Красивото забравено писмо на Яворов до Мина - любов като от роман
Пейо Тотев Крачолов, прочут още като Пейо Яворов, е български стихотворец и бунтовник. Роден е в град Чирпан на 13 януари 1878 година, само че по-късно работата му като телеграфопощенец го води в разнообразни български градове, измежду които Сливен, Стара Загора, София и други
Редакотор и помощник е на литературното списание „ Мисъл “, а през 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “. Като драматург в Народния спектакъл Яворов написа две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Любовта на поета с Мина Тодорова е същинско ентусиазъм и блян за него. Двамата се срещат на една от сбирките на списание „ Мисъл “ през 1906 година, само че три години по-късно Мина отпътува за Франция и едвам 20-годишна умира от туберкулоза в Париж. На нея Яворов посвещава стихотворенията „ Две хубави очи “ и „ Благовещение “, както и пиесата „ В полите на Витоша “.
wikipedia.org
Представяме ви едно от любовните писма, които Пейо Яворов написа до своята обичана Мина Тодорова.
До Мина Тодорова
4 януари 1908 година
Може би в никакъв случай женски облик не е вдъхнал толкоз омагьосване, може би в никакъв случай очи на госпожица не са грели с такава чистота… Винаги, като те видя, мое благополучие, аз усещам предпочитание да се апелирам като един виновник, който обаче не чака възмездие на своите грехове. Аз бих желал да не съществуваше моето минало до вчерашния ден, когато те съзрях като една икона, и когато те слушах като една небесна ария. Аз бих желал целият ми живот да беше единствено един спомен за тебе и цялото ми създание – единствено една фантазия все за тебе.
Защо е у мене тая наложителна потребност с звук на изповед всеки път, когато желая да те доближа? Така вярващият християнин посредством разкайване се приближава и влиза в общение със своя Бог. Ако всеки път, когато душата ми се устреми към тебе, аз чувствам същата потребност, то е, тъй като ти си единственото мое провидение, на което се кланям в живота си. И постоянно, когато мисля (за тебе), аз усещам да витае над мене духът на майка ми… Аз молех нейния дух да застане сред нас и ни раздели, в случай че моята обич ти носи злощастие, или да направлява всяка моя стъпка, с цел да ти дам благополучие. Аз молих нея, тъй като ясно осъзнавам, че всичко положително и скъпо, което съществува в натурата ми, е наследено от нея, и всичко неприятно – от другаде някъде.
Това положително в никакъв случай не се смесва с неприятното у мене – едното и другото всеки път са враждували между тях. И аз усещам злото победено и замлъкнало всеки път, когато те погледна от близко. Ангел мой, твоят облик оказва помощ на положителния дух в душата ми. Аз бих бил в този момент различен човек, в случай че предходната година не бях те изпускал прекомерно постоянно изпред очи. И усещайки се тогава заслужен за твоята непорочност, аз бих намерил думи за тиха молитва към духа на майка си…
Но в случай че ти я споделям тая молитва, с цялата си ужасна искреност, то е, тъй като след нея аз към този момент се усещам по-друг… заслужен за твоето възприятие – и към този момент не в правото си да го смятам – да, твоето възприятие към мене, един грях! Ето, аз би трябвало да ти пратя и двете мои поеми („ Месалина “ и „ Клеопатра “)… Но изпращайки ги, аз те апелирам да ги хвърлиш в печката непогледнати. Нека твоята душа се не допира до тях. Аз още един път няма да напиша сходни неща, тъй като ти ще ги четеш. Остани и в бъдеще в чистотата си, мой снежнобял ангел и блян на моята покварена душа.
Oще:
Легендата за неразрешената обич сред цар Самуил и Биляна Хроника на една самоубийствена обич: Лора Каравелова и Пейо Яворов
Редакотор и помощник е на литературното списание „ Мисъл “, а през 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “. Като драматург в Народния спектакъл Яворов написа две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Любовта на поета с Мина Тодорова е същинско ентусиазъм и блян за него. Двамата се срещат на една от сбирките на списание „ Мисъл “ през 1906 година, само че три години по-късно Мина отпътува за Франция и едвам 20-годишна умира от туберкулоза в Париж. На нея Яворов посвещава стихотворенията „ Две хубави очи “ и „ Благовещение “, както и пиесата „ В полите на Витоша “.
wikipedia.org Представяме ви едно от любовните писма, които Пейо Яворов написа до своята обичана Мина Тодорова.
До Мина Тодорова
4 януари 1908 година
Може би в никакъв случай женски облик не е вдъхнал толкоз омагьосване, може би в никакъв случай очи на госпожица не са грели с такава чистота… Винаги, като те видя, мое благополучие, аз усещам предпочитание да се апелирам като един виновник, който обаче не чака възмездие на своите грехове. Аз бих желал да не съществуваше моето минало до вчерашния ден, когато те съзрях като една икона, и когато те слушах като една небесна ария. Аз бих желал целият ми живот да беше единствено един спомен за тебе и цялото ми създание – единствено една фантазия все за тебе.
Защо е у мене тая наложителна потребност с звук на изповед всеки път, когато желая да те доближа? Така вярващият християнин посредством разкайване се приближава и влиза в общение със своя Бог. Ако всеки път, когато душата ми се устреми към тебе, аз чувствам същата потребност, то е, тъй като ти си единственото мое провидение, на което се кланям в живота си. И постоянно, когато мисля (за тебе), аз усещам да витае над мене духът на майка ми… Аз молех нейния дух да застане сред нас и ни раздели, в случай че моята обич ти носи злощастие, или да направлява всяка моя стъпка, с цел да ти дам благополучие. Аз молих нея, тъй като ясно осъзнавам, че всичко положително и скъпо, което съществува в натурата ми, е наследено от нея, и всичко неприятно – от другаде някъде.
Това положително в никакъв случай не се смесва с неприятното у мене – едното и другото всеки път са враждували между тях. И аз усещам злото победено и замлъкнало всеки път, когато те погледна от близко. Ангел мой, твоят облик оказва помощ на положителния дух в душата ми. Аз бих бил в този момент различен човек, в случай че предходната година не бях те изпускал прекомерно постоянно изпред очи. И усещайки се тогава заслужен за твоята непорочност, аз бих намерил думи за тиха молитва към духа на майка си…
Но в случай че ти я споделям тая молитва, с цялата си ужасна искреност, то е, тъй като след нея аз към този момент се усещам по-друг… заслужен за твоето възприятие – и към този момент не в правото си да го смятам – да, твоето възприятие към мене, един грях! Ето, аз би трябвало да ти пратя и двете мои поеми („ Месалина “ и „ Клеопатра “)… Но изпращайки ги, аз те апелирам да ги хвърлиш в печката непогледнати. Нека твоята душа се не допира до тях. Аз още един път няма да напиша сходни неща, тъй като ти ще ги четеш. Остани и в бъдеще в чистотата си, мой снежнобял ангел и блян на моята покварена душа.
Oще:
Легендата за неразрешената обич сред цар Самуил и Биляна Хроника на една самоубийствена обич: Лора Каравелова и Пейо Яворов
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ