Певците в популярната музика са ставали все по-тихи през последните

Певците в известната музика са ставали все по-тихи през последните 75 години, откри изследване на немски учени, представено от „ Мейл онлайн “.

За задачата откривателите са наблюдавали силата на вокалите на артистите по отношение на равнището на съпровождащата музика в най-големите шлагери от 1946 година до 2020 година Силата на пеенето спрямо музикалния акомпанимент може да разкрие “йерархията на значимост ” в групите, считат откривателите.

Резултатите демонстрират, че спрямо музиката, силата на звука на микрофоните на артистите е била дейно намалявана от ден на ден с всяко десетилетие от 1946 до 1975 година Оттогава съотношението сред пеенето и инструментите се резервира почти същото.

Резултатите могат да оказват помощ да се изясни съперничеството сред артисти и китаристи, като Мик Джагър и Кийт Ричардс от “Ролинг стоунс “. Те дават визия и за това по какъв начин китаристи като Брайън Мей от групата “Куин ”, са постигнали звездна популярност, сравнима с тази на нейния вокалист Фреди Меркюри.

Резултатите обаче могат да се обяснят и с подобренията в актуалната технология за разбъркване на тон, с помощта на която вокалите могат да бъдат понижени и текстът към момента да се чува.

Проучването откри, че въпреки всичко кънтри артистите, рапърите и соловите реализатори с по-необуздани натури, са съумели да се опълчват на общата наклонност, като вокалите им към момента са релативно мощни спрямо музиката зад тях.

Д-р Кай Зиденбург, началник на проучването от Университета в Олденбург, Германия, сподели: “Можете да си визиите известни членове на групи, които спорят или се борят за това кой е най-силен в микса, с цел да отразят своя статус. Промяната в силата на вокалите с течение на времето може да се изясни с възхода на рок музиката и високия статус на китаристите спрямо вокалистите. Това отразява и измененията в технологията за записване на музика ”.

В изследването са прегледани четирите най-големи шлагера с водещи вокали от класациите на „ Билборд “ през всяка година от 1946 година насам. Използван е програмен продукт за делене на звука на общо 300 песни, с цел да се реши относителната мощ на вокалите и музиката.

Точно след войната, когато артисти като Франк Синатра се славят с копринените си гласове, водещите вокали в шлагерите са приблизително с пет децибела по-силни от музикалния акомпанимент. Но в интервала до 1975 година силата на звука на водещия вокал понижава, до момента в който става приблизително единствено с един децибел по-силна. От средата на седемдесетте години разликата е приблизително сред един и два децибела.

Изследователите преглеждат поотделно жанровете кънтри, поп, рап, рок и метъл, като проучват по три песни от всяка категория през всяка година сред 1990 и 2020 година

Анализът на 414 песни сподели, че вокалите са най-силни спрямо музиката в кънтри песните, може би тъй като в тях се употребяват повече акустични принадлежности.
Въпреки че на някои рок богове с дълги коси това може да не им е харесало, в рок музиката вокалът и съпътстващите принадлежности нормално са с почти идентична мощ на звука. Изследователите означават, че това е по този начин, тъй като китарните “рифове ” са доста значими и заемат позиция в песните, “сравнима с тази на водещите вокали ”.
В хеви метъл песните, където водещите артисти не са тъкмо известни със своите мелодични хармонии, вокалите са приблизително с по-ниска мощ на звука от музиката.

Проучването, оповестено в списание “Джърнъл ъв американ статистикал асосиейшън ”, открива, че соловите реализатори са склонни да имат по-силни вокали в записите. Възможно е това да се дължи на обстоятелството, че те са на върха на класациите, а зад тях стои група от “взаимозаменяеми инструменталисти ”, които към момента не са постигнали равнопоставеност.