Кои пенсионери получиха най-голямо увеличение от 1 октомври
Пенсионерите към този момент получават преизчислените си от 1 октомври пенсии и доста от тях останаха разочаровани. Една много огромна част от хората въобще не получиха покачване на пенсията си, а на други тя беше вдигната с едвам няколко лв.. По-малко от половината от хората, получаващи пенсия за трудова активност, имат нарастване, или от общо 1 974973 такива пенсии, вдигнати са 892 000.
Най-потърпевши се оказват хората с най-ниски пенсии. На част от тях действителната им пенсия е много под минималната, която взимат сега. Така над 317000 пенсии остават без нарастване, сочат данните на Национален осигурителен институт.
Причината - действителните размери на тези пенсии получават нарастване, само че защото са прекомерно ниски и са под минималния размер за съответния тип сега, те остават без смяна, в същия най-малък размер и след преизчисляването. Този резултат значително се дължи на по-големия, изпреварващ растеж в последните години на обезпечените минимални размери на пенсиите по отношение на пенсиите със междинен и висок размер, разясняват специалистите на Национален осигурителен институт.
Най-голяма е групата, която има растеж на прихода от пенсия (съответно - пенсия и добавка) сред 50 и 100 лева – 236813 индивида. Нарастване на размера на пенсионния приход сред 100 и 200 лева получават 224 485 лица, а 216 005 пенсионери имат нарастване от 10 до 50 лв..
Под 10 лв. обаче е нарастването за 54356 пенсионери, от които 5011 даже взимат единствено стотинки.
Хората, получаващи най-високи пенсии, имат над 200 лв. нарастване на пенсиите от 1 октомври, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. На такова покачване се радват 162 590 пенсионери, като в тази категория попадат и лицата с пенсии, лимитирани на оптималния размер, така наречен „ таван “, който от 1 октомври 2022 година е повишен от 2000 на 3400 лева
Според специалистите на института преизчисляването е постигало в огромна степен своята съществена цел, а точно да се компенсира „ изоставането “ при осъвременяването на най-отдавна отпуснатите пенсии. Затова най-вече са вдигнатите остарели пенсии. При тези, отпуснати с начална дата преди 2008 година, нарастване има при 69% от заплащанията (557 830 бр.), като този % гладко понижава при пенсиите и добавките, отпуснати в идващите години.
Така да вземем за пример нарастване има за по-малко от половината пенсионери, чиито пенсии са отпуснати през 2012, 2013 и 2014 година А за пенсии, отпуснати през последните четири години – от 2018 година до 2021 година повече пари получават към 6-7% от хората.
Преизчисляването беше осъществено служебно от Националния застрахователен институт (НОИ), без нужда пенсионерите да подават заявки.
Най-напред беше избран размер на пенсията, относим към годината на отпущането ѝ (т.н. „ базов размер “), след което той се усилва за всяка календарна година, последваща годината на отпущането ѝ, с проценти, според откритото в новоприетата преходна наредба на КСО. Изключение има за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 година, включително, като за тях се дефинира размер, относим към 2008 година, който се осъвременява с откритите проценти за всяка календарна година след 2007 година
За всяка година автентичен, календарен застрахователен стаж, положен след 31 декември 2006 година от лица, които са придобили право на главната пенсия за застрахователен стаж и възраст, само че са траяли да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, а след 1 януари 2018 година - без да им е отпусната персонална пенсия, което съставлява така наречен „ отсрочено пенсиониране “, също се ползва %, какъвто е взел участие във формулата за пресмятане на размера на пенсията при нейното в началото разпределяне.
Наследствените пенсии и вдовишките добавки, които са % от пенсията, от 1 октомври също се дефинират от преизчислените трудови пенсии.
Определянето на базовия размер на пенсията за задачите на преизчисляването се прави въз основа на:
1. Средномесечния застрахователен приход за страната, с който е отпусната пенсията. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 година, включително, се взема поради средномесечният застрахователен приход за страната за 2007 година – 398,17 лева.;
2. Индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022 г.;
3. Продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022 година, според последното постановено пенсионно предписание преди тази дата, умножена със съответния % за годините и за месеците застрахователен стаж, който е избран съгласно настоящото законодателство към датата на разпределяне на пенсията.
Това значи, че процентът, който се следва за всяка година застрахователен стаж и съответната пропорционална част от този % за месеците застрахователен стаж, е същият, който е взел участие във формулата за установяване на размера на пенсията при нейното в началото разпределяне.
Определеният за задачите на преизчисляването, въз основа на посочените нагоре параметри, базов размер на съответния тип пенсия за трудова активност, се усилва за всяка календарна година, последваща годината на разпределяне на пенсията, с %, който е еднакъв на по-високия отпроцента на повишаване на средномесечния застрахователен приход за страната (СОД) или % на повишаване на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през миналата календарна година.
За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 година включително, размерът се усилва с процентите за всяка календарна година след тази дата.
Когато преизчисленият размер на пенсията по описания нагоре метод и размерът ѝ към 30 септември 2022 година не са равни, пенсията се дефинира в по-високия размер, прецизират от Национален осигурителен институт.
Най-потърпевши се оказват хората с най-ниски пенсии. На част от тях действителната им пенсия е много под минималната, която взимат сега. Така над 317000 пенсии остават без нарастване, сочат данните на Национален осигурителен институт.
Причината - действителните размери на тези пенсии получават нарастване, само че защото са прекомерно ниски и са под минималния размер за съответния тип сега, те остават без смяна, в същия най-малък размер и след преизчисляването. Този резултат значително се дължи на по-големия, изпреварващ растеж в последните години на обезпечените минимални размери на пенсиите по отношение на пенсиите със междинен и висок размер, разясняват специалистите на Национален осигурителен институт.
Най-голяма е групата, която има растеж на прихода от пенсия (съответно - пенсия и добавка) сред 50 и 100 лева – 236813 индивида. Нарастване на размера на пенсионния приход сред 100 и 200 лева получават 224 485 лица, а 216 005 пенсионери имат нарастване от 10 до 50 лв..
Под 10 лв. обаче е нарастването за 54356 пенсионери, от които 5011 даже взимат единствено стотинки.
Хората, получаващи най-високи пенсии, имат над 200 лв. нарастване на пенсиите от 1 октомври, демонстрират данните на Национален осигурителен институт. На такова покачване се радват 162 590 пенсионери, като в тази категория попадат и лицата с пенсии, лимитирани на оптималния размер, така наречен „ таван “, който от 1 октомври 2022 година е повишен от 2000 на 3400 лева
Според специалистите на института преизчисляването е постигало в огромна степен своята съществена цел, а точно да се компенсира „ изоставането “ при осъвременяването на най-отдавна отпуснатите пенсии. Затова най-вече са вдигнатите остарели пенсии. При тези, отпуснати с начална дата преди 2008 година, нарастване има при 69% от заплащанията (557 830 бр.), като този % гладко понижава при пенсиите и добавките, отпуснати в идващите години.
Така да вземем за пример нарастване има за по-малко от половината пенсионери, чиито пенсии са отпуснати през 2012, 2013 и 2014 година А за пенсии, отпуснати през последните четири години – от 2018 година до 2021 година повече пари получават към 6-7% от хората.
Преизчисляването беше осъществено служебно от Националния застрахователен институт (НОИ), без нужда пенсионерите да подават заявки.
Най-напред беше избран размер на пенсията, относим към годината на отпущането ѝ (т.н. „ базов размер “), след което той се усилва за всяка календарна година, последваща годината на отпущането ѝ, с проценти, според откритото в новоприетата преходна наредба на КСО. Изключение има за пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 година, включително, като за тях се дефинира размер, относим към 2008 година, който се осъвременява с откритите проценти за всяка календарна година след 2007 година
За всяка година автентичен, календарен застрахователен стаж, положен след 31 декември 2006 година от лица, които са придобили право на главната пенсия за застрахователен стаж и възраст, само че са траяли да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната пенсия, а след 1 януари 2018 година - без да им е отпусната персонална пенсия, което съставлява така наречен „ отсрочено пенсиониране “, също се ползва %, какъвто е взел участие във формулата за пресмятане на размера на пенсията при нейното в началото разпределяне.
Наследствените пенсии и вдовишките добавки, които са % от пенсията, от 1 октомври също се дефинират от преизчислените трудови пенсии.
Определянето на базовия размер на пенсията за задачите на преизчисляването се прави въз основа на:
1. Средномесечния застрахователен приход за страната, с който е отпусната пенсията. За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 година, включително, се взема поради средномесечният застрахователен приход за страната за 2007 година – 398,17 лева.;
2. Индивидуалния коефициент на лицето към 30 септември 2022 г.;
3. Продължителността на осигурителния стаж на лицето, зачетен към 30 септември 2022 година, според последното постановено пенсионно предписание преди тази дата, умножена със съответния % за годините и за месеците застрахователен стаж, който е избран съгласно настоящото законодателство към датата на разпределяне на пенсията.
Това значи, че процентът, който се следва за всяка година застрахователен стаж и съответната пропорционална част от този % за месеците застрахователен стаж, е същият, който е взел участие във формулата за установяване на размера на пенсията при нейното в началото разпределяне.
Определеният за задачите на преизчисляването, въз основа на посочените нагоре параметри, базов размер на съответния тип пенсия за трудова активност, се усилва за всяка календарна година, последваща годината на разпределяне на пенсията, с %, който е еднакъв на по-високия отпроцента на повишаване на средномесечния застрахователен приход за страната (СОД) или % на повишаване на хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) през миналата календарна година.
За пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2007 година включително, размерът се усилва с процентите за всяка календарна година след тази дата.
Когато преизчисленият размер на пенсията по описания нагоре метод и размерът ѝ към 30 септември 2022 година не са равни, пенсията се дефинира в по-високия размер, прецизират от Национален осигурителен институт.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ