Станишев: Неравенствата са политически, а не икономически въпрос. Във времена на кризи в кампанията не виждаме социални послания
ПЕС-жени провежда конгрес, отдаден на пазара на труда, бъдещите специалности и равностойното възнаграждение сред дамите и мъжете
Конференцията адресира и присъединяване на дамите в политиката. В листите за идните избори от 186 водачи единствено 36 са дами – малко под 19%
„ Основна идентичност на левицата е битката за тъждество. Равенство във всичките му форми, само че най-много обществено. Още от основаването на българската социалдемокрация в края на 19 век – 1891 година, битката за правата на дамите е една от характерностите на нашата партия. Днес някои може да считат, че те са обезпечени, само че това не е по този начин. Виждаме как наслагването на рецесии - енергийна, икономическа и глобална заради войната в Украйна, високата инфлация и несигурността, изостря неравенствата, изключително в страни като България. Хората се мятат в тревога как да закърпят бюджета, как да изпратят децата си на учебно заведение и да преживеят зимата, изобщо как ще си платят сметките. В тази усложнена ситуация има доста опасности за загубата на обществени права, включително и на правата на дамите, и ние би трябвало да ги отстояваме. “
Така водачът на европейската левица Сергей Станишев откри конференцията „ Овластяване на дамите “, проведена от ПЕС-Жени и Обединението на дамите социалистки (ОЖС) в Българска социалистическа партия в Пловдив.
Той показа, че постоянно го питат за най-тежките политически борби, които социалистите са водили на европейско равнище през последното десетилетие. „ Бих откроил битката за излизане от политика на остеритет и затягане на коланите, наложена от десните в Европа; Плана за възобновяване след пандемията от Ковид-19; битката за Младежка гаранция и против насилието над дами. Изненадваща за мен обаче е ожесточената опозиция, която срещаме по политическата борба за пълноправие на дамите. Защо? Крайнодесните националистически партии използваха тази тематика за доста по-широк спор сред тях и либералите за обичайните фамилни полезности и разказите за положителното остаряло време. Все едно тогава мъжете постоянно са били джентълмени, а жените са имали всички социални права – да учат в университети, да гласоподават, да намират работа и да бъдат платени почтено. Но както знаем, това въобще не е по този начин. Именно социалистическата идея се е борила за равноправието на дамите - 8 март не е ден на мъжката галантност, той е ознаменува политически борби. “
Станишев напомни, че едно от основните условия на социалистите през 2019 година за поддръжка на Комисията „ фон дер Лайен “ е било представянето на цялостна европейска тактика за тъждество сред половете в Европейски Съюз. „ Днес тя е реалност. И съм изключително горделив с сполучливите акции на ПЕС-Жени през годините, както и от положителната работа на еврокомисаря от нашето политическо семейство с сектор „ Равенство “ Хелена Дали. С общи старания към този момент се реализират дългогодишни цели на лявото политическо семейство. Но доста въпроси остават нерешени. Разликата в заплащането сред дамите и мъжете в Европейски Съюз е 14%, а в България сред 13 и 15%, т.е дамите работят над два месеца гратис. Разликата в заетостта на равнище Европейски Съюз също е забележителна – 79% измежду мъжете и едвам към 67% за дамите, а те са все по-добре квалифицирани. Не можем да оставим тези проблеми единствено на равнището на стопанската система. Въпросите за неравенствата са политически, а не стопански. И в случай че не ги решим в този момент, при всяка последваща рецесия ще са още по-крещящи. "
Президентът на ПЕС-Жени Зита Гурмай поздрави българските социалистки във видео послание. „ Разликата в заплащането сред мъжете и дамите е разочароваща и несправедлива. След два месеца - през ноември, ще честваме Европейския ден за равно възнаграждение, дружно с всички наши организации в партиите от лявото политическо семейство. Това е ден, който символно демонстрира, че след него на процедура дамите работят гратис до края на годината. Наистина ни е писнало. Искаме да променим това в този момент, а не на следващия ден. “ “Има въпроси, по които само жените могат да изкрещят. Чуваме, че в този момент се анонсира вероятно отдалечено образование за децата, с цел да сме солидарни с енергийната рецесия. Има действителна заплаха ние като дами да платим обществената цена от последствията от войната, рецесиите и инфлацията. Не бива да го позволяваме. “, прикани в своя разбор председателката на ОЖС в БСП Дора Янкова.
В обособените панели на конференцията се включиха представители на институции и неправителствени феминистки организации, синдикалистите Ваня Григорова и Виолета Иванова, председателят на „ Балкански институт по труда и обществената политика “ Иван Нейков, Харалан Александров, обществен антрополог, политолозите Страхил Делийски и Татяна Буруджиева, кметът на Троян Донка Михайлова, Марина Кисьова Де Хеус, изп. шеф на Фондация „ Екатерина Каравелова “, Леа Вайсова и Стоянка Енева от Левфем. По време на форума бяха показани и настоящи социологически изследвания по тематиката, извършени в България. Според данните на Изследователски център " Тренд " мнозинството (близо 86%) поддържат концепцията за една и съща позиция дами и мъже да получават еднообразно възнаграждение, само че единствено 40 % имат вяра, че мъжете и дамите в България са с равни благоприятни условия за кариерно развиване.
„ Жените са 51% от българското общество и те в персонален проект, както и държавата, са вложили доста в обучение и в професионално развиване, а заемат малко над 13% от всички управителни длъжности. Става дума за последователен проблем. Инвестираме големи запаси – национални и персонални в образованието на дамите и след това използваме 1/5 от този потенциал. Това е проблем на обществото, не е проблем на дамите. Той има и днешни измерения – в случай че приемем, че съгласно социолозите шест партии влизат в Народното събрание, това значи, че имаме 186 водачи на листи. От тях 36 са дами – под 19%. “, посочи в изявлението си Иван Нейков. Според Виолета Иванова от КНСБ и Ваня Григорова от КТ " Подкрепа ", в случай че дамата няма идентични условия и равнопоставеност на пазара на труда, това води до разлики в заплащането, а оттам до нарастване на бедността. По данни на КНСБ междинната работна заплата за дамите е с 265 лева по-малко от тази на мъжете в България, а пенсията – със 129 лева. „ Липсата на задоволително места в общинските ясли и детски градини директно рикошира върху дамите – след втората година майчинство дамите са принудени да употребяват неплатен отпуск, почасово работно време, а не малко даже напущат работа. Този развой акумулира типичен традиционен модел в обществото. Не може да си приказваме за равноправност без да приказваме за ролята на страната и даването на обществени базови услуги. “, заяви Леа Вайсова от феминистката организация ЛевФем.
В последния ден от конференцията участниците дебатираха и присъединяване на дамите в политиката. " Използваме военни метафори за политиката – тя нормално е война, борба, и страните в нея печелят или губят. Или пък я съпоставяме с мъжки спортове, постоянно с футболен мач. Цялата ни визия за страната е за строго йерархична конструкция, с съвсем боен ред. Заради тези усещания, дамите изначално са на аварийна пейка в политиката. ", разясниха Страхил Делийски и Харалан Александров. Конкретен образец даде Донка Михайлова, кмет на община Троян, акцентирайки, че Министерството на образованието в България е на 143 години, а само в 3 от тях начело е била жена. " Разглеждайки листите на парламентарно показаните партии на предишните избори за град Пловдив, открих, че в тях няма дами на първите пет позиции. В листите за идния избор има леко усъвършенстване и от 11 мандата Пловдив е с късмет да има една жена в Народното събрание. Това несъмнено е затруднение пред присъединяване на дамите в политиката. ", показа Марина Кисьова от Фондация " Екатерина Каравелова ".
Конференцията адресира и присъединяване на дамите в политиката. В листите за идните избори от 186 водачи единствено 36 са дами – малко под 19%
„ Основна идентичност на левицата е битката за тъждество. Равенство във всичките му форми, само че най-много обществено. Още от основаването на българската социалдемокрация в края на 19 век – 1891 година, битката за правата на дамите е една от характерностите на нашата партия. Днес някои може да считат, че те са обезпечени, само че това не е по този начин. Виждаме как наслагването на рецесии - енергийна, икономическа и глобална заради войната в Украйна, високата инфлация и несигурността, изостря неравенствата, изключително в страни като България. Хората се мятат в тревога как да закърпят бюджета, как да изпратят децата си на учебно заведение и да преживеят зимата, изобщо как ще си платят сметките. В тази усложнена ситуация има доста опасности за загубата на обществени права, включително и на правата на дамите, и ние би трябвало да ги отстояваме. “
Така водачът на европейската левица Сергей Станишев откри конференцията „ Овластяване на дамите “, проведена от ПЕС-Жени и Обединението на дамите социалистки (ОЖС) в Българска социалистическа партия в Пловдив.
Той показа, че постоянно го питат за най-тежките политически борби, които социалистите са водили на европейско равнище през последното десетилетие. „ Бих откроил битката за излизане от политика на остеритет и затягане на коланите, наложена от десните в Европа; Плана за възобновяване след пандемията от Ковид-19; битката за Младежка гаранция и против насилието над дами. Изненадваща за мен обаче е ожесточената опозиция, която срещаме по политическата борба за пълноправие на дамите. Защо? Крайнодесните националистически партии използваха тази тематика за доста по-широк спор сред тях и либералите за обичайните фамилни полезности и разказите за положителното остаряло време. Все едно тогава мъжете постоянно са били джентълмени, а жените са имали всички социални права – да учат в университети, да гласоподават, да намират работа и да бъдат платени почтено. Но както знаем, това въобще не е по този начин. Именно социалистическата идея се е борила за равноправието на дамите - 8 март не е ден на мъжката галантност, той е ознаменува политически борби. “
Станишев напомни, че едно от основните условия на социалистите през 2019 година за поддръжка на Комисията „ фон дер Лайен “ е било представянето на цялостна европейска тактика за тъждество сред половете в Европейски Съюз. „ Днес тя е реалност. И съм изключително горделив с сполучливите акции на ПЕС-Жени през годините, както и от положителната работа на еврокомисаря от нашето политическо семейство с сектор „ Равенство “ Хелена Дали. С общи старания към този момент се реализират дългогодишни цели на лявото политическо семейство. Но доста въпроси остават нерешени. Разликата в заплащането сред дамите и мъжете в Европейски Съюз е 14%, а в България сред 13 и 15%, т.е дамите работят над два месеца гратис. Разликата в заетостта на равнище Европейски Съюз също е забележителна – 79% измежду мъжете и едвам към 67% за дамите, а те са все по-добре квалифицирани. Не можем да оставим тези проблеми единствено на равнището на стопанската система. Въпросите за неравенствата са политически, а не стопански. И в случай че не ги решим в този момент, при всяка последваща рецесия ще са още по-крещящи. "
Президентът на ПЕС-Жени Зита Гурмай поздрави българските социалистки във видео послание. „ Разликата в заплащането сред мъжете и дамите е разочароваща и несправедлива. След два месеца - през ноември, ще честваме Европейския ден за равно възнаграждение, дружно с всички наши организации в партиите от лявото политическо семейство. Това е ден, който символно демонстрира, че след него на процедура дамите работят гратис до края на годината. Наистина ни е писнало. Искаме да променим това в този момент, а не на следващия ден. “ “Има въпроси, по които само жените могат да изкрещят. Чуваме, че в този момент се анонсира вероятно отдалечено образование за децата, с цел да сме солидарни с енергийната рецесия. Има действителна заплаха ние като дами да платим обществената цена от последствията от войната, рецесиите и инфлацията. Не бива да го позволяваме. “, прикани в своя разбор председателката на ОЖС в БСП Дора Янкова.
В обособените панели на конференцията се включиха представители на институции и неправителствени феминистки организации, синдикалистите Ваня Григорова и Виолета Иванова, председателят на „ Балкански институт по труда и обществената политика “ Иван Нейков, Харалан Александров, обществен антрополог, политолозите Страхил Делийски и Татяна Буруджиева, кметът на Троян Донка Михайлова, Марина Кисьова Де Хеус, изп. шеф на Фондация „ Екатерина Каравелова “, Леа Вайсова и Стоянка Енева от Левфем. По време на форума бяха показани и настоящи социологически изследвания по тематиката, извършени в България. Според данните на Изследователски център " Тренд " мнозинството (близо 86%) поддържат концепцията за една и съща позиция дами и мъже да получават еднообразно възнаграждение, само че единствено 40 % имат вяра, че мъжете и дамите в България са с равни благоприятни условия за кариерно развиване.
„ Жените са 51% от българското общество и те в персонален проект, както и държавата, са вложили доста в обучение и в професионално развиване, а заемат малко над 13% от всички управителни длъжности. Става дума за последователен проблем. Инвестираме големи запаси – национални и персонални в образованието на дамите и след това използваме 1/5 от този потенциал. Това е проблем на обществото, не е проблем на дамите. Той има и днешни измерения – в случай че приемем, че съгласно социолозите шест партии влизат в Народното събрание, това значи, че имаме 186 водачи на листи. От тях 36 са дами – под 19%. “, посочи в изявлението си Иван Нейков. Според Виолета Иванова от КНСБ и Ваня Григорова от КТ " Подкрепа ", в случай че дамата няма идентични условия и равнопоставеност на пазара на труда, това води до разлики в заплащането, а оттам до нарастване на бедността. По данни на КНСБ междинната работна заплата за дамите е с 265 лева по-малко от тази на мъжете в България, а пенсията – със 129 лева. „ Липсата на задоволително места в общинските ясли и детски градини директно рикошира върху дамите – след втората година майчинство дамите са принудени да употребяват неплатен отпуск, почасово работно време, а не малко даже напущат работа. Този развой акумулира типичен традиционен модел в обществото. Не може да си приказваме за равноправност без да приказваме за ролята на страната и даването на обществени базови услуги. “, заяви Леа Вайсова от феминистката организация ЛевФем.
В последния ден от конференцията участниците дебатираха и присъединяване на дамите в политиката. " Използваме военни метафори за политиката – тя нормално е война, борба, и страните в нея печелят или губят. Или пък я съпоставяме с мъжки спортове, постоянно с футболен мач. Цялата ни визия за страната е за строго йерархична конструкция, с съвсем боен ред. Заради тези усещания, дамите изначално са на аварийна пейка в политиката. ", разясниха Страхил Делийски и Харалан Александров. Конкретен образец даде Донка Михайлова, кмет на община Троян, акцентирайки, че Министерството на образованието в България е на 143 години, а само в 3 от тях начело е била жена. " Разглеждайки листите на парламентарно показаните партии на предишните избори за град Пловдив, открих, че в тях няма дами на първите пет позиции. В листите за идния избор има леко усъвършенстване и от 11 мандата Пловдив е с късмет да има една жена в Народното събрание. Това несъмнено е затруднение пред присъединяване на дамите в политиката. ", показа Марина Кисьова от Фондация " Екатерина Каравелова ".
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ