Първото за мен, което е решаващо, е хората да намерят

" Първото за мен, което е решаващо, е хората да намерят мира в себе си и да се поуспокоят, да се въоръжат с малко по-голямо самообладание. Защото по този начин или другояче има процеси, които ще се случат в живота на индивида, било то в цялото ни съществуване, обаче когато се случат по законния, правилния, естествения, спокойния метод, е най-добре.

Иначе всяко едно разстресване на публичното мнение сложности води след себе си всевъзможни. Вярата е тази, която е крепяла нашия народ. Моето терзание е, че хората сякаш позабравиха за Христос, за Св. Богородица и за Евангелието. От там нататък градят живота си по различен метод, Бог не участва в живота на хората, за жалост. Църквата и тя има още доста, което да направи, само че постоянно човешкия детайл в църквата го има. Ние също сме хора, носим своите проблеми, своите грехове и немощи, само че молитвения, духовно-благодатен живот е най-първото нещо, което може да даде успокоение. 

Християнска Европа не би следвало да се тормози от християнството. Тя би трябвало да си го прегърне, да го осмисли и за го утвърждава. Защото в противоположен случай ще имаме доста други разтърсвания. И младите ни хора колкото и да са умни, колкото и да са надарени, те с цел да могат да изпълнят тези думи, които в миналото споделяше Патриарх Максим " Да би младо знаело, да би остаряло могло ", би трябвало да умеят да чуват. Защото чуваемостта е доста значима. 

Ние нямаме самообладание да изслушваме близък. Осъждането е голям проблем. То доста пъти е обвързвано със завист, със злоба, с едно извънредно отрицателно отношение. Но в основата е гордостта на индивида. 

В нашите вътрешни правила в църквата си има написани правила, тъй като Бог не е на безвластие, а на ред. Затова нашата молитва ще бъде Св. Богородица малко да усмири, да успокои нашия град. Да пази всички от това заболяване, поветрие, което ужасно доста смути целия свят, само че ни сподели три неща. Че ние можем да преодолеем това, в случай че бъдем доста задружни и доста взаимопомощни и се смирим и съобразим, като чуем положителното като съвет от способените органи. На второ място е персоналната отговорност към близък, тъй като ние в случай че пазим себе си, неизбежно пазим и близък. Третото нещо е това схващане, когато човек желае да построи в миналото съвършен свят, само че желае да го направи без Бога, а това от време на време не се случва. Защото човек заема друго място, което му се поставя. Той желае да застане на мястото на Бога и когато е по този начин, виждате за какъв брой малко се случват измененията. 

Бог обича индивида доста, обича целия свят и той ще прегърне всички нас, тъй че да се надяваме обществото да се успокои, да откри вътрешните си устои на персонална отговорност и повече наказание на самия себе си, в сравнение с ближните. 

Другото е безпорядък! Трябва да се зачитат институциите! Трябва да се почитат хората, които носят тези отговорности! ", посъветва Митрополит Йоан. 

Повече вижте във видеото!

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.