Тежка надпревара в изборите за президент на Хърватия
Певец, националисти, някогашен министър председател от левицата провокират консервативния президент на Хърватия на изборите в неделя. Резултатите от тях биха могли да отслабят позициите на най-новия член на Европейски Съюз, написа в собствен коментар AFP.
Адриатическата страна би трябвало да бъде хазаин на ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2020 година Тя е магнит за туристите, само че не е парадайс за локалните поданици, които напущат страната, с цел да избягат от тромавата стопанска система и необятно публикувана корупция.
Въпреки че президентският пост има главно протоколен темперамент, настоящият държавен глава Колинда Грабар-Китарович е знак на статуквото.
Тя заема поста от 2015 година с поддръжката на дясноцентристкия Хърватски либерален съюз (ХДС), който господства политическия живот в страната съвсем непрестанно след оповестяването независимостта на Хърватия през 1991 година
Сега Китарович е изправена пред двойна офанзива за изборите, резултатът от които евентуално ще бъде решен на балотаж на 5 януари.
Дотогава Хърватия ще е поела ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз за период от 6 месеца. Очаква се целите от него да бъдат съсредоточени върху старите и новите членове на Евросъюза, напускането на Англия и очакващите покана за договаряния страни от Западните Балкани.
„ Торти в пандиза “
Грабар-Китарович е първата жена-президент на Хърватия, която има сериозна изборна преднина.
Анализатори считат, обаче, че е изгубила позиции след серия гафове.
През ноември по време на рождения ден на скандалния кмет на Загреб Милан Бандич тя съобщи, че „ ще (му) носи торти... в пандиза “, в случай че бъде наказан по обвиняване в корупция.
Явните старания за продобиване на последователите на кмета съумяха да активизират засегнатите от корупционните схеми гласоподаватели.
Последната анкета, направена от организация „ Промоция плюс “, ѝ отреди 28 %, а някогашният министър председател социалдемократ Зоран Миланович я следва по петите със единствено два пункта по-малко.
Прогнозите отреждат трето място с към 20 % от гласовете за десния артист и предприемач Мирослав Шкоро, който се явява като самостоятелен претендент.
Анализаторите считат, че в случай че Грабар-Китарович загуби, това може да сътвори проблеми за умерения министър председател на ХДС Андрей Пленкович в парламентарните избори идната година.
Ухажващият националистите
Шкоро, чиито патриотични фолклорни мелодии бяха шлагер през 90-те години, ухажва националистическото крило на ХДС с вярата да завоюва гласовете на тези, които считат, че партията е станала прекомерно умерена.
57-годишният претендент прикани за разполагане на военни по границите, с цел да спрат мигрантския поток и даде обещание да помилва наказани военнопрестъпници.
Шкоро упорства за увеличение на президентските пълномощия. В момента президентът е главнокомандващ въоръжените сили и координира външната политика с държавното управление.
Самата Грабар-Китарович по-рано се опитваше да предразположи националистите, само че не съумя изрично да осъди възходящата носталгия към ръководството на усташите на Анте Павелич по време на Втората международна война.
Тази година тя разгласи кандидатурата си за преизбиране в извънредно дясно списание и възнамерява да организира последния си протест във Вуковар - град, който беше опустошен от сръбските сили при започване на войната за самостоятелност и остава мощен знак на спора с някогашна Югославия.
„ ХДС е разграничен. Ясно е, че някои от неговите гласоподаватели няма да поддържат Грабар-Китарович ”, съобщи политическият анализатор Тихомир Ципек пред Агенция Франс Прес.
Кампания „ Клюки “
Левоцентристкият претендент Зоран Миланович се надява да се възползва от разделянето вдясно.
Той е позната фигура – от 2011 до 2016 година Миланович е министър-председател на Хърватия.
Той дава обещание да трансформира Хърватия в „ естествена страна ”, която почита малцинствата и има самостоятелна правосъдна система.
Но ентусиазмът към него затихва, откакто държавното управление му не съумя да спре клиентелизма и да даде подтик на стопанската система.
Една от най-бедните страни членки на Европейски Съюз след присъединението си през 2013 година Хърватия не е изправена пред тежки провокации. И въпреки всичко президентската акция е стъпка обратно, защото противниците се атакуват взаимно с причини от епохата на войната.
Коментирайки дебата тази седмица, министърът на образованието Блаженка Дивяк съобщи, че връщането към предишното е увещание за „ аргументите, заради които хората напущат ”.
Част от гласоподавателите считат, че кандидат-президентската акция е доминирана от „ злословия “, където „ всички приказват повече за останалите претенденти, в сравнение с за себе си ”.
На президентските избори в неделя ще могат да гласоподават към 3,8 млн. гласоподаватели.
Адриатическата страна би трябвало да бъде хазаин на ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2020 година Тя е магнит за туристите, само че не е парадайс за локалните поданици, които напущат страната, с цел да избягат от тромавата стопанска система и необятно публикувана корупция.
Въпреки че президентският пост има главно протоколен темперамент, настоящият държавен глава Колинда Грабар-Китарович е знак на статуквото.
Тя заема поста от 2015 година с поддръжката на дясноцентристкия Хърватски либерален съюз (ХДС), който господства политическия живот в страната съвсем непрестанно след оповестяването независимостта на Хърватия през 1991 година
Сега Китарович е изправена пред двойна офанзива за изборите, резултатът от които евентуално ще бъде решен на балотаж на 5 януари.
Дотогава Хърватия ще е поела ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз за период от 6 месеца. Очаква се целите от него да бъдат съсредоточени върху старите и новите членове на Евросъюза, напускането на Англия и очакващите покана за договаряния страни от Западните Балкани.
„ Торти в пандиза “
Грабар-Китарович е първата жена-президент на Хърватия, която има сериозна изборна преднина.
Анализатори считат, обаче, че е изгубила позиции след серия гафове.
През ноември по време на рождения ден на скандалния кмет на Загреб Милан Бандич тя съобщи, че „ ще (му) носи торти... в пандиза “, в случай че бъде наказан по обвиняване в корупция.
Явните старания за продобиване на последователите на кмета съумяха да активизират засегнатите от корупционните схеми гласоподаватели.
Последната анкета, направена от организация „ Промоция плюс “, ѝ отреди 28 %, а някогашният министър председател социалдемократ Зоран Миланович я следва по петите със единствено два пункта по-малко.
Прогнозите отреждат трето място с към 20 % от гласовете за десния артист и предприемач Мирослав Шкоро, който се явява като самостоятелен претендент.
Анализаторите считат, че в случай че Грабар-Китарович загуби, това може да сътвори проблеми за умерения министър председател на ХДС Андрей Пленкович в парламентарните избори идната година.
Ухажващият националистите
Шкоро, чиито патриотични фолклорни мелодии бяха шлагер през 90-те години, ухажва националистическото крило на ХДС с вярата да завоюва гласовете на тези, които считат, че партията е станала прекомерно умерена.
57-годишният претендент прикани за разполагане на военни по границите, с цел да спрат мигрантския поток и даде обещание да помилва наказани военнопрестъпници.
Шкоро упорства за увеличение на президентските пълномощия. В момента президентът е главнокомандващ въоръжените сили и координира външната политика с държавното управление.
Самата Грабар-Китарович по-рано се опитваше да предразположи националистите, само че не съумя изрично да осъди възходящата носталгия към ръководството на усташите на Анте Павелич по време на Втората международна война.
Тази година тя разгласи кандидатурата си за преизбиране в извънредно дясно списание и възнамерява да организира последния си протест във Вуковар - град, който беше опустошен от сръбските сили при започване на войната за самостоятелност и остава мощен знак на спора с някогашна Югославия.
„ ХДС е разграничен. Ясно е, че някои от неговите гласоподаватели няма да поддържат Грабар-Китарович ”, съобщи политическият анализатор Тихомир Ципек пред Агенция Франс Прес.
Кампания „ Клюки “
Левоцентристкият претендент Зоран Миланович се надява да се възползва от разделянето вдясно.
Той е позната фигура – от 2011 до 2016 година Миланович е министър-председател на Хърватия.
Той дава обещание да трансформира Хърватия в „ естествена страна ”, която почита малцинствата и има самостоятелна правосъдна система.
Но ентусиазмът към него затихва, откакто държавното управление му не съумя да спре клиентелизма и да даде подтик на стопанската система.
Една от най-бедните страни членки на Европейски Съюз след присъединението си през 2013 година Хърватия не е изправена пред тежки провокации. И въпреки всичко президентската акция е стъпка обратно, защото противниците се атакуват взаимно с причини от епохата на войната.
Коментирайки дебата тази седмица, министърът на образованието Блаженка Дивяк съобщи, че връщането към предишното е увещание за „ аргументите, заради които хората напущат ”.
Част от гласоподавателите считат, че кандидат-президентската акция е доминирана от „ злословия “, където „ всички приказват повече за останалите претенденти, в сравнение с за себе си ”.
На президентските избори в неделя ще могат да гласоподават към 3,8 млн. гласоподаватели.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ