ѝ са първите девойки, учещи в чужбина. Когато се връщат в Адис Абеба през 30-те, би трябвало да се приспособяват даже към езика. У дома с татко си Йеубдар приказва на немски, в пансиона е научила и френски, знае британски (по-късно ще научи италиански и иврит). " А амхарският е родният ѝ език, който тя дълго по-късно (връщането си - бел. ред.) не приказва, лишава ѝ известно време, " споделя Кабеде. " Дълго е новобранец. Не приказва езика си, не се държи както културата чака от една млада дама. Има спорове с нея. "
" Веднъж за императрицата, един път за императора "
В годините на италианската окупация фамилията ѝ е преследвано като част от съпротивата. След опита за ликвидиране на тогавашния изпратен от фашистка Италия губернатор Родолфо Грациани през 1937 година десетки хиляди са убити, измежду тях и трима членове на фамилията ѝ (за тях е ). Йеубдар и околните ѝ са затворени в манастири (мъжете в мъжки, дамите в женски). По-късно са преместени в лични вили, където остават пандизчии.
© The Emahoy Music Foundation
Емахой Цеге Мариам Гебру, към момента като Йеубдар Гебру, през 30-те година
След края на окупацията Йеубдар се връща в Етиопия, само че към този момент желае да отпътува: мечтае за музикално обучение в Европа. Жена да учи музика, е извънредно през 30-те. " Баща ѝ доста я предизвиква, желае да бъде себе си, само че тя не се усеща разбрана. Свободен дух е: желае да свири, не да се омъжи и да има деца. Да стане огромно име в музиката. Да има лична група. Но това е оттатък нормата, " продължава Кабеде.
Докато Йеубдар убеждава татко си да я изпрати в чужбина, етиопският дипломат в Кайро (семеен приятел) предлага за преподавател пианиста и цигулар Александър Конторович. В Египет Йеубдар живее при него и брачната половинка му.
" Много, доста удовлетворена е. Говори даже в този момент за този интервал като за един от най-удовлетворителните, тъй като свири по 9 часа дневно: четири на цигулка и пет - на пиано, " спомня си Хана Кабеде.
Горещината в Кайро обаче разклаща здравето ѝ. Връща се в Адис Абеба с вярата да е за малко, става помощник във външното министерство, по-късно - в оркестъра на имперската стража.
Йеубдар може елементарно да си откри работа, да отпътува един път и да го възнамерява още веднъж: татко ѝ е доста непосредствен до император Хайле Селасие и дъщерите му имат елементарен достъп до него.
"До седемдесетте, когато е свален императорът в Етопия, практиката е, че в случай че принадлежите към избрани фамилии, императорът взе участие в живота ви. Ако отивате в чужбина, би трябвало да го уведомите. Ако се връщате, би трябвало да отидете и да се отбиете от вежливост. "
Хана Кабеде,
създател, The Emahoy Tsegue Mariam Music Foundation
Емахой Цеге-Мариам построява тази връзка още до момента в който е Йеубдар. В подкаста на Би Би Си споделя на британски:
"Веднъж свирих за него в двореца му. Кзаха, че е заложба от Бога. Веднъж свирих за императрицата, един път за императора. Даже помня, че пях, беше италианска ария, в превод "Сянката на тъгата ми ". "
Емахой Цеге Мариам Гебру
Хана Кабеде отхвърля вуйна ѝ да е взела участие в обществени осъществявания в двореца: " в никакъв случай не е изнасяла концерти, " нито е " пяла за императора ", както е споменавано в медиите. Потвърждава обаче, че вуйна ѝ и императорът са се срещали " доста, доста пъти ". По-късно с поддръжката на Хайле Селасие ще пристигна и първият ѝ запис. Далеч преди този момент, при започване на 40-те, тя получава опция за стипендия в Европа.
Изненадващо, Етиопия дава отговор с " не ".
Причината не се разкрива (нито даже от Йеубдар), само че съгласно Хана Кабеде възбраната може да е пристигнала единствено от върха. " Емахой не е индивидът, който би приел " не " за отговор. Би отишла до върха, при татко си да му се оплаче или даже персонално до императора. Но не е могла да направи нищо. "
Пред Би Би Си монахинята споделя, че от обезсърчение не яла 12 дни, била призната в болница и даже поискала последно причестяване. В отдаден на живота ѝ филм,, споделя:
"Когато музикалните ми аспирации се провалиха, изгубих всевъзможен интерес към този свят. Силно бях разтърсена. "
Емахой Цеге Мариам Гебру
Смъртта обаче не настава. Събужда се в болничното заведение, превзета от чувство за покой и няма съмнение какво би трябвало да направи: да " убие себе си ".
Еднопосочна улица
Решението, което взима Йеубдар, е да спре да бъде Йеубдар: на 21 година става Емахой (титла на монахиня) и трансформира името си на Цеге Мариам. Напуска Адис Абеба, без да каже на никого. В планинския манастир без електричество и вода Гишен Мариам спи в барака, не свири, води живот на аскет. Разказва пред Би Би Си, че чула по какъв начин Земята там е благословена от кръвта на Исус, по тази причина върви боса.
След години се връща в Адис Абеба. Обръща се към императора с молба за работа (неподходящо занятие за монахиня). Постъпва като учител в учебно заведение за незрящи, само че и там не се усеща на място. " Посещавахме я в събота. Готвеше ни, правеше ни паста. Не знам какъв брой остана, само че към този момент не искаше да е там, " спомня си племенницата ѝ.
Според нея Хайле Селасие е казвал, че би направил всичко за вуйна ѝ. Времето удостоверява това, само че белким тя не е могла да изиска да продължи музикалното си обучение? " Емахой към този момент не се интересува. Там е въпросът. В етиопската черква, да станеш монахиня, значи да убиеш себе си. Вече не съществуваш. Нямаш никакви земни стремежи, не принадлежиш към света. Пътят е еднопосочен. "
И макар че не се отхвърля от пътя на Бог, Емахой отхвърля някои правила по него.
"Тя върви против това предписание. Не може да се откаже от музиката си. Макар да се отхвърля от себе си и да се счита за "мъртва " във всички други акпекти, а музиката не може да го направи. Тя е жена, която обича поравно Бог и музиката. Не може да се откаже от нея. "
Хана Кабеде,
създател, The Emahoy Tsegue Mariam Music Foundation
Веднъж даже свири обществено през 50-те, въпреки и скрита зад завеса, на събитие на една от сестрите ѝ. " Но ѝ споделих, че не желая хората да виждат лицето ми. Имаше параван; императорът, императрицата, фамилията ми, студентите, само че никой няма да ме види, тъй като аз единствено свирех. Аз бях като аскет - не желаех хората да ме виждат, желаех да съм уединена, " изяснява пред Би Си Си. Тогава е на възраст сред 30 и 40 години.
Следващият ѝ обществен концерт ще е в Ню Йорк, през 2008 година
През 60-те тя напуща Адис Абеба и учебното заведение и стига още по-далеч. В Гондар, център на етиопския църковен живот, учи религиозната музика на водещ композитор. Всеки ден вижда студенти, които спят пред портите на храма, пристигнали, с цел да следват, просят за храна и заслон. " Толкова доста съжалявах и си споделих: имам музика, ще се опитам да направя нещо с тази музика. "
" Нещото " стартира с първия ѝ албум.
"Поисках от Негово императорско величество Хайле Селасие да ме изпрати за записа и той се съгласи. Беше доста благ, оказа помощ ми. Отидох в Германия за първия запис. След това джентълменът ми сподели, че на това пиано в миналото е свирил Моцарт. Мисля, че съм първата монахиня, свирила на това пиано. "
Емахой Цеге Мариам Гебру
Връзката с Германия, където е публикуван Spielt eigene Kompositionen ( " Свири лични композиции " ) е през сестра ѝ, омъжена за посланик и живееща в Германия. Следват още записи благодарение на сестра ѝ Деста Гебру (майката на Хана Кабеде). През 1973 година Емахой Цеге-Мариам Гебру разгласява и композициите си за пиано и подарява средствата от продажбите на музиката си за деца, останали без родителска грижа.
© The Emahoy Music Foundation
Обложката на втория албум.
След гибелта на майка си отпътува за Израел през 1984 година, 9 година откакто свалилият Хайле Селасие марксистки режим на Менгисту Хайле Мариам е овладял страната.
" Музиката ми умря, музиката ми възкръсна "
В етиопския манастир в Ерусалим Емахой Цеге-Мариам свири приблизително по седем часа съгласно на фондацията. Извоюва си привилегията с годините: даже единствено слушането на нерелигиозна музика в манастира е световна работа.
© The Emahoy Music Foundation
" Някои неща в етиопското християнство са се промерили поради Емахой, " споделя Хана Кебеде. " Емахой, когато се причислява в Израел, споделя: " АЗ няма да сготвям. Няма да шетам. Мисля, че всеки би трябвало да чисти самичък. И би трябвало всички да се редуваме да вършим нужните задания. " Кебеде регистрира обаче и че на вуйна ѝ в никакъв случай не се е налагало да прави тези неща: получава работата си в манастира поради шестте си езика.
Как въобще получава опцията да го прави? " Тя е доста твърдоглав човек. Ако желае нещо, не я интересува дали целият свят ще се срути, желае единствено да го направи, " споделя племенницата ѝ. " И това, че идва от доста заможно семейство, оказва помощ. Заради тогавашния си достъп до императора има достъп и до патриарха. Не е жена без въздействие. Сигурна съм, че даже да не го е употребила непосредствено, сестрите ѝ са отивали при партиарха, когато се е забърквала в проблеми. " Вероятно последното, дружно с езиковата ѝ заложба, я вършат първата жена преводач в Етиопската патриаршия.
Оттогава до момента основава близо 160 композиции. Само част от тях са издадени. Фондацията на Кабеде работи сега за лимитирани издания на плоча за следващата година, а с непозната музика - през 2023 г.; във втората категория са и вокалните ѝ осъществявания.
С времето в манастира тя все по-малко пази музиката си за себе си.
Пианисти по света се въодушевяват от нея - от Мая Дуниец в Израел до Мери Сътън във Англия. Те дълги години учат композициите ѝ по слух; Емахой Цеге-Мариам Гебру разполага с ръкописи на музиката си, само че тя едвам предишното десетилетие се появява на цифровото петолиние.
Преди 10 години дава ръкописите си на Мая Дуниец - пет чанти, без заглавия и ред; признава, че има потребност от помощ, " споделя за Би Би Си. " Това е работата на живота ми и желая да го отпечатам по този начин, че хората да могат да го свирят. "
Тогава прецизира, че с парите ще построи подслон в Адис Абеба, само че, запитана за какво е решила да разгласява, споделя още: " Исках да го споделя. Харесва ми да споделям каквото имам. Ако другите не могат да ме схванат, музикантите могат. "
" Музиката ми е подарък от Бога, нямах нищо общо с нея, " споделя Емахой Цеге-Мариам Гебру в филмовия откъс на филма; по това време към този момент е на 95. " Музиката ми умря доста от дълго време, само че с милостта на Бога още веднъж живее. Тя беше възкресена. "
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ