По пътя на коприната
Пътят на коприната е метафора, употребена през Античността и Средновековието, с която се обозначавал интернационалният път за импорт на артикули от Далечния изток.
Коприната, порцеланът и другите подправки в западната цивилизация дошли от Изтока и за европейците този път бил от значително значение.
Търговията сред Запада и Изтока в предишното била най-доходоносната активност, поради което точно търговците били най-богатите представители на античния и средновековния свят.
На изток пътят на коприната стартира от китайската провинция Кансу, минава около вътрешна Монголия сред планината Нан Шан и пустинята Гоби.
Той минава през Централна Азия към Индия, Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия, Египет, Израел и Ливан. Части от него минават през области, които в този момент са част от разпадналата се Съветска империя: Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан и Таджикистан.
Марко Поло е най-известния откривател и странник сред Европа и Азия. Към края на XIII той става един от доверените хора на Чингис Хан. По-късно Франческо Пеголоти съумява да построи постоянни стабилни търговски връзки сред двата свята.
Най-старата известна история за пътя на коприната е от времето на китайската династия Хан и нейния император У Ти. Искайки да разшири своята империя и търсейки бързи коне за тази цел, императорът изпраща своите бойци в земите на сегашен Узбекистан с цел да вземат 30 от най-хубавите коня, принадлежащи на тамошно племе.
Срещу положителните коне китайският император предлага нещо, което досега никой човек от запада не е виждал – коприна. Материята ставата толкоз известна измежду европейците, че те почнали да я купуват против злато и сребро.
Преди да употребяват фината коприна римляни и гърци шиели облеклата си само от груби платове. Но коприната е единствено един от продуктите, които примамвали европейците.
Индия им отваря напълно нов свят за сетивата посредством подправки, които не растели на Стария континент – карамфил, къри, шафран, индийско орехче, канела.
Пътят на коприната е съществувал до настаняването на османците на Балканския полуостров. Завоюваните от тях земи препречвали познатия маршрут на търговия и се наложило европейците да търсят нов път към Изтока.
На такава задача се насочва Христофор Колумб, който обаче, вместо Индия, открива напълно нов свят, за който никой не е подозирал, че съществува.
