Шеф Виктор Ангелов: Направеното с любов ястие е скъпоценност
Педантичността и прецизността ли са факторите за решителен триумф?
Да, имам вяра в това, че хората би трябвало да сме взискателни. Смятам, че триумфът и освен той, а и качеството ни на живот, зависи от условията на индивида.
Всяко готвене ли би трябвало да бъде изкуство?
Изкуство за мен е, когато нагледно казано откриваш „ топлата вода “. Изкуство е новаторството. Ежедневното готвене не е изкуство. Ежедневното готвене по към този момент одобрени предписания е професионализъм и перфекционизъм. Изкуство е когато измислиш нова рецепта, а това не се случва всеки ден.
Кой е най-ценният шедьовър в кухнята Ви?
Всяко ядене, което излиза от кухнята е приготвено с извънредно усърдие. Трептим над всяка паница, която излиза на паса, само че несъмнено по-специално внимание има към детайла когато работим със скъпи артикули като хайвер, гъши дроб, омари. Тогава вниманието е изострено и човек е с ясното схващане, че няма право на неточност, тъй като суровината е доста скъпа. Разбира се ще прибавя, че ястието, което излиза от ръцете ни приготвено с обич и предпочитание, постоянно е скъпоценно. Както за индивида, който го твори, по този начин и за хората, които ще му се насладят. Така че това е ястието, което е същинска драгоценност за мен – това направено с обич, т.е всяко.
Каква е цената на съвършенството?
Все още се стремя към него, само че знам че цената е висока.
Ценим ли задоволително храната? Умеем ли да я сортираме и да ѝ се любуваме?
Аз от ден на ден желая да изместя фокуса към суровините – за това какъв е произхода и наличието им. Това е по-важният диалог. Вкусът е въпрос на сол и захар. Знам, че това мое изявление ще се посрещне сериозно от гилдията. Ще стартират да ми приказват за подправки и за обич, и за чувства… Вкусът е сол и захар!!! В някой случаи люто и кисело. Други ще кажат, че горчивото е новия усет и новия тренд. Но не е по този начин, това което усещаме като усет е главно сол и захар. Ако се опитате да хапнете обичаното си ядене без грам сол и без грам захар, в никакъв случай повече няма да е обичаното Ви ястие… Затова е по-важно да сме виновни към себе си и да се научим да не вършим взаимни отстъпки със съставките в храната. Тогава ще можем да й се любуваме същински.
Какво се надявате да отнесат със себе си участниците в Hell’s Kitchen?
Вече от опит знам, че участниците си потеглят извънредно добре проведени, с доста добра самопреценка – както за себе си, по този начин и за заобикалящата ги среда. С построен екипен дух, ясна визия за това по какъв начин ще трансформират живота си от тук нататък.
Три качества, които би трябвало да има спечелилият?
Победителят в Hell’s Kitchen би трябвало да е доста самоотвержен готвач, визионер и отличен и водач.
Да, имам вяра в това, че хората би трябвало да сме взискателни. Смятам, че триумфът и освен той, а и качеството ни на живот, зависи от условията на индивида.
Всяко готвене ли би трябвало да бъде изкуство?
Изкуство за мен е, когато нагледно казано откриваш „ топлата вода “. Изкуство е новаторството. Ежедневното готвене не е изкуство. Ежедневното готвене по към този момент одобрени предписания е професионализъм и перфекционизъм. Изкуство е когато измислиш нова рецепта, а това не се случва всеки ден.
Кой е най-ценният шедьовър в кухнята Ви?
Всяко ядене, което излиза от кухнята е приготвено с извънредно усърдие. Трептим над всяка паница, която излиза на паса, само че несъмнено по-специално внимание има към детайла когато работим със скъпи артикули като хайвер, гъши дроб, омари. Тогава вниманието е изострено и човек е с ясното схващане, че няма право на неточност, тъй като суровината е доста скъпа. Разбира се ще прибавя, че ястието, което излиза от ръцете ни приготвено с обич и предпочитание, постоянно е скъпоценно. Както за индивида, който го твори, по този начин и за хората, които ще му се насладят. Така че това е ястието, което е същинска драгоценност за мен – това направено с обич, т.е всяко.
Каква е цената на съвършенството?
Все още се стремя към него, само че знам че цената е висока.
Ценим ли задоволително храната? Умеем ли да я сортираме и да ѝ се любуваме?
Аз от ден на ден желая да изместя фокуса към суровините – за това какъв е произхода и наличието им. Това е по-важният диалог. Вкусът е въпрос на сол и захар. Знам, че това мое изявление ще се посрещне сериозно от гилдията. Ще стартират да ми приказват за подправки и за обич, и за чувства… Вкусът е сол и захар!!! В някой случаи люто и кисело. Други ще кажат, че горчивото е новия усет и новия тренд. Но не е по този начин, това което усещаме като усет е главно сол и захар. Ако се опитате да хапнете обичаното си ядене без грам сол и без грам захар, в никакъв случай повече няма да е обичаното Ви ястие… Затова е по-важно да сме виновни към себе си и да се научим да не вършим взаимни отстъпки със съставките в храната. Тогава ще можем да й се любуваме същински.
Какво се надявате да отнесат със себе си участниците в Hell’s Kitchen?
Вече от опит знам, че участниците си потеглят извънредно добре проведени, с доста добра самопреценка – както за себе си, по този начин и за заобикалящата ги среда. С построен екипен дух, ясна визия за това по какъв начин ще трансформират живота си от тук нататък.
Три качества, които би трябвало да има спечелилият?
Победителят в Hell’s Kitchen би трябвало да е доста самоотвержен готвач, визионер и отличен и водач.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ