Бях фанатичен комунист, но в ГДР съсипаха живота ми
Петер Драушке е на 18, когато се преселва от Западна Германия в Германска демократична република - непринудено и по разбиране. Но бързо схваща, че красивите думи за комунизма са просто една голяма неистина. Това е неговата история.
В деня, когато Петер Драушке взема решение да напусне Западна Германия и да се пресели в Германска демократична република, татко му се пробва за последно да го разубеди: „ Погали ме по главата и рече: „ Петер, остани си в Хамбург “. “ Петер обаче бил мечтател и вярвал, че комунистическа Източна Германия е една по-справедлива страна.
Как Германска демократична република унищожи живота на един младеж
През 1963 година Петер е единствено 18-годишен, само че твърдоглавието му стига за двама. Не желае да послуша нито татко си, нито майка си, обръща тил и на двете си сестри. Взима самолета и отпътува за Германска демократична република дружно с най-хубавия си другар Ервин. „ Бях вманиачен болшевик “, споделя той през днешния ден. Всекидневието във Федерална Република Германия, растящото неравноправие сред хората, въобще целият капитализъм - всичко това го отблъсква.
Властите в Германска демократична република посрещат с огромна недоверчивост двамата млади западногерманци, които декларират, че желаят да станат жители на Германска демократична република. Тогава на всички места им се привиждат западни шпиони, а след издигането на Берлинската стена две години по-рано преселването на хора от Западна в Източна Германия не е толкоз постоянно събитие. Макар че за целия интервал, през който просъществуват двете немски страни, от Запад на Изток се реалокират половин милион души.
В тайните служби на Германска демократична република, прословутата Щази, няколко седмици въртят на шиш двамата младежи, до момента в който най-после им позволяват да се заселят в Източна Германия. Драушке подхваща професионално образование като търговски служащ, прави кариера в източногерманския комсомол FDJ и изнася из цялата страна отчети за преимуществата на живота в Германска демократична република. Но когато малко по-късно в Москва Никита Хрушчов е заменен от Леонид Брежнев, приятелят на Петер, Ервин, попада в същинска неволя. Ервин подмята в компания, че Хрушчов може би е погубен, в следствие от което управляващите на Германска демократична република му лишават жилището и работното място. Ервин отива да работи в една корабостроителница, където за пръв път се сблъсква със суровия живот при социализма. Постепенно и двамата с Петер стартират да се отнасят все по-критично към „ страната на служащите и селяните “ - и към лицемерието, в което са потънали източногерманците. Но пътят назад към Федерална Република Германия е заключен с три катинара.
Петер и годеницата му Беате, дружно с Ервин, вземат решение да поемат риска. Една от сестрите му, Рут, обезпечава подправени западногермански паспорти и в един прекрасен летен ден през 1972 година тримата се срещат на софийското летище. Идеята е да излетят за Федерална Република Германия като западногермански туристи, само че българските управляващи са осведомени за проекта им и ги арестуват още на летището. Рут е единствено на 18 години, когато се оказва принудена да прекара месеци наред в български затвор - в една страна зад Желязната завеса, чийто език тя въобще не приказва. „ Бях напряко унищожена, не изпитвах нищо друго с изключение на боязън “, споделя тя през днешния ден.
" Тези нарушители ме направиха нежизнеспособен "
Петер, Беате и Ервин са предадени на управляващите в Германска демократична република. Прехвърлят го от арест в арест, най-после го осъждат на 4 и половина години отнемане от независимост поради „ измяна на родината “. В пандиза Драушке е подложен на какви ли не унижения и операции - тъй като като при всеки различен упрекнат в " измяна на родината " задачата е да бъде пречупен и лишен от човешко достолепие. Често го принуждават да се съблича чисто гол в килията и подлагат на инспекция всичките му телесни отверстия. Водят го по кулоар с калашник, опрян в гърба, а след това го навират в помещение, изпълнено с пара. Днес Драушке споделя, че в оня миг изпитвал смъртен боязън, въпреки след това да се оказало, че това е просто банята.
По-късно го хваща прошка. Освобождават го 14 месеца предварително и малко по-късно го пускат да си върви в Западна Германия. Днес Петер Драушке още веднъж изнася лекции пред младежи. Само дето им приказва не за преимуществата на социализма, а за злокобността на комунистическия режим. Обяснява по какъв начин като млад вярвал в комунизма, само че след това службите на Германска демократична република сломили всички светли пориви на душата му. Разказва по какъв начин претърпяното в Германска демократична република унищожило душeвността му: „ Тези нарушители ме направиха нежизнеспособен “, споделя през днешния ден той. Още по-тъжна е ориста на неговия другар Ервин, който малко след завръщането си в Хамбург поставя завършек на живота си.
В деня, когато Петер Драушке взема решение да напусне Западна Германия и да се пресели в Германска демократична република, татко му се пробва за последно да го разубеди: „ Погали ме по главата и рече: „ Петер, остани си в Хамбург “. “ Петер обаче бил мечтател и вярвал, че комунистическа Източна Германия е една по-справедлива страна.
Как Германска демократична република унищожи живота на един младеж
През 1963 година Петер е единствено 18-годишен, само че твърдоглавието му стига за двама. Не желае да послуша нито татко си, нито майка си, обръща тил и на двете си сестри. Взима самолета и отпътува за Германска демократична република дружно с най-хубавия си другар Ервин. „ Бях вманиачен болшевик “, споделя той през днешния ден. Всекидневието във Федерална Република Германия, растящото неравноправие сред хората, въобще целият капитализъм - всичко това го отблъсква.
Властите в Германска демократична република посрещат с огромна недоверчивост двамата млади западногерманци, които декларират, че желаят да станат жители на Германска демократична република. Тогава на всички места им се привиждат западни шпиони, а след издигането на Берлинската стена две години по-рано преселването на хора от Западна в Източна Германия не е толкоз постоянно събитие. Макар че за целия интервал, през който просъществуват двете немски страни, от Запад на Изток се реалокират половин милион души.
В тайните служби на Германска демократична република, прословутата Щази, няколко седмици въртят на шиш двамата младежи, до момента в който най-после им позволяват да се заселят в Източна Германия. Драушке подхваща професионално образование като търговски служащ, прави кариера в източногерманския комсомол FDJ и изнася из цялата страна отчети за преимуществата на живота в Германска демократична република. Но когато малко по-късно в Москва Никита Хрушчов е заменен от Леонид Брежнев, приятелят на Петер, Ервин, попада в същинска неволя. Ервин подмята в компания, че Хрушчов може би е погубен, в следствие от което управляващите на Германска демократична република му лишават жилището и работното място. Ервин отива да работи в една корабостроителница, където за пръв път се сблъсква със суровия живот при социализма. Постепенно и двамата с Петер стартират да се отнасят все по-критично към „ страната на служащите и селяните “ - и към лицемерието, в което са потънали източногерманците. Но пътят назад към Федерална Република Германия е заключен с три катинара.
Петер и годеницата му Беате, дружно с Ервин, вземат решение да поемат риска. Една от сестрите му, Рут, обезпечава подправени западногермански паспорти и в един прекрасен летен ден през 1972 година тримата се срещат на софийското летище. Идеята е да излетят за Федерална Република Германия като западногермански туристи, само че българските управляващи са осведомени за проекта им и ги арестуват още на летището. Рут е единствено на 18 години, когато се оказва принудена да прекара месеци наред в български затвор - в една страна зад Желязната завеса, чийто език тя въобще не приказва. „ Бях напряко унищожена, не изпитвах нищо друго с изключение на боязън “, споделя тя през днешния ден.
" Тези нарушители ме направиха нежизнеспособен "
Петер, Беате и Ервин са предадени на управляващите в Германска демократична република. Прехвърлят го от арест в арест, най-после го осъждат на 4 и половина години отнемане от независимост поради „ измяна на родината “. В пандиза Драушке е подложен на какви ли не унижения и операции - тъй като като при всеки различен упрекнат в " измяна на родината " задачата е да бъде пречупен и лишен от човешко достолепие. Често го принуждават да се съблича чисто гол в килията и подлагат на инспекция всичките му телесни отверстия. Водят го по кулоар с калашник, опрян в гърба, а след това го навират в помещение, изпълнено с пара. Днес Драушке споделя, че в оня миг изпитвал смъртен боязън, въпреки след това да се оказало, че това е просто банята.
По-късно го хваща прошка. Освобождават го 14 месеца предварително и малко по-късно го пускат да си върви в Западна Германия. Днес Петер Драушке още веднъж изнася лекции пред младежи. Само дето им приказва не за преимуществата на социализма, а за злокобността на комунистическия режим. Обяснява по какъв начин като млад вярвал в комунизма, само че след това службите на Германска демократична република сломили всички светли пориви на душата му. Разказва по какъв начин претърпяното в Германска демократична република унищожило душeвността му: „ Тези нарушители ме направиха нежизнеспособен “, споделя през днешния ден той. Още по-тъжна е ориста на неговия другар Ервин, който малко след завръщането си в Хамбург поставя завършек на живота си.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ