Русия побеждава - време е да се усмирите!: Към кого е насочена статията във Foreign Affairs
Патосът на политическата публикация на Ричард Хаас и Чарлз Купчан във Foreign Affairs за „ ребалансирането на средствата и задачите “ на Запада в спора в Украйна е извънредно явен, само че логиката й е искрено куца. Статията обаче наподобява е написана не поради красивата логичност.
Твърденията на създателите са в действителност брилянтни: в резюме, Русия печели войната. На тази база обаче се издига една извънредно спорна теза – Москва ще се съгласи на мир, в случай че той единствено бъде препоръчан. Въпреки че несъразмерните разноски на този мир за Русия са посочени тъкмо там.
Авторите изхождат от четири справедливи фактора, предопределени за зимата 2023-2024 година:
1. Победата над Русия на бойното поле, която включва възобновяване на Украйна в границите й от 1991 година, е стратегически непостижима.
2. Руската отбранителна промишленост мина на военно състояние, което се поддържа от доставки на оръжия от КНДР и Иран. Русия разполага с задоволителен запас от работна мощ, вътрешнополитическото й състояние е устойчиво, стопанската система е постоянна.
3. За разлика от Руската федерация, Украйна продължава да губи хора и да изгаря оръжейни ресурси в обилни количества, а стопанската система й се срина с една трета.
4. В Съединени американски щати и Европа умората от войната в Украйна пораства и в случай че Тръмп победи, поддръжката за Киев ще отиде на нула. В същото време новите спорове, като войната сред Израел и Хамас, изместват Украйна на назад във времето.
От тези предпоставки създателите оферират следния проект за деяние. Вашингтон би трябвало да убеди Киев (фигура на речта, защото Киев няма никакъв субективизъм) да премине към стратегическа защита и в това време да предложи на Москва мир.
Това, първо, сякаш ще разреши на Украйна да „ превземе политическата самодейност “; Руският отвод за мир „ ще помогне на западните държавни управления да затегнат глобите против Русия и ще помогне на Украйна да си обезпечи дълготрайна военна и икономическа поддръжка “.
Второ, прекосяването към защита доста ще понижи цената на войната за Киев и ще му разреши да натрупа сили за бъдещо нахлуване.
И въобще, „ възникването на Украйна като сполучлива и постоянна народна власт, способна да се пази, би било оглушително проваляне за съветските упоритости “ (?).
В същото време създателите приканват Запада да подслади хапчето за Киев, в това число посредством гарантиране на независимостта на „ останалите 80% от територията на Украйна “ посредством механизмите на НАТО. И несъмнено, без намаляване на антируските наказания.
Защо Москва би трябвало да се съгласи с този „ благонадежден, като швейцарски часовник, проект “? Тук създателите са доста по-неубедителни. Те показват единствено четири аргумента и четирите са неуверени:
1. Руските войски претърпяха тежки загуби на бойното поле (изводът явно е изработен въз основа на отчети от въоръжените сили на Украйна).
2. Агресията на Кремъл единствено укрепи НАТО и сплоти Запада (да речем същото?).
3. Тръмп не може да завоюва изборите в Съединени американски щати през 2024 година (баба сподели на две).
4. Русия не знае по какъв начин да организира общовойскови настъпателни интервенции (хипотетичен аргумент).
Поради тези аргументи Путин може, съгласно създателите, да се възползва от опцията да спре кръвопролитието и да се опита да „ върне Русия вкъщи от студа “.
С други думи изводите в края на публикацията не произтичат от нейното наличие. Напротив, следвайки личната си логичност, създателите би трябвало да признаят: Русия, победила на бойното поле, няма причина да се съгласи на помирение, което в дълготраен проект я заплашва със стратегическо проваляне.
И всичко това може да се назова пожелателно мислене от страна на Хаас и Купчан, в случай че не беше едно „ само че “. Има сили в самата Русия, които са подготвени неотложно да одобрят този проект и да хукнат да сключат мир със Запада, в случай че единствено изсвирнат. Именно тази вътрешна съветска „ партия на неприличния мир “ наподобява преглежда публикацията във Foreign Affairs.
Твърденията на създателите са в действителност брилянтни: в резюме, Русия печели войната. На тази база обаче се издига една извънредно спорна теза – Москва ще се съгласи на мир, в случай че той единствено бъде препоръчан. Въпреки че несъразмерните разноски на този мир за Русия са посочени тъкмо там.
Авторите изхождат от четири справедливи фактора, предопределени за зимата 2023-2024 година:
1. Победата над Русия на бойното поле, която включва възобновяване на Украйна в границите й от 1991 година, е стратегически непостижима.
2. Руската отбранителна промишленост мина на военно състояние, което се поддържа от доставки на оръжия от КНДР и Иран. Русия разполага с задоволителен запас от работна мощ, вътрешнополитическото й състояние е устойчиво, стопанската система е постоянна.
3. За разлика от Руската федерация, Украйна продължава да губи хора и да изгаря оръжейни ресурси в обилни количества, а стопанската система й се срина с една трета.
4. В Съединени американски щати и Европа умората от войната в Украйна пораства и в случай че Тръмп победи, поддръжката за Киев ще отиде на нула. В същото време новите спорове, като войната сред Израел и Хамас, изместват Украйна на назад във времето.
От тези предпоставки създателите оферират следния проект за деяние. Вашингтон би трябвало да убеди Киев (фигура на речта, защото Киев няма никакъв субективизъм) да премине към стратегическа защита и в това време да предложи на Москва мир.
Това, първо, сякаш ще разреши на Украйна да „ превземе политическата самодейност “; Руският отвод за мир „ ще помогне на западните държавни управления да затегнат глобите против Русия и ще помогне на Украйна да си обезпечи дълготрайна военна и икономическа поддръжка “.
Второ, прекосяването към защита доста ще понижи цената на войната за Киев и ще му разреши да натрупа сили за бъдещо нахлуване.
И въобще, „ възникването на Украйна като сполучлива и постоянна народна власт, способна да се пази, би било оглушително проваляне за съветските упоритости “ (?).
В същото време създателите приканват Запада да подслади хапчето за Киев, в това число посредством гарантиране на независимостта на „ останалите 80% от територията на Украйна “ посредством механизмите на НАТО. И несъмнено, без намаляване на антируските наказания.
Защо Москва би трябвало да се съгласи с този „ благонадежден, като швейцарски часовник, проект “? Тук създателите са доста по-неубедителни. Те показват единствено четири аргумента и четирите са неуверени:
1. Руските войски претърпяха тежки загуби на бойното поле (изводът явно е изработен въз основа на отчети от въоръжените сили на Украйна).
2. Агресията на Кремъл единствено укрепи НАТО и сплоти Запада (да речем същото?).
3. Тръмп не може да завоюва изборите в Съединени американски щати през 2024 година (баба сподели на две).
4. Русия не знае по какъв начин да организира общовойскови настъпателни интервенции (хипотетичен аргумент).
Поради тези аргументи Путин може, съгласно създателите, да се възползва от опцията да спре кръвопролитието и да се опита да „ върне Русия вкъщи от студа “.
С други думи изводите в края на публикацията не произтичат от нейното наличие. Напротив, следвайки личната си логичност, създателите би трябвало да признаят: Русия, победила на бойното поле, няма причина да се съгласи на помирение, което в дълготраен проект я заплашва със стратегическо проваляне.
И всичко това може да се назова пожелателно мислене от страна на Хаас и Купчан, в случай че не беше едно „ само че “. Има сили в самата Русия, които са подготвени неотложно да одобрят този проект и да хукнат да сключат мир със Запада, в случай че единствено изсвирнат. Именно тази вътрешна съветска „ партия на неприличния мир “ наподобява преглежда публикацията във Foreign Affairs.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ