Българин разказа за квартал в Истанбул, където туристи не стъпват
Пътувайки безусловно пет автобусни спирки от Султанахмет, аз се озовах в напълно друг свят. Нямаше шумни продавачи на храна, никакви шумни търговски центрове, лутащи се туристи, написа българин, пътувал до най-големия турски град. След известно време започнах да чувствам погледите на някои минувачи – ясно изпъквах измежду тях. Вече беше здрач и разбрах, че преди да се стъмни, ще е по-добре да се махам отсам.
Повечето от къщите, край които минавах, изглеждаха на пръв взор изоставени, само че това беше единствено на пръв взор – хора живееха в тях. Живееха в голяма потребност и в последна беднотия, виждаше се, че изкарват доста мъчно оскъдното си прехранване в този голям град. 
Какво забравих до момента? Мегаполис не може да бъде свестен и почувстван, в случай че не видиш и най-бедните региони. С тях той стартира своята история и приключва с тях. Просто избрах един от тях – Балат.
Смята се, че Балат е най-старият еврейски квартал на Истанбул. Евреите, които приказват гръцки, са се заселили тук по време на Византийската империя, някъде през 15-ти век. Те всеобщо избягали от Испания и намерили своето леговище на брега на залива Златния рог.
Кварталът получава името си от гръцката дума palation („ замък “) в чест на византийския Влахернски замък, който се намирал наоколо. Сега там има единствено руини под формата на фасадна стена.
През идващите 300 години Балат се трансформира в леговище освен за евреите, само че и за доста имигранти от Армения и Гърция.
Рамо до рамо в Балат са издигнати синагоги, арменски и гръцки църкви. И целият този интернационален коктейл е заобиколен от всички страни от мюсюлмани.
Въпреки това в квартала обаче в никакъв случай е нямало религиозни или национални спорове.
Балат е прочут с бижутерийните си работилници, пекарни.
И всичко било наред, до момента в който земетресението, което се случило през 1894 година, трансформирало Балат в овъглени руини.
Но изоставените къщи не бяха празни за дълго – през 70-те те бяха окупирани от кюрди, роми и християни, които се преместили от Анадола.
Сега Балат надали може да се назова гъсто обитаем регион. Отивайки по-навътре в квартала, след няколко часа скитничество, срещнах всичко към 10 минувачи. Централната улица на Балат е по-оживена с дребни магазини, снек-барове и хранителни магазини.
Основното население на актуалния Балат през днешния ден са гърците и ромите, които мигрират тук от прилежащия квартал Фенер. Границите сред тях в никакъв случай се са съществували – хората просто се заселват, нелегално заемат свободни жилища.
Къщите в Балат са издигнати през разнообразни епохи, по тази причина тук няма обединен архитектурен жанр.
На мястото на рушащите се средновековни глинени жилища се строят нови тухлени къщи и кооперации.
Най-ярките забележителности са синагогата Ахрида Синагогу от 15 век, най-старата в града, и гръцкият колеж.
Според една от градските митове синагогата е издигната от евреи, които са избягали от Испания, като употребяват своите галери като строителен материал.
В купола на гръцкия колеж има остаряла, само че още работеща обсерватория с телескоп. В лицея се преподава на гръцки и турски език.
Институцията постоянно е била считана за влиятелна – по-голямата част от ръководещия хайлайф в Истанбул е получил обучение в стените на този колеж. Сега тук учат не повече от 100 студенти.
Тесните улички имат свое преимущество си – може да се провеси въже сред прилежащите къщи, ето и сушилня за вас.
Балат се смята за регион с висока престъпност. Местните се пробват да го заобикалят, макар че тук е безвредно денем, в случай че сами не попаднете в неприятности.
Полицейският хеликоптер, който обикаляше във въздуха, търсейки някого из тесните улички, също подсети за неприятностите в региона.
Но да се открие от въздуха човек, който е израснал измежду тези квартали, е нереалистично. Този, който полицията търсила, просто се е слял с цялото това постепенно умиращо величие на Средновековието и липсващ.
Туристите не са чести посетители тук. Разбира се, те не се возят тук съответно, а чужденците рядко излизат отвън границите на лакирания Султанахмет.
С компликация ще намерите тук що годе обичайно място да седнете за чаша кафе.
Но има такива места. Те са тихи, спокойни и уютни.
Да стигнете до Балат не е мъчно – вземете рейс № 93, който потегля от крайната спирка на Еминьоню и отидете до спирка Балат. Излизайки от рейса, влезте във вътрешността в квартала, надалеч от автомагистралата и се разтворете в паралелния свят на турския мегаполис.
