Славеят на Скиатос научил в Пловдив Наздравес! и се влюбил...
Певецът Манос Латриас е родом от гръцкия остров Скиатос. Там той е най-популярният реализатор на жива музика в таверните. Завършил е музикално учебно заведение във Волос и Академия в Атина. Има издадени 3 албума с негови авторски текстове и музика (). Говори доста добре и български. Научил езика ни преди 23 година, когато пеел в прочут пловдивски клуб.
Манос споделя, че пее пред аудитория от 12-годишен. Изпълнявал дуети с татко си - Йоанис, в най-голямата таверна на родния им Скиатос. Най-много бисове получавали, откакто изпеели шлагера от 80-те години на предишния век „ Дневник на самотата “ на артиста Янис Париос. „ Баща ми е същински актьор. Сам научи и няколко езика, в това число съветски “, споделя Латриас.
През 1998 г Славея от Скиатос се срещнал с управител от Солун. „ Умееш да пееш и флиртуваш с публиката “, сподели ми той и получих предложение от него за работа в Пловдив “, спомня си в този момент Манос за първото му прикосновение с българските обичай, психика и просвета. „ Тогава научих, че вашето „ наздравес “ е като нашето „ ямас “, споделя с усмивка надареният гръцки артист за креативния му интервал под тепетата.
Научил български за три месеца. „ Помогна ми и менюто в заведенията за хранене. Малко след идването ми в Пловдив седнал съм в ресторант и желая да хапна нещо, но менюто единствено на български. Сричам „ паржола “, а на гръцки същото е „ бризола “, та по този начин взех да запаметявам “, изяснява Манос личния си лингвистичен способ.
Веднъж негови сътрудници и другари от Пловдив го завели до Бачково. В тамошно заведение сервитьор схванал, че е артист, и го поканил да извърши нещо на Василис Карас. Там бил и притежателят на ресторанта, който незабавно след края на песента поканил Славея от Скиатос да пее там всеки понеделник. „ Това ми беше единственият почивен ден, само че от време на време ходех да пея и там “, добавя Латриас.
След края на уговорките му в града под тепетата артистът се прибрал в Гърция. Следващото му завръщане в България станало през 2014 година Тогава изискал да вкара в аранжиментите си по-различни балкански ритми. Така се свързал с димитровградския аранжор, композитор и текстописец Димчо Делев. Един от записаните клипове на гръцкия артист, които са в YouTube канала му, са от жп гарата в Димитровград (). „ Нищо не е инцидентно в живота. Тогава бях в Солун, само че получих покана да пея през зимата в кръчма в Димитровград. Пет години изкарах по този начин - до 2019-а “, споделя Манос Латриас.
И през 2019 година Манос Латриас среща огромната си обич. Тя се споделя Надя. Художничка е, с нюх към положителното и други съществени естетически категории, разказани от професор Исак Паси. Как е станало, Манос държи да питаме нея - Надя, тъй като помни повече и по-добре от него.
„ Харесахме се от пръв взор. Беше преди 2 години “, приказва тя, постоянно усмихната, също като Манос. Запознали се в Клуба на дейците на културата на галерия, в която взела участие и Надя. „ Покани ме на вечеря с риба звук по-късно, чудесно я подготви “, споделя усмихнатото момиче.
Покрай връзката им в Димитровград се сътвориха и градските митове. Първата, откакто към този момент се бяха, е, че милионер от Гърция търси жена в Бригадирския град. А и причинно-следствената връзка е поради обстоятелството, че в Димитровград през 70-те години на XX век имаше два клуба на политическите имигранти от Гърция, бягали от 7-годишния режим на тамошната военна хунта, известна у нас като на Черните полковници. Въпреки че Манос няма нищо с гореописаното, за все по-малко популации Димитровград потегля и друга клевета. Тя гласи, че татко му има остров Скиатос и незабавно е трансферирал половината от „ царството “ на Надя.
„ Затова и до момента някои мои „ приятелки “ злобеят “, майтапи се надарената художничка от Димитровград.
Дай една порция " Тодор Живков "!
На остров Скиатос изрисувани дизайнерски чанти и обувки от Надя са шлагер измежду туристите от Западна Европа. Това обаче не <210> пречи да развива и готварските си качества. Работила е в гурме ресторант там и с помощта на нея порция тарама хайвер е кръстена на „ Салата Тодор Живков “.
Надя била в кухнята на ресторанта, още не знаела добре гръцки, когато притежателят повикал: „ Тодор Живков “. Човекът имал поради тя да отиде до масата с негови другари, с цел да й кажат какво желаят да поръчат. Димитровградчанката обаче незабавно напълнила тарама в чиниите и ги занесла, а те тъкмо това желали за първата чаша узо.
Младши сержант Паскалис пеел на граничната бразда
„ Наши и гръцки граничари около кльона се събират нерегламентирано “. Такава информация през 1990 година почнало да ревизира Военното контраразузнаване (ВКР) в региона на Ново село-Орменион. За да се разбере какво тъкмо става там, били пратени остарели бойци от вътрешността на Хасковска област. Това напомни участник в събитията от това време.
„ Сменихме дочените „ въшкарници “ с малко по-удобни униформи и изненадващо в избрани точки пратиха нас. Лежахме в росата, когато видяхме няколко гръцки бойци. Те седнаха на отсрещната страна, а един от тях взе да пее. Докато му пригласяха, един от техните граничари се надигна и ни помоли да не се крием в тревата, а да изпушим по цигара. Пушихме “. Това си спомня участник в тайната разследваща задача.
Докато от двете страни на полосата пушели, пеел младши сержант Емануил Паскалис, е маркирано в архивите на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Този същият е приелият артистичното име Манос Латриас. „ Война не стана, а през 2006 година селски кмет с магарето си, дружно с други хора, свободно се разходиха през същите пунктове, тъй като даже и България влезе в Европейски Съюз “, спомня си прошарен бивш боец от наряда.
Манос споделя, че пее пред аудитория от 12-годишен. Изпълнявал дуети с татко си - Йоанис, в най-голямата таверна на родния им Скиатос. Най-много бисове получавали, откакто изпеели шлагера от 80-те години на предишния век „ Дневник на самотата “ на артиста Янис Париос. „ Баща ми е същински актьор. Сам научи и няколко езика, в това число съветски “, споделя Латриас.
През 1998 г Славея от Скиатос се срещнал с управител от Солун. „ Умееш да пееш и флиртуваш с публиката “, сподели ми той и получих предложение от него за работа в Пловдив “, спомня си в този момент Манос за първото му прикосновение с българските обичай, психика и просвета. „ Тогава научих, че вашето „ наздравес “ е като нашето „ ямас “, споделя с усмивка надареният гръцки артист за креативния му интервал под тепетата.
Научил български за три месеца. „ Помогна ми и менюто в заведенията за хранене. Малко след идването ми в Пловдив седнал съм в ресторант и желая да хапна нещо, но менюто единствено на български. Сричам „ паржола “, а на гръцки същото е „ бризола “, та по този начин взех да запаметявам “, изяснява Манос личния си лингвистичен способ.
Веднъж негови сътрудници и другари от Пловдив го завели до Бачково. В тамошно заведение сервитьор схванал, че е артист, и го поканил да извърши нещо на Василис Карас. Там бил и притежателят на ресторанта, който незабавно след края на песента поканил Славея от Скиатос да пее там всеки понеделник. „ Това ми беше единственият почивен ден, само че от време на време ходех да пея и там “, добавя Латриас.
След края на уговорките му в града под тепетата артистът се прибрал в Гърция. Следващото му завръщане в България станало през 2014 година Тогава изискал да вкара в аранжиментите си по-различни балкански ритми. Така се свързал с димитровградския аранжор, композитор и текстописец Димчо Делев. Един от записаните клипове на гръцкия артист, които са в YouTube канала му, са от жп гарата в Димитровград (). „ Нищо не е инцидентно в живота. Тогава бях в Солун, само че получих покана да пея през зимата в кръчма в Димитровград. Пет години изкарах по този начин - до 2019-а “, споделя Манос Латриас.
И през 2019 година Манос Латриас среща огромната си обич. Тя се споделя Надя. Художничка е, с нюх към положителното и други съществени естетически категории, разказани от професор Исак Паси. Как е станало, Манос държи да питаме нея - Надя, тъй като помни повече и по-добре от него.
„ Харесахме се от пръв взор. Беше преди 2 години “, приказва тя, постоянно усмихната, също като Манос. Запознали се в Клуба на дейците на културата на галерия, в която взела участие и Надя. „ Покани ме на вечеря с риба звук по-късно, чудесно я подготви “, споделя усмихнатото момиче.
Покрай връзката им в Димитровград се сътвориха и градските митове. Първата, откакто към този момент се бяха, е, че милионер от Гърция търси жена в Бригадирския град. А и причинно-следствената връзка е поради обстоятелството, че в Димитровград през 70-те години на XX век имаше два клуба на политическите имигранти от Гърция, бягали от 7-годишния режим на тамошната военна хунта, известна у нас като на Черните полковници. Въпреки че Манос няма нищо с гореописаното, за все по-малко популации Димитровград потегля и друга клевета. Тя гласи, че татко му има остров Скиатос и незабавно е трансферирал половината от „ царството “ на Надя.
„ Затова и до момента някои мои „ приятелки “ злобеят “, майтапи се надарената художничка от Димитровград.
Дай една порция " Тодор Живков "!
На остров Скиатос изрисувани дизайнерски чанти и обувки от Надя са шлагер измежду туристите от Западна Европа. Това обаче не <210> пречи да развива и готварските си качества. Работила е в гурме ресторант там и с помощта на нея порция тарама хайвер е кръстена на „ Салата Тодор Живков “.
Надя била в кухнята на ресторанта, още не знаела добре гръцки, когато притежателят повикал: „ Тодор Живков “. Човекът имал поради тя да отиде до масата с негови другари, с цел да й кажат какво желаят да поръчат. Димитровградчанката обаче незабавно напълнила тарама в чиниите и ги занесла, а те тъкмо това желали за първата чаша узо.
Младши сержант Паскалис пеел на граничната бразда
„ Наши и гръцки граничари около кльона се събират нерегламентирано “. Такава информация през 1990 година почнало да ревизира Военното контраразузнаване (ВКР) в региона на Ново село-Орменион. За да се разбере какво тъкмо става там, били пратени остарели бойци от вътрешността на Хасковска област. Това напомни участник в събитията от това време.
„ Сменихме дочените „ въшкарници “ с малко по-удобни униформи и изненадващо в избрани точки пратиха нас. Лежахме в росата, когато видяхме няколко гръцки бойци. Те седнаха на отсрещната страна, а един от тях взе да пее. Докато му пригласяха, един от техните граничари се надигна и ни помоли да не се крием в тревата, а да изпушим по цигара. Пушихме “. Това си спомня участник в тайната разследваща задача.
Докато от двете страни на полосата пушели, пеел младши сержант Емануил Паскалис, е маркирано в архивите на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Този същият е приелият артистичното име Манос Латриас. „ Война не стана, а през 2006 година селски кмет с магарето си, дружно с други хора, свободно се разходиха през същите пунктове, тъй като даже и България влезе в Европейски Съюз “, спомня си прошарен бивш боец от наряда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ