ОЦЕЛЯЛ разказва: Не пътувайте с рейсовете на Alexiev – това са „подвижни гробища“
Патиланец разкри страшна бедност в рейсовете на транспортната компания „ Автобусни транспорти – Алексиев 91 Видин “. Ивайло Петков от Видин описа във фейсбук за кошмарно пътешестване от столицата до родния си град. Той назова рейсовете на компанията „ преносими гробища “ и упрекна притежателя Вергил Алексиев в „ незаконна немарливост “. Видинчанинът е безапелационен, че компанията се гаври с човешкия живот и здраве.
Ето целия роман на изпатилия пасажер без редакторска интервенция:
Нека ви споделя за гаврата с човешкия живот и човешкото здраве, която от „ Автобусни транспорти – Алексиев 91 Видин “ си разрешиха да разиграят с над 40 души пасажери в техния рейс номер ВН0640АВ, който потегли от София за Видин в 14:00h на 04.07.2023г. Кошмарът на пътуването ни стартира, още преди рейсът да потегли, защото, както всекидневно, той беше паркиран на бранш 38, само че не беше разпален до минутата на неговото потегляне, макар че множеството хора се бяха към този момент качили.
Сега оставям на Вас и Вашето въображение да си визиите какво е чувството да седиш в цялостен рейс, без включени климатик и вентилация, който е бил напичан и стоял в жегата под жаркото слънце часове наред, а вътре е над 40°C.
А хайде да забележим, можете ли да си визиите това същото нещо, да го издържите в продължение на няколко следващи часа!?
След потеглянето на моторизираната пещ от „ Централна Автогара “ София, всички пасажери търпеливо изчакахме, с цел да забележим дали безусловно по този начин нажежилата се конюнктура ще бъде охладена, само че уви…
Нечовешките условия, на които бяхме подложени, започнаха да будят от ден на ден терзания у хората, всички от които към този момент плуващи в личен потен сос, а някои от тях даже придобиващи разнообразни цветни оттенъци по лицата си.
Станах от мястото си и културно попитах водача, който се оказа учтив и учтив човек, дали може да пусне климатика, тъй като в рейса има възрастни хора, които към този момент се оплакват, че им прилошава, а даже още не сме излезли от столицата.
Шофьорът културно отвърна, че с цел да проработи климатика, рейсът би трябвало да вдигне повече обороти, при което аз благодарих, отстъпих и заех своето място още веднъж.
След сполучливото повдигане на оборотите, само че несполучливото включване на климатика, още двама пасажери вървяха до водача, с цел да се оплачат, че температурата и задуха в рейса са рискови и непоносими, на които той отвръщаше, че климатикът е пуснат.
Не се мина доста по-късно, бяхме на Витиня, когато старата дама до мен се оплака, че ѝ прилошава, при което аз незабавно отидох при водача и го помолих да спре навреме.
Водачът на рейса незабавно спря в спешната лента.
При гледката на изтощените пасажери и на тези, които към този момент им призлява, аз взех решение да се обадя на телефонният номер, който е оставен за връзка в уеб страницата на гореспоменатата компания транспортьор.
Реклама
Обясних по телефона каква е обстановката и приключих с: „ Как ще се отрази на реномето на компанията Ви, в случай че приберете, някои от своите пасажери в чували за трупове, ще имате ли смелостта по-късно да се извините на децата или родителите, в случай че някой почине и за какво се гаврите с живота и здравето на едни естествени хора? “
Отвърнаха ми, че откровено се извиняват за породеното стеснение и изпращат рейс от Видин, който да ни пресрещне.
След това, отидох до водача и го попитах какво се случва, а той отвори задния похлупак на рейса и учтиво ми изясни, че шайбата за климатика се е счупила, а сутринта на същия ден, когато е пътувал за София от Видин, не е бил пускал климатика и не знае по кое време се е случила повредата.
Ние още веднъж се качихме и потеглихме по пътя на нашето премеждие, само че не продължихме дълго, тъй като скоро по-късно, на друга дама от пасажерите ѝ прилоша и се наложи още веднъж да спрем.
В 16:29 пристигнахме във Враца, където трябваше да изчакаме другия автобус…
Лао, два часа и половина София – Враца в същинска сауна.
След напълно къс престой на автогарата, бяхме известени, че изпратения за нас рейс от Видин, е аварирал на пътя, тъй като е спукал гума.
Казаха ни, че можем да продължим със същият рейс, в който бяхме до момента или да изчакаме във Враца идващия, който е тръгнал от София за Видин, обаче не ни беше казано, дали в него има задоволително места, по тази причина взехме решение да се върнем на нашия любим.
Слава Богу, а и на времето, тъй като през един интервал от пътуването ни, най-малко имаше малко сянка, заради заоблачване, само че въпреки всичко в 18:45 успяхме да пристигнем във Видин.
Беше извънредно грозно, че в желанието си да се приберем вкъщи, бяхме принудени да се усещаме като истински бежанци.
Много е грозно, по какъв начин една компания транспортьор, под спокойствието на персоналния си монопол, си разрешава да се гаври с най-ценното на нейните клиенти, от които тя се устоя, а точно – живота и здравото на хората.
Ами коланите? Аз в действителност не мога да допускам, че през 2023-та година, на фона на всички смъртни случаи по пътищата на България, „ Автобусни транспорти – Алексиев 91 Видин “ си разрешава да транспортира живи хора с рейсове, в които или коланите са заклещени в гнездата си и са невъзможни за евакуиране или изобщо ги няма.
Изключително признателен съм за всякога, когато тази компания ме е прибирала наред във Видин или София, благодарен съм за всякога, в който не съм усещал, че се возя на рейс, само че не мога да остана кьорав и ням за всеки случай, в който същата тази автобусна компания ме е возила по-зле даже от чувал с картофи, водачи цъкащи на телефона до момента в който карат, каране с изключително превишена скорост, рисково подхванати маневри за изпреварване при непрекъсната линия и то преди завой, изчезнали или неработещи колани, неизправна вентилация, неработещи климатици, откраднати багажи.
Не желая да имам вяра, че има толкоз безмилостен вид, на който да не му дреме, даже малко за рейсове, които са преносими гробища, по тази причина пиша всичко това и се надявам да го прочете някой на който му пука, да го прочете някой, преди да е станало прекомерно късно, преди да сме влезнали още веднъж в черните летописи, преди да се наложи да споделяме скръбни послания и да слагаме жалейки за профилни във Facebook, преди да загубим най-близкия човек до себе си, заради вулгарна незаконна
