Разказ за сблъсъка между обезлюдяването и желанието за живот в село Косово
Пътуваме до село Косово. То е ситуирано измежду китната Родопа планина на към 30-ина километра от Асеновград, към чиято община спада. Към 16.07.19 година в селото са били регистрирани последните шестима души, живеещи там. Това е обитаемото място в община Асеновград с минимален брой непрекъснати поданици. Косово е било основано още през далечния 15-ти век. Според мнозина откриватели, то е зародило в местността, която се намира сред днешното село и летовище " Бяла църква " - пространството наречено " Стара махала ".
В миг, когато е била пламнала чумна зараза, огромна част от оживелите хора са се преселили на мястото, в което през днешния ден е ситуирано Косово. Архитектурата на селото е извънредно характерна за Родопите. Всичко е изпълнено единствено от дялан камък и от дърво. Интересен факт за самото село е това, че това е то е с най-вече монументи на културата в община Асеновград - общо 63. С впечатляващ образ се отличават църквата " Успение Богородично ", костницата, параклисите " Свети Павел " и " Света Неделя ", остарялата ковачница, учебното заведение. Село Косово е място, което изначално със основаването си е създавало предпоставки за един единствен занаят на хората, а точно - скотовъдството.
Самото му разположение сред четири долини, без никакъв достъп до била, т.е. до по-добра инфраструктурна мрежа, го е оставило встрани от огромните пътища - този който е около река Чая и другият, от Бяла църква към Персенк. С това хората са живели по един или различен метод в изолираност. Въпреки всичко, може да се каже, че селото е имало доста сериозен подем. До 20-те години на предишния век то се е казвало Шейтан кьой. Името му има забавна история. Местни поданици отишли при тогавашния турски държател на селото и поискали да им бъде позволено да построят черква. Той им споделил, че може да го създадат, само че при изискване, тя не по-голяма от параклис, който да е с височина до два метра. Хората обаче решили да " прескочат " заповедта му. Изградили църквата и на празника Успение Богородично, когато било откриването, те поканили и ръководителя на локалната власт. От почитание той приел поканата. Отивайки на празненството той видял, че вместо параклис, хората са съградили огромен храм. И тогава рекъл: " Да ви се невиди и дяволското село " . На турски език тази хула е " шейтан кьой " - безусловно преведено - " дяволското село " .
Населеното място се наричало по този начин до 1934 година Според мнозина откриватели и краеведи, по-късно, то е било преименувано на Косово. Името си взело от цитадела, която е била ситуирана на мястото на остарялото населено място, чието име е било Косевис (буквален превод - " гората на косовете " ). Покрай нея последователно се оформило първичното населено място, което по-късно се изнесло в днешно Косово. През 20-те години, когато имало броене, локалните поданици били към 1 200, а в учебното заведение учили сред 350 и 400 деца. Впоследствие, първият интервал на обезлюдяване пристигнал през 50-те и 60-те години на предишния век. Тогава в Нареченски бани почнало развиването на санаториумите. И до през днешния ден той е един от известните балнеокурорти в България, а в течение на годините там са били издигнати доста бази с минерални извори. Така, огромна част от популацията на село Косово последователно отишло да обслужва рехабилитационни центрове точно в Нареченски бани. Затова може да се каже, че огромна част от популацията на курортното място, в действителност, са косовци.
Въпреки че все още, в самото село Косово живеят не повече от 10-тина души, факт е, че много хора оставят своя живот в града и се преселват по една или друга причина точно на това обитаемо място. Едни се връщат, защото в Косово са живели техни родители или прадеди. Други пък се заселват там, с цел да се занимават с туризъм. През зимните месеци обаче в селото не остава в действителност никой, защото там пада много количество сняг и е мъчно проходимо. Сред локалните има и такива, с непрекъснат адрес в Косово, само че в действителност живеят в Нареченски бани, което им е на близо седем километра. Последните останали поданици са възрастни и пенсионери. Млади хора там няма. Най-младият гражданин е на повече от 55 година Основното прехранване на останалите броени на пръстите на двете ръце поданици е туризмът. Единствено той държи селото " живо ".
Експертите имат вяра, че към момента има огромни очаквания то да се трансформира в различим туристически център, като дестинация. Три от къщите, които са и монументи на културата, действат доста добре, обединени в създаден комплекс са посетители. Екипът, който ги стопанисва, е основал съдружие, целящо популяризирането на село Косово. Точно тези хора, участващи в него, имат доста забавни хрумвания за възобновяване на старите здания в обитаемото място. Те организираха няколко доброволчески акции през годините и не престават да се стремят да разпространяват и пешеходния туризъм, който предлага в действителност доста благоприятни условия в региона. Маркираните и облагородени екопътеки са над 10. От там минава и един от най-популярните направления в региона - от Нареченски бани, през село Косово до Бяла църква.
Идеята на членовете на сдружението е последователно да възстановят и воденицата и учебното заведение. Искаха да създадат същото и с кметството, само че то към този момент е оповестено за обмен. В селото има и малко магазинче, което се обслужва по график. Но локалните пазарят най-вече от огромните хипермаркети в околните градове - Асеновград, Пловдив, Чепеларе и така нататък В селото има и едно емблематично заведение, наречено " Безгрижен живот ". То се намира тъкмо в центъра - наоколо до църквата и до костницата. Там се оферират доста положителни родопски обичайни ястия. Както казахме по-рано, интерес буди архитектурата, от която най-отличими са паметниците на културата, костницата, църквата " Успение Богородично " и 10-те параклиса. Последните са строени с нехарактерна за Средните Родопи строителна техника, а точно - с дялан камък със суха зидария, покрити с каменни плочи - тикли. Туристическите направления са маркирани и облагородени и доближават до всеки един от параклисите. Най-популярната дестинация в региона е от село Нареченски бани (от " Соленото изворче " ) до Косово. Маршрутът е забавен с това, че се назовава " По пътя на стадата ". Той носи това име, тъй като по цялата му дължина, която е в границите на шест километра, се минава през десетки остатъци от остарели овчарници и къщи.
Тези места в предишното са приютявали десетки хиляди стада. По трасето се вижда по какъв начин скотовъдството е давало един доста сериозен стопански тласък за селата. Практиката в Средните Родопи чужденци да купуват къщи не е доста известна за разлика от обитаемоте места край Троян, Трявна, Елена, Велико Търново. Там е много по-осезаемо това, до момента в който в родопския край, такава наклонност съвсем не се вижда. Местните в Косово са на мнение, че много хора, които ще се пенсионират, ще се завърнат в родното си място. Предполага се, че парцелите, които жителите на селото имат като завещание, ще бъдат реновирани, възобновени и превърнати в къщи за посетители. Защото без подозрение хората от огромните градове - там, където всекидневието е с напрежение и забързано - имат потребност тъкмо от подобен вид възобновяване, архитектура, храна, места за отмора. Със сигурност село Косово има страховит капацитет за развиване на туризма. Било то екотуризъм, селски туризъм, възстановяващ туризъм и в композиция с балнеовъзможностите на Нареченски бани, би било една много добра опция.
Ежедневието на локалните в Косово е еднотипно. Вечер се събират в кръчмата, описват истории от предишното, спомнят си младите години. Някои не са огромни оптимисти за бъдещето на селото. Но пък, от другата страна, членовете на сдружението на Косовите къщи са извънредно положителни и окуражени да спомогнат за връщане на живота в селото. Така, общо взето могат да се видят и двете гледни точки - на отиващото си Косово и на хората, които са пристигнали и са се заселили от други градове - тези, които желаят да възродят обитаемото място.
По статистика от Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) към асеновградската общинска администрация, други села в община Асеновград, които са застрашени от изгубване, са Узуново и Сини връх. В тях живеят по 11 души, а във Врата непрекъснатите локални поданици са 12 на брой. Селото с най-многобройно население в Асеновградско е Тополово. То може да се гордее с огромна бройка на локалното население от 2 700 души.
Всички тези забавни обстоятелства за живота в китното родопско село описа за Actualno.com екскурзоводът Ивайло Мирчев, който ни даде и фотосите.
В миг, когато е била пламнала чумна зараза, огромна част от оживелите хора са се преселили на мястото, в което през днешния ден е ситуирано Косово. Архитектурата на селото е извънредно характерна за Родопите. Всичко е изпълнено единствено от дялан камък и от дърво. Интересен факт за самото село е това, че това е то е с най-вече монументи на културата в община Асеновград - общо 63. С впечатляващ образ се отличават църквата " Успение Богородично ", костницата, параклисите " Свети Павел " и " Света Неделя ", остарялата ковачница, учебното заведение. Село Косово е място, което изначално със основаването си е създавало предпоставки за един единствен занаят на хората, а точно - скотовъдството.
Самото му разположение сред четири долини, без никакъв достъп до била, т.е. до по-добра инфраструктурна мрежа, го е оставило встрани от огромните пътища - този който е около река Чая и другият, от Бяла църква към Персенк. С това хората са живели по един или различен метод в изолираност. Въпреки всичко, може да се каже, че селото е имало доста сериозен подем. До 20-те години на предишния век то се е казвало Шейтан кьой. Името му има забавна история. Местни поданици отишли при тогавашния турски държател на селото и поискали да им бъде позволено да построят черква. Той им споделил, че може да го създадат, само че при изискване, тя не по-голяма от параклис, който да е с височина до два метра. Хората обаче решили да " прескочат " заповедта му. Изградили църквата и на празника Успение Богородично, когато било откриването, те поканили и ръководителя на локалната власт. От почитание той приел поканата. Отивайки на празненството той видял, че вместо параклис, хората са съградили огромен храм. И тогава рекъл: " Да ви се невиди и дяволското село " . На турски език тази хула е " шейтан кьой " - безусловно преведено - " дяволското село " .
Населеното място се наричало по този начин до 1934 година Според мнозина откриватели и краеведи, по-късно, то е било преименувано на Косово. Името си взело от цитадела, която е била ситуирана на мястото на остарялото населено място, чието име е било Косевис (буквален превод - " гората на косовете " ). Покрай нея последователно се оформило първичното населено място, което по-късно се изнесло в днешно Косово. През 20-те години, когато имало броене, локалните поданици били към 1 200, а в учебното заведение учили сред 350 и 400 деца. Впоследствие, първият интервал на обезлюдяване пристигнал през 50-те и 60-те години на предишния век. Тогава в Нареченски бани почнало развиването на санаториумите. И до през днешния ден той е един от известните балнеокурорти в България, а в течение на годините там са били издигнати доста бази с минерални извори. Така, огромна част от популацията на село Косово последователно отишло да обслужва рехабилитационни центрове точно в Нареченски бани. Затова може да се каже, че огромна част от популацията на курортното място, в действителност, са косовци.
Въпреки че все още, в самото село Косово живеят не повече от 10-тина души, факт е, че много хора оставят своя живот в града и се преселват по една или друга причина точно на това обитаемо място. Едни се връщат, защото в Косово са живели техни родители или прадеди. Други пък се заселват там, с цел да се занимават с туризъм. През зимните месеци обаче в селото не остава в действителност никой, защото там пада много количество сняг и е мъчно проходимо. Сред локалните има и такива, с непрекъснат адрес в Косово, само че в действителност живеят в Нареченски бани, което им е на близо седем километра. Последните останали поданици са възрастни и пенсионери. Млади хора там няма. Най-младият гражданин е на повече от 55 година Основното прехранване на останалите броени на пръстите на двете ръце поданици е туризмът. Единствено той държи селото " живо ".
Експертите имат вяра, че към момента има огромни очаквания то да се трансформира в различим туристически център, като дестинация. Три от къщите, които са и монументи на културата, действат доста добре, обединени в създаден комплекс са посетители. Екипът, който ги стопанисва, е основал съдружие, целящо популяризирането на село Косово. Точно тези хора, участващи в него, имат доста забавни хрумвания за възобновяване на старите здания в обитаемото място. Те организираха няколко доброволчески акции през годините и не престават да се стремят да разпространяват и пешеходния туризъм, който предлага в действителност доста благоприятни условия в региона. Маркираните и облагородени екопътеки са над 10. От там минава и един от най-популярните направления в региона - от Нареченски бани, през село Косово до Бяла църква.
Идеята на членовете на сдружението е последователно да възстановят и воденицата и учебното заведение. Искаха да създадат същото и с кметството, само че то към този момент е оповестено за обмен. В селото има и малко магазинче, което се обслужва по график. Но локалните пазарят най-вече от огромните хипермаркети в околните градове - Асеновград, Пловдив, Чепеларе и така нататък В селото има и едно емблематично заведение, наречено " Безгрижен живот ". То се намира тъкмо в центъра - наоколо до църквата и до костницата. Там се оферират доста положителни родопски обичайни ястия. Както казахме по-рано, интерес буди архитектурата, от която най-отличими са паметниците на културата, костницата, църквата " Успение Богородично " и 10-те параклиса. Последните са строени с нехарактерна за Средните Родопи строителна техника, а точно - с дялан камък със суха зидария, покрити с каменни плочи - тикли. Туристическите направления са маркирани и облагородени и доближават до всеки един от параклисите. Най-популярната дестинация в региона е от село Нареченски бани (от " Соленото изворче " ) до Косово. Маршрутът е забавен с това, че се назовава " По пътя на стадата ". Той носи това име, тъй като по цялата му дължина, която е в границите на шест километра, се минава през десетки остатъци от остарели овчарници и къщи.
Тези места в предишното са приютявали десетки хиляди стада. По трасето се вижда по какъв начин скотовъдството е давало един доста сериозен стопански тласък за селата. Практиката в Средните Родопи чужденци да купуват къщи не е доста известна за разлика от обитаемоте места край Троян, Трявна, Елена, Велико Търново. Там е много по-осезаемо това, до момента в който в родопския край, такава наклонност съвсем не се вижда. Местните в Косово са на мнение, че много хора, които ще се пенсионират, ще се завърнат в родното си място. Предполага се, че парцелите, които жителите на селото имат като завещание, ще бъдат реновирани, възобновени и превърнати в къщи за посетители. Защото без подозрение хората от огромните градове - там, където всекидневието е с напрежение и забързано - имат потребност тъкмо от подобен вид възобновяване, архитектура, храна, места за отмора. Със сигурност село Косово има страховит капацитет за развиване на туризма. Било то екотуризъм, селски туризъм, възстановяващ туризъм и в композиция с балнеовъзможностите на Нареченски бани, би било една много добра опция.
Ежедневието на локалните в Косово е еднотипно. Вечер се събират в кръчмата, описват истории от предишното, спомнят си младите години. Някои не са огромни оптимисти за бъдещето на селото. Но пък, от другата страна, членовете на сдружението на Косовите къщи са извънредно положителни и окуражени да спомогнат за връщане на живота в селото. Така, общо взето могат да се видят и двете гледни точки - на отиващото си Косово и на хората, които са пристигнали и са се заселили от други градове - тези, които желаят да възродят обитаемото място.
По статистика от Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) към асеновградската общинска администрация, други села в община Асеновград, които са застрашени от изгубване, са Узуново и Сини връх. В тях живеят по 11 души, а във Врата непрекъснатите локални поданици са 12 на брой. Селото с най-многобройно население в Асеновградско е Тополово. То може да се гордее с огромна бройка на локалното население от 2 700 души.
Всички тези забавни обстоятелства за живота в китното родопско село описа за Actualno.com екскурзоводът Ивайло Мирчев, който ни даде и фотосите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ