Павло Пинзеник: Към Путин трябва да се отнасяме като към обикновен морален дегенерат
Павло Пинзеник е общоприет шеф на Украинския център за стопански и политически проучвания " Разумков " (). Организацията е учредена през 1994 година от починалия Олександър Разумков (1959-1999), асистент на президента Леонид Кучма и заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и защита. Днес центърът е измежду най-влиятелните анализаторски групи в Украйна. Рейтингът на институтаLauderкъм Университета на Пенсилвания го подрежда през 2016 година на 36-о място измежду 150-те водещи мозъчни тръстове в света.
Той отговори документално на няколко въпроса във връзка годишнината от съветското настъпление в Украйна на 24 февруари2022г.
Господин Пинзеник, къде ви завари съветското навлизане на 24 февруари предходната година? Какво няма да забравите от този ден?
- Утрото на 24 февруари 2022 година посрещнах в дома си близо до Киев, дружно със фамилията си: моята брачна половинка и сина ни, който тогава беше на 5 месеца. Около 4 и половина сутринта ние, както и доста украинци, се събудихме от тътена на детонации. Над къщата прелетяха украински военни самолети. Проведох няколко диалога по телефона, с цел да схвана къде се намират моите родственици и околните на жена ми (онези от тях, живеещи в Киев). Разбрах, че към този момент се пробват да изоставен града в западна посока. Предложих да се срещнем у дома и дружно да решим какво да вършим. Така към обяд вкъщи се бяхме събрали няколко роднински фамилии с деца.
Нашият дом е напълно покрай военното летище на Василкив (37-хиляден град на 20 км югозападно от Киев - бел. ред.). Следобед пристигна информация за предстоящ съветски десант на летището и заплаха от обграждане на Киев, което щеше да направи евакуацията невъзможна. Затова беше подредено неотложно изтегляне. Вечерта на 24 февруари тръгнахме с няколко автомобила в посока Ивано-Франкивск, а след това към Ужгород. Аз самият съм родом от Ужгород, родителите ми живеят там.
В Киев се върнахме в края на май и в този момент живеем в нашата къща, която, за благополучие, не пострада от военните дейности.
Вие персонално очаквахте ли Русия да предприеме пълномащабна инвазия в Украйна?
- Както мнозина други и аз имах информация, че е много евентуално да стартират пълномащабни военни дейности. Подобен процес обаче изглеждаше толкоз несъизмерим, абсурден, некултурен, безчовечен - че мозъкът отхвърляше да схване и обработи вярно тази информация. Така че, макар предстоящото начало на войната, болшинството хора - даже и знаещите - не бяха готови душевен и на практика. Макар че не съм сигурен по какъв начин един граждански жител изобщо може да е подготвен душевен за война.
Кое най-вече ви изненада - и кое порази - в реакцията на вашите сънародници?
- Приятно ме изненада високото равнище на хоризонтална връзка, самоорганизацията на украинското общество, взаимопомощта и доброволчеството. Потвърди се, че украинското общество разполага със забележителен ресурс от сили и адаптивни качества.
Бях впечатлен, несъмнено, и от степента на подготвеност на Въоръжените сили на Украйна да противодействат на военна опасност от подобен мащаб. Това опонира на общоприетото мнение за непропорционално предимство на съветската войска.
Позитивно ме удиви и слабостта на съветската " пета колона " в Украйна, която ясно се разкри с началото на военните дейности. Оказа се, че целият така наименуван " съветски свят " ( " русский мир " ) в Украйна е една куха симулация. А главната задача на неговите почитатели е просто да присвояват съветски бюджети, предопределени за разширение на съветското въздействие отвън Русия.
Войната форсира ли в този момент процеса на изтриване на разликите сред Изтока / Юга и Запада на Украйна?
- Със сигурност. Очевидно е, че след успеха на Украйна въпросът за външнополитическата ориентировка ще престане да бъде определящ за украинския политически дискурс. Проруската политическа ориентировка към този момент не е алтернатива за избор. Огромното болшинство от украинското общество - във всички райони на страната, всички възрастови и национални групи - поддържа курса на Украйна за присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
Европейците демонстрират мощна благосклонност към Украйна - и към храбрия украински народ. Доколко това беше изненада?
- Украинците са европейска нация. Ментално и географски. Тогава за какво да се изненадваме от деянията на благосклонност на европейците към смелия украински народ? Изненадващи са по-скоро опитите на обособени европейски политици да оправдаят или да " схванат " агресора, с цел да се върнат към нормалния си бизнес с Русия.
А по какъв начин си обяснявате тоталната неверна преценка на Путин - и на съветското политическо и военно командване - към Украйна и украинците? Кое надви най-вече за военното решение - обсебеността от исторически реваншизъм, великоимперщината, страхът от Майдан и на Червения площад?
- Според мен грешката на Путин беше - и до през днешния ден към момента е - че съди за другите (в частност, и за украинците) по себе си. Ако Путин се беше събудил сутринта на 24 февруари предходната година в московската си резиденция под звуците на детонации, породени от украински крилати ракети, той щеше да избяга. А след три дни над Кремъл да се вее украинският жълто-син байрак.
Мисля, че сме склонни да усложняваме нещата, разсъждавайки за мотивацията на Путин. В държанието му търсим някакви исторически или комплицирани политически претекстове. Вместо това би трябвало да се отнасяме към него като към елементарен честен дегенарат, нерешителен гамен от вътрешните дворове, който е направил кариера в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и се любува на опцията безнаказано да унижава другите. Путин атакува Украйна, тъй като смяташе, че може да си го разреши. Нито повече и нито по-малко.
Възможна ли е друга Русия? Доколко можем за приказваме за " груповия Путин на съветския народ " (по на украинския историк Ярослав Грицак )?
- Подобно на уважавания Ярослав Грицак и аз считам, че концепцията за " груповия Путин на съветския народ " има цялостните си учредения. Несъмнено Путин е артикул на съветското общество, въплъщение на неговите характерности, уплахи, показа за бъдещето. Точно както Хитлер е артикул на настройките в тогавашното немско общество.
Като украинец аз нямам изключително предпочитание да разисквам каквито и да са концепции за " друга Русия " най-малко до момента в който не бъде решена първостепенната задача - демилитаризацията на Русия и цялостното ѝ уединяване от цивилизования свят.
След две генерации цивилизованият свят може да се върне към тази полемика. На руснаците би трябвало да им се даде време да помислят по какъв начин виждат страната си и мястото ѝ в света. И с цел да не ги разсейва нищо от мислите и саморефлексията - и нищо да не им пречи да се концентрират - тези интелектуални извършения си коства да се водят зад надеждна петметрова ограда.
Какво очаквате от 2023 година? Каква ще бъде Украйна след войната?
- В новогодишното си послание в навечерието на 2023-а президентът Володимир Зеленски подсети, че всекидневно в този миг си пожелаваме нещо. Тази година всички имаме едно общо предпочитание - победа.
А след войната Украйна ще бъде такава, каквато я създадем.
Пинзеник (роден през 1976 г.) е приключил право в Ужгородския университет. Бил е консултант и началник на секретариата на парламентарната група на " Наша Украйна - Народна Самоотбрана ", заместник-ръководител на секретариата на фракцията на Всеукраинското обединяване " Отечество " във Върховната Рада. В интервала 2014-2020 е народен представител в Радата, от Народния фронт - партията на някогашния министър председател Арсений Яценюк и и.д. президента Олександър Турчинов.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Той отговори документално на няколко въпроса във връзка годишнината от съветското настъпление в Украйна на 24 февруари2022г.
Господин Пинзеник, къде ви завари съветското навлизане на 24 февруари предходната година? Какво няма да забравите от този ден?
- Утрото на 24 февруари 2022 година посрещнах в дома си близо до Киев, дружно със фамилията си: моята брачна половинка и сина ни, който тогава беше на 5 месеца. Около 4 и половина сутринта ние, както и доста украинци, се събудихме от тътена на детонации. Над къщата прелетяха украински военни самолети. Проведох няколко диалога по телефона, с цел да схвана къде се намират моите родственици и околните на жена ми (онези от тях, живеещи в Киев). Разбрах, че към този момент се пробват да изоставен града в западна посока. Предложих да се срещнем у дома и дружно да решим какво да вършим. Така към обяд вкъщи се бяхме събрали няколко роднински фамилии с деца.
Нашият дом е напълно покрай военното летище на Василкив (37-хиляден град на 20 км югозападно от Киев - бел. ред.). Следобед пристигна информация за предстоящ съветски десант на летището и заплаха от обграждане на Киев, което щеше да направи евакуацията невъзможна. Затова беше подредено неотложно изтегляне. Вечерта на 24 февруари тръгнахме с няколко автомобила в посока Ивано-Франкивск, а след това към Ужгород. Аз самият съм родом от Ужгород, родителите ми живеят там.
В Киев се върнахме в края на май и в този момент живеем в нашата къща, която, за благополучие, не пострада от военните дейности.
Вие персонално очаквахте ли Русия да предприеме пълномащабна инвазия в Украйна?
- Както мнозина други и аз имах информация, че е много евентуално да стартират пълномащабни военни дейности. Подобен процес обаче изглеждаше толкоз несъизмерим, абсурден, некултурен, безчовечен - че мозъкът отхвърляше да схване и обработи вярно тази информация. Така че, макар предстоящото начало на войната, болшинството хора - даже и знаещите - не бяха готови душевен и на практика. Макар че не съм сигурен по какъв начин един граждански жител изобщо може да е подготвен душевен за война.
Кое най-вече ви изненада - и кое порази - в реакцията на вашите сънародници?
- Приятно ме изненада високото равнище на хоризонтална връзка, самоорганизацията на украинското общество, взаимопомощта и доброволчеството. Потвърди се, че украинското общество разполага със забележителен ресурс от сили и адаптивни качества.
Бях впечатлен, несъмнено, и от степента на подготвеност на Въоръжените сили на Украйна да противодействат на военна опасност от подобен мащаб. Това опонира на общоприетото мнение за непропорционално предимство на съветската войска.
Позитивно ме удиви и слабостта на съветската " пета колона " в Украйна, която ясно се разкри с началото на военните дейности. Оказа се, че целият така наименуван " съветски свят " ( " русский мир " ) в Украйна е една куха симулация. А главната задача на неговите почитатели е просто да присвояват съветски бюджети, предопределени за разширение на съветското въздействие отвън Русия.
Войната форсира ли в този момент процеса на изтриване на разликите сред Изтока / Юга и Запада на Украйна?
- Със сигурност. Очевидно е, че след успеха на Украйна въпросът за външнополитическата ориентировка ще престане да бъде определящ за украинския политически дискурс. Проруската политическа ориентировка към този момент не е алтернатива за избор. Огромното болшинство от украинското общество - във всички райони на страната, всички възрастови и национални групи - поддържа курса на Украйна за присъединение към Европейски Съюз и НАТО.
Европейците демонстрират мощна благосклонност към Украйна - и към храбрия украински народ. Доколко това беше изненада?
- Украинците са европейска нация. Ментално и географски. Тогава за какво да се изненадваме от деянията на благосклонност на европейците към смелия украински народ? Изненадващи са по-скоро опитите на обособени европейски политици да оправдаят или да " схванат " агресора, с цел да се върнат към нормалния си бизнес с Русия.
А по какъв начин си обяснявате тоталната неверна преценка на Путин - и на съветското политическо и военно командване - към Украйна и украинците? Кое надви най-вече за военното решение - обсебеността от исторически реваншизъм, великоимперщината, страхът от Майдан и на Червения площад?
- Според мен грешката на Путин беше - и до през днешния ден към момента е - че съди за другите (в частност, и за украинците) по себе си. Ако Путин се беше събудил сутринта на 24 февруари предходната година в московската си резиденция под звуците на детонации, породени от украински крилати ракети, той щеше да избяга. А след три дни над Кремъл да се вее украинският жълто-син байрак.
Мисля, че сме склонни да усложняваме нещата, разсъждавайки за мотивацията на Путин. В държанието му търсим някакви исторически или комплицирани политически претекстове. Вместо това би трябвало да се отнасяме към него като към елементарен честен дегенарат, нерешителен гамен от вътрешните дворове, който е направил кариера в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и се любува на опцията безнаказано да унижава другите. Путин атакува Украйна, тъй като смяташе, че може да си го разреши. Нито повече и нито по-малко.
Възможна ли е друга Русия? Доколко можем за приказваме за " груповия Путин на съветския народ " (по на украинския историк Ярослав Грицак )?
- Подобно на уважавания Ярослав Грицак и аз считам, че концепцията за " груповия Путин на съветския народ " има цялостните си учредения. Несъмнено Путин е артикул на съветското общество, въплъщение на неговите характерности, уплахи, показа за бъдещето. Точно както Хитлер е артикул на настройките в тогавашното немско общество.
Като украинец аз нямам изключително предпочитание да разисквам каквито и да са концепции за " друга Русия " най-малко до момента в който не бъде решена първостепенната задача - демилитаризацията на Русия и цялостното ѝ уединяване от цивилизования свят.
След две генерации цивилизованият свят може да се върне към тази полемика. На руснаците би трябвало да им се даде време да помислят по какъв начин виждат страната си и мястото ѝ в света. И с цел да не ги разсейва нищо от мислите и саморефлексията - и нищо да не им пречи да се концентрират - тези интелектуални извършения си коства да се водят зад надеждна петметрова ограда.
Какво очаквате от 2023 година? Каква ще бъде Украйна след войната?
- В новогодишното си послание в навечерието на 2023-а президентът Володимир Зеленски подсети, че всекидневно в този миг си пожелаваме нещо. Тази година всички имаме едно общо предпочитание - победа.
А след войната Украйна ще бъде такава, каквато я създадем.
Пинзеник (роден през 1976 г.) е приключил право в Ужгородския университет. Бил е консултант и началник на секретариата на парламентарната група на " Наша Украйна - Народна Самоотбрана ", заместник-ръководител на секретариата на фракцията на Всеукраинското обединяване " Отечество " във Върховната Рада. В интервала 2014-2020 е народен представител в Радата, от Народния фронт - партията на някогашния министър председател Арсений Яценюк и и.д. президента Олександър Турчинов.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ