Започнаха Мръсните дни: Спазва се полово въздържание, жените...
Периодът сред Бъдни вечер и Йордановден народът назовава „ Мръсните дни “. Тогава излизат всички нечисти и демонични закани. В този миг се реализира преходът сред остарялата и новата година.
Размиват се границите сред „ тоя “ и „ оня “ свят. От този нравствен хаос се излиза на Богоявление, когато се прави кръщението на Исус от Свети Йоан.
От отворилото се небе на Бъдни вечер нахлуват тъмни сили и митични облици. Този езически мироглед не е в синхрон със християнските правила, само че народът пази тези вярвания.
От Малка Коледа до Йордановден се зареждат „ Дванадесетте мръсни дни “.
В Западна България и Пиротско имат вяра, че женската работа би трябвало да се заобикаля, изключително вечер. Булките не предат и не намотават прежда. Шиенето също е неразрешено, а вечер не се излиза на открито.
Избягва се и работата с вода - не се пере, не се мие. Българите не си мият главите, тъй като съгласно вярването водата още не се е „ закръстила “. Младите дами, които още не са раждали и бременните би трябвало да съблюдават тази възбрана.
Като защитна мярка през тези дни дамите поставят в огъня тамян или кост.
В Царибродско интервалът се назовава „ Некръстени дни “. През нощта не се излиза, тъй като тогава броди караконджо.
В Централна Северна България интервалът е считан изключително рисков. В Севлиевско и Троянско са уверени, че тогава „ земята е на сито “. Затова по улиците броди каракон. Нарита този интервал „ Мръсниците “.
В Тревненско са уверени, че караконджо броди единствено до нощта на Сурваки и изчезва щом се сурвака водата. Хората носят в облеклата си чесън.
Забранени са годежи, сватби и кръщенета. Пепелта от огнището не се изхвърля на открито, с цел да няма главня по посевите. Жените не работят с вълна, не перат и не къпят децата си.
В Габровския край, в интервала от Игнажден до Коледа, младите дами не трябва да мият главите си и да си перат облеклата, с цел да могат елементарно да раждат.
Спазва се цялостно полово самоограничение. В Ловешкия край имат вяра, че в случай че дете се роди или бъде заченато през тези дни, то ще стане каракон или върколак. В село Ломец стигат по-далече – уверени са, че заченатият по време на „ Мръсниците “ ще стане блудник или алкохолик.
В Северозточна България съблюдават възбраните да се замръква на открито, да не се работи. И тук се съблюдава полово табу, тъй като заченатото дете ще стане върколак. Заради вярването, че водата още не е кръстена, хората не трябва да се мият. Не би трябвало да се пере риза на жена, която още не се е родила.
В региона на Сакар не се излиза вечер, не се пере, с цел да не те срещне призрак или върколак. В Странджа се има вяра, че през тези дни и нощи „ земята е некръстена “ и по тази причина по нея бродят всички зли същества. Ако някой почине през този интервал, той се погребва, само че погребалните обреди се правят след края на Мръсните дни.
Размиват се границите сред „ тоя “ и „ оня “ свят. От този нравствен хаос се излиза на Богоявление, когато се прави кръщението на Исус от Свети Йоан.
От отворилото се небе на Бъдни вечер нахлуват тъмни сили и митични облици. Този езически мироглед не е в синхрон със християнските правила, само че народът пази тези вярвания.
От Малка Коледа до Йордановден се зареждат „ Дванадесетте мръсни дни “.
В Западна България и Пиротско имат вяра, че женската работа би трябвало да се заобикаля, изключително вечер. Булките не предат и не намотават прежда. Шиенето също е неразрешено, а вечер не се излиза на открито.
Избягва се и работата с вода - не се пере, не се мие. Българите не си мият главите, тъй като съгласно вярването водата още не се е „ закръстила “. Младите дами, които още не са раждали и бременните би трябвало да съблюдават тази възбрана.
Като защитна мярка през тези дни дамите поставят в огъня тамян или кост.
В Царибродско интервалът се назовава „ Некръстени дни “. През нощта не се излиза, тъй като тогава броди караконджо.
В Централна Северна България интервалът е считан изключително рисков. В Севлиевско и Троянско са уверени, че тогава „ земята е на сито “. Затова по улиците броди каракон. Нарита този интервал „ Мръсниците “.
В Тревненско са уверени, че караконджо броди единствено до нощта на Сурваки и изчезва щом се сурвака водата. Хората носят в облеклата си чесън.
Забранени са годежи, сватби и кръщенета. Пепелта от огнището не се изхвърля на открито, с цел да няма главня по посевите. Жените не работят с вълна, не перат и не къпят децата си.
В Габровския край, в интервала от Игнажден до Коледа, младите дами не трябва да мият главите си и да си перат облеклата, с цел да могат елементарно да раждат.
Спазва се цялостно полово самоограничение. В Ловешкия край имат вяра, че в случай че дете се роди или бъде заченато през тези дни, то ще стане каракон или върколак. В село Ломец стигат по-далече – уверени са, че заченатият по време на „ Мръсниците “ ще стане блудник или алкохолик.
В Северозточна България съблюдават възбраните да се замръква на открито, да не се работи. И тук се съблюдава полово табу, тъй като заченатото дете ще стане върколак. Заради вярването, че водата още не е кръстена, хората не трябва да се мият. Не би трябвало да се пере риза на жена, която още не се е родила.
В региона на Сакар не се излиза вечер, не се пере, с цел да не те срещне призрак или върколак. В Странджа се има вяра, че през тези дни и нощи „ земята е некръстена “ и по тази причина по нея бродят всички зли същества. Ако някой почине през този интервал, той се погребва, само че погребалните обреди се правят след края на Мръсните дни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ