Пещерата Бачо Киро край Дряново е на път да промени

...
Пещерата Бачо Киро край Дряново е на път да промени
Коментари Харесай

Най-старите останки от Homo Sapiens в Европа са в пещерата Бачо Киро

Пещерата Бачо Киро край Дряново е на път да промени въобще усещанията ни за света и еволюцията на индивида, тъй като в нея откриха част от най-стария Homo Sapiens в Европа. Учени откриха елементи от вкаменелости на кост и зъб (кътник), датиращи от преди 45 хиляди години.

Тази революционна находка потвърждава, че Homo Sapiens са навлезли в Европа доста по-рано, в сравнение с се предполагаше до момента.

Това изобретение е дело на разкопки, ръководени от Жан-Жак Юблен и Хелън Фелас от Института за еволюционна антропология в Лайпциг Макс Планк. В изследванията са взели участие и български откриватели - Свобода Сиракова, Росен Спасов, Николай Сираков и Ценка Цанова.

От находката се прави и още един удивителен извод: по това време континентът е бил населяван от неандерталци. Следователно двата типа са съжителствали дружно в продължение на хиляди години (8 000) и явно Homo Sapiens са повлияли извънредно на „ културата ” на неандерталците.

 Най-старите остатъци от Homo Sapiens в Европа са в България

В пещерата Бачо Киро са открити 5 вкаменелости (каменни и костни сечива, както и декорация от зъб на пещерна мечка), а заключението на археолозите се основава на ДНК разбор. С тази находка се поставя завършек на дългогодишния спор от кое място са артефактите. Според откривателите въпросните предмети са дело на Homo Sapiens, а не на неандерталците.

Палеонтологът Жан-Жак Юблен, началник на задачата, заключва, че човешките остатъци в пещерата датират от преди 43-46 хиляди години, а артефактите на мястото - евентуално от преди 47 хиляди години.

Юблен изяснява:По всичко проличава, че това е времето на най-ранната „ вълна ” модерни хора в междинните географски ширини на Евразия.

По думите му има доказателства, съгласно които може да се направи обоснованото съмнение, че скоро по-късно са се появили Homo sapiens на същите ширини в Моравия и Монголия.

По същото време неандерталците към този момент са обитавали Европа, и то от стотици хиляди години.

Изследователят Юблен счита, че двата типа са живели взаимно в продължение на 8 000 години. На този стадий обаче не е ясна повода за изгубването на неандерталците. Жан-Жак Юблен счита, че това се дължи на конкурирането с Homo Sapiens, само че това не е станало внезапно.

В пещерата край Дряново са открити и доста скотски остатъци, съгласно които може да се направи заключението, че предците ни са ловували пещерни мечки, бизони, великански елени, коне, хиени и лъвове.

 Homo Sapiens и Неандерталци

Забележителни са и другите открити артефакти – кремъчни остриета и голям брой предмети за декорация, в това число мъниста от бивните на мамут и висулки от мечешки зъб.

Подобни предмети са открити и в Западна Европа, само че се счита, че те са направени от неандерталците, което е доказателство съгласно учените, че те са възприели детайли от културата на Homo Sapiens.

Антропологът от Университетът в Ню Йорк Шара Бейли, която е съавтор в проучването, сподели: Разполагаме с резултатите от ДНК тестванията, съгласно които може да се заключи, че неандерталците и Homo sapiens са си взаимодействали, когато са се срещали. На някои места тези контакти може даже да са били " другарски ".

Източник: sanovnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР