Петър Ганев е старши изследовател в Институт за пазарна икономика

Петър Ганев е старши откривател в Институт за пазарна стопанска система (ИПИ). Ганев е част от екипа на ИПИ от над 15 години. Интересите му са в региона на развиването и икономическия цикъл, обществените финанси и ролята на страната, районното развиване, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е ръководител на УС на Българската макроикономическа асоциация (БМА) в интервала 2016-2017 година От 2020 година е член на Надзорния съвет на „ ПФК Левски “. Автор на голям брой публикации с икономическа тема. Отговаря за студентските начинания на ИПИ.
Национален статистически институт разгласява данни, съгласно които приходите на българина са се нараснали с към 17% през 2022г. Според Вас, подобрил ли се е животът на българският жител?
В дълъг интервал сигурно се е подобрил, защото през последните 20 години имаме растеж на приходите, растеж на работните места, растеж на заплатите и растеж в обществените помощи. Така че в случай че вземем интервал от 5, 10, 20 години, явно имаме усъвършенстване. Това се вижда и в европейските съпоставения, като догонване на европейските равнища, въпреки и към момента да изоставаме сензитивно.

Но в случай че се фокусираме единствено в последната година, то този извод не е толкоз пряк, тъй като макар нарастването на приходите това е интервал с много висока инфлация.
Изядели тази инфлация приходите ни или беше обезщетена посредством увеличение на заплатите и пенсиите?
Инфлацията е жестоко казано в сходни мащаби като растежа на приходите. Тоест ние видяхме инфлация от 15%, 16%, 19%, според от това кой показател се вземе – дали хармонизираният или българският. От тази позиция, през последната година поради високата инфлация мъчно можем да приказваме за усъвършенстване на ситуацията на семействата, макар задържането на ниската безработица и растежа на заплатите. Инфлацията в действителност изяде огромна част от този растеж.

Към момента имаме едно последователно понижение на инфлацията, и тя ще продължи да пада. Предполагам, че в идващите месеци тя ще падне и под 10%. Ако се ресурси растежа на приходите, да кажем от заплати, който продължава да бъде над 15%, то би трябвало наклонността бързо да се обърне и още веднъж заплатите да порастват по-бързо от инфлацията.
Икономическите индикатори за миналата година демонстрират най-хубавата икономическа година за страната ни през последното десетилетие. Оказа ли някакво значение за това ръководството на страната или беше съвпадане с доста интернационалните фактори?
Това вглеждане в съответни месеци, в които ръководи едно или друго държавно управление го вършат политиците. Икономистите гледат малко по-дълги интервали.

Ние имахме преди пандемията интервал на напредък. После имаше едно закъснение в края на 2019г. После ни удари пандемията, по-късно рецесията. След което пък имаше възобновяване през 2021г. С доста мощен напредък, жестоко казано, последните две години ние сме в интервал на явна политическа неустойчивост, интервал на възобновяване след коронавирус рецесията и всяка степен от този интервал би трябвало да се преглежда дружно.

По-скоро преглеждаме интервал от година и половина две, в които въртим служебни кабинети и един къс постоянен кабинет, който одобри бюджет. В този интервал в действителност отчетохме положителни резултати на фона на политическата неустойчивост. Особено когато приказваме за свръхпечалби в енергийни сдружения и за високи доходи в бюджета. Това беше провокирано от инфлацията, от растежа на енергийните първични материали и доста високите цени на електрическата енергия, а ние, като производител, явно печелим от високите цени на тока. Заради това са и облагите, които в действителност финансираха обезщетенията за бизнеса.

Има най-различни фактори които въздействат и постоянно са влияели. Трябва да се раздели политиката от стопанската система и да се гледа доста по рационално на икономическите процеси. Големият въпрос е по какъв начин да влезем в едно трето десетилетие на напредък, след първите две десетилетия до пандемията и възобновяване от пандемията. Как да продължим в идващите 5-10 години да имаме дълготраен стопански напредък с цел да догонваме Европа, а не коя партия какъв брой дребен % е добавила към даден напредък.
Какви стопански провокации стоят пред новия парламент и пред стопанската система на България и по какъв начин да ги преодолеем?
Предизвикателствата пред Народното събрание са по-ясни. Първо, Народното събрание би трябвало да одобри бюджет, с цел да има някаква непоклатимост, предвидимост и средносрочна рамка. Второ, би трябвало да се одобряват някои значими закони свързани с еврозоната и с Плана за възобновяване и резистентност, тъй като основават по-добра рамка. И трето, би трябвало да се одобри пакета в правораздаването, защото явно то основава голяма страст в обществото и съгласно всички външни индикатори е повода да изоставаме от европейските ни сътрудници.

Относно стопанската система, ние към този момент вървим от предизвикването висока инфлация, което доминираше през 2022 година, към предизвикването невисок напредък. Ниският напредък върви със съпътстващи проблеми. Първият от тях е по какъв начин да продължим бюджета. Вторият е по какъв начин да влезем във всички фискални правила, в случай, че към този момент нямаме автоматизиран растеж на приходите от високата инфлация и от облагите в държавната енергетика. Връщаме се към по-обичайните провокации, а точно по какъв начин да се оправим с един падащ напредък и по какъв начин да се върнем на равнища от да кажем 3-4% действителен напредък на стопанската система, които почти бяха равнищата от преди пандемията.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!