Отнеха легендарното кафе-библиотека на Илиян Кузманов
Пазарджиклията Илиян Кузманов, станал прочут с неповторимото си Ezo Bistro, определяно от специалисти като едно от най-хубавите заведения в Лондон, е станал жертва на брутална и парадоксална машинация. Кафенето, станало средище на просвета и голям брой обществени дела, му е отнето и обещано на нов ползвател. Историята е като кино сюжет и се разиграва единствено за едно денонощие, като е определен миг, когато Кузманов не е във Англия и не може да реагира незабавно.
Случилото се е низ от парадокси, в това число юридически. Въпреки това е осъществено със забележителна лекост, освен това – не без знанието и присъединяване на държавна организация – Британските железници като притежател на железопътната станция Баркинг, където е кафенето.
Илиян Кузманов споделя, че за него бистрото е било не толкоз бизнес, колкото метод да направи нещо за другите, нещо свястно. Постепенно мястото се трансформира в неповторима самостоятелна и безвъзмездна библиотека с над 3000 тома литература – точно подбрани от притежателя заглавия: класика, модерна литература, в това число от български създатели, за всекиго по нещо. Не липсват и периодически издания. Всеки клиент може да седне и да уважи. Както и да послуша джаз, да посвири на китара или пиано, да поиграе шах на някоя от масите-шахматни дъски, да се усмихне на падащите от тавана висящи стихове. Стените са превърнати в изложба от произведения на бездомни художици, които получават късмет да изкарат по нещо от продажбата на платната си. Пред заведението има питиета за небогати, които не могат да си ги купят, както и храна за скитащи животинки. Дори водата, която се предлага, е с идея – приходите от нея се употребяват за създаване на водопроводи в Африка.
„ Кафенето стана известно точно около нещата, които върша в него и тъкмо тогава стартира поредицата от неприятности, та до последната по време и най-сериозна, споделя Кузманов. Всичко стана доста бързо. Аз си бях в България за празниците, до момента в който се върнах по неотложност в Англия, всичко беше завършило. Говорих с мениджъра на жп-станцията, който ме помоли до момента в който не си уредя нещата юридически, да не сътворявам проблеми. Намекна ми, че евентуално сътрудникът за недвижимо имущество е взел пари под масата. Преди това бях получил имейл, че договорът ми се приключва с 24-часово предупреждение. Странното е, че на 1 декември аз имах други писма от моя хазяин, обсъждахме по какъв начин ще се правят заплащанията от 1 януари, тъй като следва ремонт на жп-станцията, който стартира до няколко месеца. Затова бях безпределно сюрпризиран от това преустановяване, при изискване, че срокът на контракта беше за още 2 години. Звъннах на сътрудника си, той ми сподели, че наемът не бил плащан две седмици – до този миг беше седмица за седмица, отново поради ремонта.
На идващия ден не съумях да се свържа с моя управител в кафето, по тази причина и не съумях да извърша заплащане. На идната заран получих нов имейл – че контрактът е преустановен и имам 24 часа да се изнеса. Трябваше да пътувам след два дни, само че по неотложност си купих самолетен билет и потеглих. Междувременно помолих познати да вземат някои мои неща, само че се оказа, че към този момент всички брави са заменени и никой с изключение на новият наемател няма достъп. Личните ми движимости са книгите, пиано, картини, предмети със сантиментална стойност.
Абсурдното е, че в писмото не са посочени учредения. Просто се споделя, че би трябвало да напусна за едно денонощие. Върнах питане за аргументите, не получих отговор. Впоследстие се оказа, че наемът за въпросните две седмици е преведен, само че от персоналната сметка на моя управител, а не от тази на компанията, заради което заплащането е отказано.
Веднага се свързах с локалния представител в Парламента. Жената взе нещата драговолно, стартира да написа имейли до железниците, на които се получаваха отговори, че чиновниците са в отпуск, както и че съм имал отговорности от 10 000 паунда. Което е още по-абсурдно, защото тази сума до тогава нито ми е предявявана, нито е попадала в формален документ, а и три дни обратно съм водил договаряния за нова скица за заплащане на наема – в случай че съм толкоз задлъжнял, не биха водили с мен тази преписка или биха ги поискали в някое от многото писма до мен, това на никое място не се загатва. Освен това като наемател имам 9000 паунда депозит – къде са тези пари? Ако съм имал толкоз огромни отговорности, за какво не се пробваха да си ги приберат по законовия ред – той е много дълъг не се прави за едно денонощие. А и би трябвало да ми се даде опция да схвана, да отвръщам, да направя нещо. Ако е подхванато изземване, би трябвало да има заповед за това, протоколи, списък на имущество – няма. Ако е предоставено на различен, би трябвало да е извършен търг – по какъв начин се прави търг за едно денонощие? Вътре имам над 3000 книги, всяка от които по цени в Лондон 20 паунда – единствено в тях са 60 000 паунда. Ако ми е разпродавано имуществото, по какъв начин е станало това, на каква цена? А дръзвам да настоявам, че то е на стойност, в пъти по-висока от тази на претендираните отговорности. Нямам отговор на всички тези въпроси.
Вместо отговор заведението е със заменени брави и от през днешния ден за на следващия ден е обещано на моя управител в кафето. А това момче аз съм го обучавал, взел съм го от локална организация за предоставяне на късмет сами да развият търговия. В самото заведение правехме учебно заведение за такива хора. Според мен младежът няма никаква виновност, неговата роля е да ме измести от бизнеса, а след ремонта на станцията на негово място да си влезе във притежание друга компания. Използват го за „ бушон “. Става дума за оборот от 200 000 паунда годишно все още. Заведението е в динамично разрастващ се регион, строят се доста нови жилищни здания, чака се след обновяването на станцията оборотът да скочи до половин милион. Така че изцяло обясними се апетитите към мястото. То е на 12-то място по комуникативност в Лондон.
Друг е въпросът, че не се прави по този начин. Колкото до моралната страна на нещата – не предстои на разискване да обсебиш и съсипеш библиотека, дела за бездомни и по този начин нататък. Това са си мои персонални начинания и едва ли на някого му дреме за тях.
Правните парадокси са ужасно доста! На мен ми лиши към половин година, с цел да си извадя всички разрешителни за активност, а те са безчет за такова място. Това е жп-станция, с висок риск от терористични офанзиви и надлежно с най-строг надзор. Преди да направиш каквото и да било, минават пожарна, полиция, антитерор институции, прави се архитектурен проект, гледа се под лупа електрическата мрежа. По предписание не са позволени никакви своеволни поправки, а заварих момчето тъкмо поправки да прави. Разрешителното за търговия с храна се дава за 28 дни след инспекции и наложителна карантина за всяка нова компания, в тази ситуация имаме въвод във притежание единствено за денонощие “.
Илиян споделя, че не за първи път е жертва на сходни офанзиви. Те почнали година и половина по-рано. След като заведението е оповестено за едно от най-хубавите в Лондон, за него са направени над 100 медийни изявления, без да се броят телевизионните репортажи. Тази популярност обаче в един миг притегля и нездравословен интерес.
Първоначално заваляват оферти кафенето да бъде купено, в това число от анонимни мераклии. После – закани. Дотогава пазарджиклията не приема тези неща насериозно, спокоен, че откакто всичко му е законно, би трябвало да е предпазен. Преди година е първият опит за отнемане на заведението. Пак е употребен миг, когато Кузманов е на странствуване в Азия. Връща се по неотложност и намира друга компания, настанила се в кафенето. Междувременно новите стопани били създали нов кръг в електрическата апаратура, били вкарали някаква инсталация и също търгували с храна – продавали гевреци. Как е станало това и кой го е разрешил, при изискване, че поради високорисковия регион даже преотдаване е неразрешено, и до момента не е известно. За да в профил непозволените промени в електрическата мрежа, защото от пожарната се произнасят, че те са рискови освен за клиентите, само че и за целия поток от хора в станцията, и да възвърне кафенето в първичния му тип, на Кузманов му трябвали два месеца, през които бил в престой и търпял загуби и вложил да поправя непознати неточности. Въпреки това не предявил искания за тях. Не допускал и че е допустимо историята да се повтори, и то след няма и 12 месеца. Малките проблеми не престават. Много от тях са регистрирани в Транспортна полиция. Мъжът обаче отново не осъзнава истинсака заплаха за бизнеса си. Докато му се стоварва последният и най-тежък удар. В миг, когато той е далеко от бистрото, а институциите в Англия са в дълга почивка за коледните и новогодишните празници чак до 7 януари.
В момента предприемачът се пробва да получи помощ от Министерството на външните работи, посолството ни, от медии, от кметството в Лондон, локалния представител в Парламента.
Въпросите, които интересуват освен негоу само че и всички българи зад граница, са доста. Как са предпазени правата им в чужбина? Каква роля имат посолствата, чиято работа не е просто да раздават визитки на юристи – нещо, което ощетен човек и самичък би могъл да си откри?
„ За това имаме институции - когато имаме такива съществени проблеми, както се случи с мен, те да ни оказват помощ – за това им плащаме налози! В интерес на истината от посолството са много дружелюбни “, споделя Илиян.
Пазарджиклията акцентира, че в такива моменти би трябвало държавните ведомства да дават поддръжка на българските жители, и то не просто с препоръчване на юристи – ощетените и сами могат да си наемат юрист. Особено в този момент, когато поради Брекзит българите във Англия се интересуват най-много от това по какъв начин страната може да отбрани правата им. Още повече, че Илиян надалеч не е първият излъган чужденец в Обединеното кралство.
Парадоксално е, само че Кузманов става жертва на юридически парадокс, макар че едно от висшите му образования е юридическо, член е на Менса и има коефициент на просветеност, по-висок от този на Айнщайн. Което за следващ път потвърждава, че никой не е застрахован.
Случилото се е низ от парадокси, в това число юридически. Въпреки това е осъществено със забележителна лекост, освен това – не без знанието и присъединяване на държавна организация – Британските железници като притежател на железопътната станция Баркинг, където е кафенето.
Илиян Кузманов споделя, че за него бистрото е било не толкоз бизнес, колкото метод да направи нещо за другите, нещо свястно. Постепенно мястото се трансформира в неповторима самостоятелна и безвъзмездна библиотека с над 3000 тома литература – точно подбрани от притежателя заглавия: класика, модерна литература, в това число от български създатели, за всекиго по нещо. Не липсват и периодически издания. Всеки клиент може да седне и да уважи. Както и да послуша джаз, да посвири на китара или пиано, да поиграе шах на някоя от масите-шахматни дъски, да се усмихне на падащите от тавана висящи стихове. Стените са превърнати в изложба от произведения на бездомни художици, които получават късмет да изкарат по нещо от продажбата на платната си. Пред заведението има питиета за небогати, които не могат да си ги купят, както и храна за скитащи животинки. Дори водата, която се предлага, е с идея – приходите от нея се употребяват за създаване на водопроводи в Африка.
„ Кафенето стана известно точно около нещата, които върша в него и тъкмо тогава стартира поредицата от неприятности, та до последната по време и най-сериозна, споделя Кузманов. Всичко стана доста бързо. Аз си бях в България за празниците, до момента в който се върнах по неотложност в Англия, всичко беше завършило. Говорих с мениджъра на жп-станцията, който ме помоли до момента в който не си уредя нещата юридически, да не сътворявам проблеми. Намекна ми, че евентуално сътрудникът за недвижимо имущество е взел пари под масата. Преди това бях получил имейл, че договорът ми се приключва с 24-часово предупреждение. Странното е, че на 1 декември аз имах други писма от моя хазяин, обсъждахме по какъв начин ще се правят заплащанията от 1 януари, тъй като следва ремонт на жп-станцията, който стартира до няколко месеца. Затова бях безпределно сюрпризиран от това преустановяване, при изискване, че срокът на контракта беше за още 2 години. Звъннах на сътрудника си, той ми сподели, че наемът не бил плащан две седмици – до този миг беше седмица за седмица, отново поради ремонта.
На идващия ден не съумях да се свържа с моя управител в кафето, по тази причина и не съумях да извърша заплащане. На идната заран получих нов имейл – че контрактът е преустановен и имам 24 часа да се изнеса. Трябваше да пътувам след два дни, само че по неотложност си купих самолетен билет и потеглих. Междувременно помолих познати да вземат някои мои неща, само че се оказа, че към този момент всички брави са заменени и никой с изключение на новият наемател няма достъп. Личните ми движимости са книгите, пиано, картини, предмети със сантиментална стойност.
Абсурдното е, че в писмото не са посочени учредения. Просто се споделя, че би трябвало да напусна за едно денонощие. Върнах питане за аргументите, не получих отговор. Впоследстие се оказа, че наемът за въпросните две седмици е преведен, само че от персоналната сметка на моя управител, а не от тази на компанията, заради което заплащането е отказано.
Веднага се свързах с локалния представител в Парламента. Жената взе нещата драговолно, стартира да написа имейли до железниците, на които се получаваха отговори, че чиновниците са в отпуск, както и че съм имал отговорности от 10 000 паунда. Което е още по-абсурдно, защото тази сума до тогава нито ми е предявявана, нито е попадала в формален документ, а и три дни обратно съм водил договаряния за нова скица за заплащане на наема – в случай че съм толкоз задлъжнял, не биха водили с мен тази преписка или биха ги поискали в някое от многото писма до мен, това на никое място не се загатва. Освен това като наемател имам 9000 паунда депозит – къде са тези пари? Ако съм имал толкоз огромни отговорности, за какво не се пробваха да си ги приберат по законовия ред – той е много дълъг не се прави за едно денонощие. А и би трябвало да ми се даде опция да схвана, да отвръщам, да направя нещо. Ако е подхванато изземване, би трябвало да има заповед за това, протоколи, списък на имущество – няма. Ако е предоставено на различен, би трябвало да е извършен търг – по какъв начин се прави търг за едно денонощие? Вътре имам над 3000 книги, всяка от които по цени в Лондон 20 паунда – единствено в тях са 60 000 паунда. Ако ми е разпродавано имуществото, по какъв начин е станало това, на каква цена? А дръзвам да настоявам, че то е на стойност, в пъти по-висока от тази на претендираните отговорности. Нямам отговор на всички тези въпроси.
Вместо отговор заведението е със заменени брави и от през днешния ден за на следващия ден е обещано на моя управител в кафето. А това момче аз съм го обучавал, взел съм го от локална организация за предоставяне на късмет сами да развият търговия. В самото заведение правехме учебно заведение за такива хора. Според мен младежът няма никаква виновност, неговата роля е да ме измести от бизнеса, а след ремонта на станцията на негово място да си влезе във притежание друга компания. Използват го за „ бушон “. Става дума за оборот от 200 000 паунда годишно все още. Заведението е в динамично разрастващ се регион, строят се доста нови жилищни здания, чака се след обновяването на станцията оборотът да скочи до половин милион. Така че изцяло обясними се апетитите към мястото. То е на 12-то място по комуникативност в Лондон.
Друг е въпросът, че не се прави по този начин. Колкото до моралната страна на нещата – не предстои на разискване да обсебиш и съсипеш библиотека, дела за бездомни и по този начин нататък. Това са си мои персонални начинания и едва ли на някого му дреме за тях.
Правните парадокси са ужасно доста! На мен ми лиши към половин година, с цел да си извадя всички разрешителни за активност, а те са безчет за такова място. Това е жп-станция, с висок риск от терористични офанзиви и надлежно с най-строг надзор. Преди да направиш каквото и да било, минават пожарна, полиция, антитерор институции, прави се архитектурен проект, гледа се под лупа електрическата мрежа. По предписание не са позволени никакви своеволни поправки, а заварих момчето тъкмо поправки да прави. Разрешителното за търговия с храна се дава за 28 дни след инспекции и наложителна карантина за всяка нова компания, в тази ситуация имаме въвод във притежание единствено за денонощие “.
Илиян споделя, че не за първи път е жертва на сходни офанзиви. Те почнали година и половина по-рано. След като заведението е оповестено за едно от най-хубавите в Лондон, за него са направени над 100 медийни изявления, без да се броят телевизионните репортажи. Тази популярност обаче в един миг притегля и нездравословен интерес.
Първоначално заваляват оферти кафенето да бъде купено, в това число от анонимни мераклии. После – закани. Дотогава пазарджиклията не приема тези неща насериозно, спокоен, че откакто всичко му е законно, би трябвало да е предпазен. Преди година е първият опит за отнемане на заведението. Пак е употребен миг, когато Кузманов е на странствуване в Азия. Връща се по неотложност и намира друга компания, настанила се в кафенето. Междувременно новите стопани били създали нов кръг в електрическата апаратура, били вкарали някаква инсталация и също търгували с храна – продавали гевреци. Как е станало това и кой го е разрешил, при изискване, че поради високорисковия регион даже преотдаване е неразрешено, и до момента не е известно. За да в профил непозволените промени в електрическата мрежа, защото от пожарната се произнасят, че те са рискови освен за клиентите, само че и за целия поток от хора в станцията, и да възвърне кафенето в първичния му тип, на Кузманов му трябвали два месеца, през които бил в престой и търпял загуби и вложил да поправя непознати неточности. Въпреки това не предявил искания за тях. Не допускал и че е допустимо историята да се повтори, и то след няма и 12 месеца. Малките проблеми не престават. Много от тях са регистрирани в Транспортна полиция. Мъжът обаче отново не осъзнава истинсака заплаха за бизнеса си. Докато му се стоварва последният и най-тежък удар. В миг, когато той е далеко от бистрото, а институциите в Англия са в дълга почивка за коледните и новогодишните празници чак до 7 януари.
В момента предприемачът се пробва да получи помощ от Министерството на външните работи, посолството ни, от медии, от кметството в Лондон, локалния представител в Парламента.
Въпросите, които интересуват освен негоу само че и всички българи зад граница, са доста. Как са предпазени правата им в чужбина? Каква роля имат посолствата, чиято работа не е просто да раздават визитки на юристи – нещо, което ощетен човек и самичък би могъл да си откри?
„ За това имаме институции - когато имаме такива съществени проблеми, както се случи с мен, те да ни оказват помощ – за това им плащаме налози! В интерес на истината от посолството са много дружелюбни “, споделя Илиян.
Пазарджиклията акцентира, че в такива моменти би трябвало държавните ведомства да дават поддръжка на българските жители, и то не просто с препоръчване на юристи – ощетените и сами могат да си наемат юрист. Особено в този момент, когато поради Брекзит българите във Англия се интересуват най-много от това по какъв начин страната може да отбрани правата им. Още повече, че Илиян надалеч не е първият излъган чужденец в Обединеното кралство.
Парадоксално е, само че Кузманов става жертва на юридически парадокс, макар че едно от висшите му образования е юридическо, член е на Менса и има коефициент на просветеност, по-висок от този на Айнщайн. Което за следващ път потвърждава, че никой не е застрахован.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ