Патриархът утешава за Възкресение: човекът е създаден от Бог не за смърт, а за живот
Патриарх Неофит и митрополитите от Светия синод на Българската православна черква насочиха обичайното патриаршеско и синодално Пасхално обръщение по случай Възкресение Христово.
" Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква, радостната новина за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава мозъците ни, прогонва надалеч от нас всяка паника, тъга и обезсърчение, укрепва и утвърждава вярата ни, и огряни от Светлината на Възкресението, ние още веднъж ликуваме с пасхалния привет: Христос Воскресе! ", се споделя в посланието.
" Възкръсна Христос и гибелта вечно изгуби властта, която имаше над човешкия жанр! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И въпреки в нашия свят и през днешния ден да сме очевидци на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото празненство е единствено видимо, тъй като цялата му власт беше " погълната с победа " (1 Кор. 15:54). И по тази причина към този момент не скърбим като такива, " които нямат вяра " (1 Сол. 4:13), тъй като: " Христос възкръсна от мъртвите, със гибелта Си гибелта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! "
Светият синод: Да не бъдем равнодушни наблюдаващи на злото и неправдата, които ни заобикалят
Със Своето славно Възкресение Господ победи гибелта не за Себе Си, а поради нас, с цел да имаме ние живот. Той по тази причина се въплъти, живя сред нас, яви ни Своята божественост и светът видя " славата Му, популярност като на Единороден от Отца " (Йоан. 1:14) - тъй като такава беше Божията свята воля: "... всякой, който има вяра в Него, да не погине, само че да има живот безконечен " (Йоан. 3:15), показват патриарх Неофит и митрополитите.
Те декларират в своето обръщение, че Възкресението на Христос е фундаментът на вярата. Върху него се основава светлата и от нищо непомрачима вяра на вярващите. А вярата и вярата намират реализирането си и се демонстрират по най-хубавия метод в любовта, на която пръв Христос научи хората. Тази обич Той ни завеща като безвъзвратен белег за принадлежността ни към Неговото ново общество - Неговата свята Църква.
" Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля - най-съвършеното и налично за индивидите, по тази причина Господ чака от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: " Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих " (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия близък, християнството ни е единствено видимо и ние не сме Христови.
Христовото Възкресение, в чиято наслада живеем през днешния ден и посредством което имаме вяра и религия да наследим живот безконечен, е резултат и плод на Божията обич към нас, индивидите. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби " до дъно " (Йоан. 13:1), а по тази причина и нашият път към Възкресението и безконечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без същински жертвената, безкористна обич, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство ", се споделя в патриаршеското и синодално обръщение.
Патриаршеското и синодално пасхално обръщение е против войните и за запазване на природата
" Днес тази съвършена христоподражателна обич е по-нужна от всеки път. Днес, когато тестванията и пред християните, и пред цялото човечество се усилват неимоверно, когато живеем във все по-голяма неустановеност и страхове, когато естествени бедствия и военни спорове осъждат хиляди и милиони на изгнаничество и ограничения, а прибързано погубените човешки животи са безчет, в света от ден на ден се ускорява тягостното чувство за изтощение и беззащитност.
Неспособността ни като хора да живеем в дълготраен мир и снизхождение, в примирение, взаимно съгласие и взаимопомощ, отсъствието на съчувствие и състрадание в отношението на човек към индивида, а също по този начин и нежеланието за реализирането на Божията свята и съвършена воля - всичко това все по-видимо дефинира образа на актуалния свят и заплашва да ни лиши от убеденост в самия смисъл на нашия живот и битие ", акцентират патриархът и архиереите. " Като християни ние знаем, че единственото, което е в положение да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и действителността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия мил промисъл за света и индивида. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл индивидът е основан не за гибел, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че таман с цел да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, с цел да може посредством Своето Възкресение да върне индивида на пътя към неговото богоуподобяване.
Тази е единствената наша същинска разтуха и по тази причина през днешния ден, без значение от всичко, на което сме очевидци в света, насладата ни е цялостна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия обич към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, " които са Христови ", (1 Кор. 15:23) ", се акцентира в патриаршеското и синодално обръщение.
" Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки успеха над гибелта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молебствия към Всеподателя за всички, чийто живот е бил лишен във война или при друго злополучие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с каузи на състрадание и добротворство, на онази съвършена обич, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.
Отечески всесърдечно поздравяваме всички рожби на светата ни Православна черква, в Родината и надалеч от нея, с доброжелание за чиста и светла пасхална наслада! Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас! Често Възкресение Христово! Христос Воскресе ", с това благословение приключва посланието на патриарх Неофит и на митрополитите от Светия синод.
От Българската патриаршия прецизират, че по решение на Светия синод това обръщение би трябвало да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово (16 април 2023 г.)
" Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква, радостната новина за Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос и тържеството на живота сгрява сърцата и просвещава мозъците ни, прогонва надалеч от нас всяка паника, тъга и обезсърчение, укрепва и утвърждава вярата ни, и огряни от Светлината на Възкресението, ние още веднъж ликуваме с пасхалния привет: Христос Воскресе! ", се споделя в посланието.
" Възкръсна Христос и гибелта вечно изгуби властта, която имаше над човешкия жанр! Възкръсна Христос и мракът отстъпи пред Светлината, която не можеше да обземе! Възкръсна Христос и животът се възцари! И въпреки в нашия свят и през днешния ден да сме очевидци на изблиците на злото, ние обаче знаем, че неговото празненство е единствено видимо, тъй като цялата му власт беше " погълната с победа " (1 Кор. 15:54). И по тази причина към този момент не скърбим като такива, " които нямат вяра " (1 Сол. 4:13), тъй като: " Христос възкръсна от мъртвите, със гибелта Си гибелта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари! "
Светият синод: Да не бъдем равнодушни наблюдаващи на злото и неправдата, които ни заобикалятСъс Своето славно Възкресение Господ победи гибелта не за Себе Си, а поради нас, с цел да имаме ние живот. Той по тази причина се въплъти, живя сред нас, яви ни Своята божественост и светът видя " славата Му, популярност като на Единороден от Отца " (Йоан. 1:14) - тъй като такава беше Божията свята воля: "... всякой, който има вяра в Него, да не погине, само че да има живот безконечен " (Йоан. 3:15), показват патриарх Неофит и митрополитите.
Те декларират в своето обръщение, че Възкресението на Христос е фундаментът на вярата. Върху него се основава светлата и от нищо непомрачима вяра на вярващите. А вярата и вярата намират реализирането си и се демонстрират по най-хубавия метод в любовта, на която пръв Христос научи хората. Тази обич Той ни завеща като безвъзвратен белег за принадлежността ни към Неговото ново общество - Неговата свята Църква.
" Като принадлежащи към Църквата Христова, ние познаваме и притежаваме Откровението за Божията воля - най-съвършеното и налично за индивидите, по тази причина Господ чака от нас да принасяме и нашите плодове (срв. Йоан. 15:16). А своите плодове ние принасяме тогава, когато изпълняваме и най-важната Христова заповед към всички нас: " Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих " (Йоан. 15:12). Без любовта към другия, към нашия близък, християнството ни е единствено видимо и ние не сме Христови.
Христовото Възкресение, в чиято наслада живеем през днешния ден и посредством което имаме вяра и религия да наследим живот безконечен, е резултат и плод на Божията обич към нас, индивидите. Спасителят Господ Иисус Христос пръв ни възлюби и ни възлюби " до дъно " (Йоан. 13:1), а по тази причина и нашият път към Възкресението и безконечния живот в лоното на Отца е път, който не може да бъде извървян без същински жертвената, безкористна обич, която е венецът на християнските добродетели и на християнското съвършенство ", се споделя в патриаршеското и синодално обръщение.
Патриаршеското и синодално пасхално обръщение е против войните и за запазване на природата " Днес тази съвършена христоподражателна обич е по-нужна от всеки път. Днес, когато тестванията и пред християните, и пред цялото човечество се усилват неимоверно, когато живеем във все по-голяма неустановеност и страхове, когато естествени бедствия и военни спорове осъждат хиляди и милиони на изгнаничество и ограничения, а прибързано погубените човешки животи са безчет, в света от ден на ден се ускорява тягостното чувство за изтощение и беззащитност.
Неспособността ни като хора да живеем в дълготраен мир и снизхождение, в примирение, взаимно съгласие и взаимопомощ, отсъствието на съчувствие и състрадание в отношението на човек към индивида, а също по този начин и нежеланието за реализирането на Божията свята и съвършена воля - всичко това все по-видимо дефинира образа на актуалния свят и заплашва да ни лиши от убеденост в самия смисъл на нашия живот и битие ", акцентират патриархът и архиереите. " Като християни ние знаем, че единственото, което е в положение да промени тази нерадостна картина, да върне и да укрепи увереността ни в смисъла на спасението, а с това да промени и действителността, в която живеем, това е упованието ни в Бога и в Неговия мил промисъл за света и индивида. Като християни ние не забравяме, че по Божий промисъл индивидът е основан не за гибел, а за живот (срв. Прем. Сол. 2:23); че таман с цел да имаме живот (срв. Йоан. 10:10), Сам Бог влезе в света, с цел да може посредством Своето Възкресение да върне индивида на пътя към неговото богоуподобяване.
Тази е единствената наша същинска разтуха и по тази причина през днешния ден, без значение от всичко, на което сме очевидци в света, насладата ни е цялостна. Христовото Възкресение е дивен плод на безпределната Божия обич към нас. Възкръсналият Господ е начало за всеобщото възкресение на всички, " които са Христови ", (1 Кор. 15:23) ", се акцентира в патриаршеското и синодално обръщение.
" Нека в деня на Христовото Възкресение, прославяйки успеха над гибелта и тържеството на живота, да отправим още по-усърдни молебствия към Всеподателя за всички, чийто живот е бил лишен във война или при друго злополучие, както и за всички страдащи, угнетени и онеправдани, и да придружим молитвите си с каузи на състрадание и добротворство, на онази съвършена обич, която води до славата на Кръста и светлината на Възкресението.
Отечески всесърдечно поздравяваме всички рожби на светата ни Православна черква, в Родината и надалеч от нея, с доброжелание за чиста и светла пасхална наслада! Мирът и благодатта на Възкръсналия Господ и Спасител наш Иисус Христос да бъдат с всички вас! Често Възкресение Христово! Христос Воскресе ", с това благословение приключва посланието на патриарх Неофит и на митрополитите от Светия синод.
От Българската патриаршия прецизират, че по решение на Светия синод това обръщение би трябвало да се прочете от църковния амвон на Възкресение Христово (16 април 2023 г.)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ