Пловдив почете Антон Безеншек СНИМКИ
Песните на сладкогласния девически хор „ Евполмея “ станаха в кулминационната точка на честванията по случай 165-тата годишнина от рождението на словенеца Антон Безеншек (1854-1915) в Пловдив. Най-трогателното събитие се организира в Актовата зала на Хуманитарната гимназия „ Св.св. Кирил и Методий “, където той е учил стотици възпитаници на бързопис, пеене, немски език, логика на психиката и нравственос продължение на 20 години.
На тържеството участваха посланикът на Словения Н.Пр. Анжей Франгеш, ръководителят на Общинския съвет Савина Петкова и шефът на Историческия музей Стефан Шивачев.
Тържеството стартира със слово на помощник-директорката Мирела Йорданова, която напомни историята на най-старото и славно учебно заведение в България, в което са учили плеяда възрожденци, борци за национално избавление, държавници и създатели.
„ Безеншек е част от голямата маса славяни, които идват да оказват помощ на новата българската страна. Те се раздават с цялостното сърце и сила, която имат. На славяните от Австро-Унгария им е липсвало нещо значимо, което ние сме имали – лична страна. И по тази причина, когато идват тук, одобряват драговолно това, което се случва, и мигновено се интегрират в българското общество “, сподели зам.-деканът на Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “ доцент доктор Симеон Кацаров.
Той акцентира и друга концепция, по която е следвал словенецът - славянството, което да се осъзнае като единна общественост. Антон Безеншек се насочва към тази тематика, неслучайно учи няколко славянски езика, измежду които и българския. Той желае да търси общото сред тях, а не особеното. Може би и по тази причина е тази негова обич към стенографията - това е инструментът, посредством който ще се преодолеят епохалните исторически разлики сред кирилицата и латиницата, сред православието и католицизма, уточни Кацаров.
Словенецът основава първите мостри на хърватската бързопис, а по-късно и на българската. Когато идва тук през 1979 година, той основава стандарти, които се следват и до ден сегашен. Стенографира речите на политиците в първите Народни събрания, само че през 1884 година е отхвърлен с клеветническа акция. Идва в Пловдив и стартира да се раздава още повече. Става преподавател по бързопис, немски език, логика на психиката и нравственос в Хуманитарната гимназия.
От началото до края на своя живот Безеншек е преподавател, само че той развива и огромна социална активност – основава първото Певческо сдружение в Пловдив, първата академична книжарница „ Пчела “, първото Ученическо сдружение. Правил е тези неща на на доброволни начала, а не по планове. Също по този начин отхвърля да се върне в Словения, макар че му оферират привлекателни постове. „ Ваше Превъзходителство, приемете нашата признателност за общия ни съотечественик “, с тези думи доцент Кацаров се обърна посланика Анжей Франгеш.
„ Луд възторг “ – тези слова разказват най-добре делото на Безеншек у нас, сподели неговият правоприемник – основният стенограф на Народното събрание Карамфил Матев. Словенецът събира своите знания от хърватска, чешка, словенска и немска бързопис и за малко време - единствено за два месеца, той основава българската бързопис. Ние в този момент я учим по три години, добави той.
Матев изясни на учениците, че стенографията е постижение на човешките способни и разум - с цел да можеш да записваш по този начин бързо, както се приказва. И през днешния ден Дружеството на стенографите, чиито ръководител е той, отбелязва неговите годишнини с празненства край дъба, който преди век е засадил словенецът в София. Като собствен патрон го почитат и българските пчелари.
Безеншек основава и първото певческо сдружение, чиито знак е през днешния ден девическият хор „ Евмолпея ". Те са почитатели точно на това певческо сдружение на Безеншек. В родното му място в Словения има културно просветно сдружение " Антон Безеншек ", което на всички културни прояви, свързани с неговата памет, кани „ Евмолпея “. Затова аз смъквам шапка на тоя хора, който съумя да направи връзката и да стане мост сред нашите два народа “, заключи Трендафил Матев.
„ Безеншек в действителност взема решение да пристигна в България не поради поканата на Народното събрание да стане стенограф. Убедил го е български студент, с който са учили дружно в Загреб. Разказал му е толкоз хубави неща за страната, че той е решил да пристигна. Останал е 30 години и най-после е бил по българин, в сравнение с словенец “, разкри в речта си Н.Пр. Анжей Франгеш. – „ По това време ние, словенците, не сме имали своя страна. България е била нова славянска страна, която за нас е била образец какво може да се реализира “, добави посланикът на Словения.
По думите му Безеншек си е давал сметка, че същинска народна власт без да се знае кой какво е приказвал в Народното събрание не може да съществува. Без да се записват думите на политиците не са могли да одобряват законите. „ Ако не записваме, доста хора биха не запомнили какво са споделили -което политиците обичат да вършат “, пошегува се Франгеш.
Той благодари на учебното заведение и на всички, които пазят паметта на Безеншек в Пловдив. „ За мен е огромна чест да съм с вас тук, в същото време е занимателно и забавно “, захласна се посланикът след концерта на хор „ Евмолпея “ с диригент Рада Славинска и помощник-диригент Алия Хансе.
На тържеството участваха посланикът на Словения Н.Пр. Анжей Франгеш, ръководителят на Общинския съвет Савина Петкова и шефът на Историческия музей Стефан Шивачев.
Тържеството стартира със слово на помощник-директорката Мирела Йорданова, която напомни историята на най-старото и славно учебно заведение в България, в което са учили плеяда възрожденци, борци за национално избавление, държавници и създатели.
„ Безеншек е част от голямата маса славяни, които идват да оказват помощ на новата българската страна. Те се раздават с цялостното сърце и сила, която имат. На славяните от Австро-Унгария им е липсвало нещо значимо, което ние сме имали – лична страна. И по тази причина, когато идват тук, одобряват драговолно това, което се случва, и мигновено се интегрират в българското общество “, сподели зам.-деканът на Философско-историческия факултет на ПУ „ Паисий Хилендарски “ доцент доктор Симеон Кацаров.
Той акцентира и друга концепция, по която е следвал словенецът - славянството, което да се осъзнае като единна общественост. Антон Безеншек се насочва към тази тематика, неслучайно учи няколко славянски езика, измежду които и българския. Той желае да търси общото сред тях, а не особеното. Може би и по тази причина е тази негова обич към стенографията - това е инструментът, посредством който ще се преодолеят епохалните исторически разлики сред кирилицата и латиницата, сред православието и католицизма, уточни Кацаров.
Словенецът основава първите мостри на хърватската бързопис, а по-късно и на българската. Когато идва тук през 1979 година, той основава стандарти, които се следват и до ден сегашен. Стенографира речите на политиците в първите Народни събрания, само че през 1884 година е отхвърлен с клеветническа акция. Идва в Пловдив и стартира да се раздава още повече. Става преподавател по бързопис, немски език, логика на психиката и нравственос в Хуманитарната гимназия.
От началото до края на своя живот Безеншек е преподавател, само че той развива и огромна социална активност – основава първото Певческо сдружение в Пловдив, първата академична книжарница „ Пчела “, първото Ученическо сдружение. Правил е тези неща на на доброволни начала, а не по планове. Също по този начин отхвърля да се върне в Словения, макар че му оферират привлекателни постове. „ Ваше Превъзходителство, приемете нашата признателност за общия ни съотечественик “, с тези думи доцент Кацаров се обърна посланика Анжей Франгеш.
„ Луд възторг “ – тези слова разказват най-добре делото на Безеншек у нас, сподели неговият правоприемник – основният стенограф на Народното събрание Карамфил Матев. Словенецът събира своите знания от хърватска, чешка, словенска и немска бързопис и за малко време - единствено за два месеца, той основава българската бързопис. Ние в този момент я учим по три години, добави той.
Матев изясни на учениците, че стенографията е постижение на човешките способни и разум - с цел да можеш да записваш по този начин бързо, както се приказва. И през днешния ден Дружеството на стенографите, чиито ръководител е той, отбелязва неговите годишнини с празненства край дъба, който преди век е засадил словенецът в София. Като собствен патрон го почитат и българските пчелари.
Безеншек основава и първото певческо сдружение, чиито знак е през днешния ден девическият хор „ Евмолпея ". Те са почитатели точно на това певческо сдружение на Безеншек. В родното му място в Словения има културно просветно сдружение " Антон Безеншек ", което на всички културни прояви, свързани с неговата памет, кани „ Евмолпея “. Затова аз смъквам шапка на тоя хора, който съумя да направи връзката и да стане мост сред нашите два народа “, заключи Трендафил Матев.
„ Безеншек в действителност взема решение да пристигна в България не поради поканата на Народното събрание да стане стенограф. Убедил го е български студент, с който са учили дружно в Загреб. Разказал му е толкоз хубави неща за страната, че той е решил да пристигна. Останал е 30 години и най-после е бил по българин, в сравнение с словенец “, разкри в речта си Н.Пр. Анжей Франгеш. – „ По това време ние, словенците, не сме имали своя страна. България е била нова славянска страна, която за нас е била образец какво може да се реализира “, добави посланикът на Словения.
По думите му Безеншек си е давал сметка, че същинска народна власт без да се знае кой какво е приказвал в Народното събрание не може да съществува. Без да се записват думите на политиците не са могли да одобряват законите. „ Ако не записваме, доста хора биха не запомнили какво са споделили -което политиците обичат да вършат “, пошегува се Франгеш.
Той благодари на учебното заведение и на всички, които пазят паметта на Безеншек в Пловдив. „ За мен е огромна чест да съм с вас тук, в същото време е занимателно и забавно “, захласна се посланикът след концерта на хор „ Евмолпея “ с диригент Рада Славинска и помощник-диригент Алия Хансе.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ