Първото тримесечие на 2022 г. беше доминирано от въздействието на

Първото тримесечие на 2022 година беше доминирано от въздействието на спора в Украйна върху пазара, подложен пред тестване поради доста високи цени на горивата на едро. В своя пик цените на газа на едро стигнаха до четири пъти над предходния връх. Това увеличи цената на електрическата енергия до рекордно високи равнища. Това означават анализаторите от EnAppSys в отчета си за електроенергийния пазар на Европа през първото тримесечие на 2021 година. Въпреки високите цени на горивата, производството от природен газ и въглища, както и от хидроенергийни мощности е по-ниско от равнището, които нормално се чака за интервала на първото тримесечие, а понижава и производството от нуклеарни мощности. По-специално във Франция се следи невиждано равнище на непланирани спирания на енергийните блокове на АЕЦ. Високите равнища на вятърната и слънчева сила компенсират намаляването на производството от хидроенергийни източници, с което приносът на ВЕИ доближава до 40 % в индустриалния микс. Приносът на изкопаемите горива е 35 %, а на нуклеарната сила – 25 %. Първото тримесечие на 2022 година докара до разнообразни нови върхове. Пазарите на електрическа енергия се движеха на първо място от рисковия напън на цените на газа. През първото тримесечие на 2022 година бе маркиран нов връх за цената на газа 246,8 евро/MWh на 4 март, вследствие на въздействието на спора Русия-Украйна, което надмина върха във връзка с цените за всички времена, означават анализаторите като обръщат внимание и на проблемите с предлагането вследствие на мощното икономическо възобновяване след рецесията COVID-19. В резултат междинните цени за „ ден напред “ в цяла Европа учетвориха равнищата от предходното първо тримесечие. Имаше по-драстични и по-чести интервали на делене на цените и доста повишение на волатилността на избрани пазари, като например Франция, Белгия и Холандия. В отговор на възходящите цени на газа, производството на въглища/лигнит се усили до 124,5 TWh – равнища, следен по време на интервала на внезапното захлаждане от 2018 година, известно като e Beast from the East. Германия (+6,7 TWh) регистрира най-голямото нарастване на производството на каменни въглища от другите страни. Европейското търсене (773,0 TWh) спадна доста под сезонните междинни за интервалите от първи тримесечия (-2,5%) поради резултата на по-меките метеорологични условия и икономическото влияние на войната, а нарушеното търсене засегна браншове като производството на торове и стоманодобивната индустрия, пишат в резюмето си специалистите от консултантката компания. Въпреки скока в производството на изкопаеми горива, общото произвеждане от възобновими източници (включително биомаса и отпадъци) продължи да господства над стандартните източници с към 42 TWh (312,7 TWh по отношение на 270,5 TWh). В съпоставяне с първото тримесечие на 2021 година производството на хидроенергия понижа със значителните 25%, което докара до 2% понижение на общото произвеждане от възобновими източници, макар 23% нарастване на слънчевата сила и 21% нарастване на вятърните мощности. Имаше няколко страни със обилни спадове в производството на хидроенергия съответно в Южна Европа, страдаща от тежки засушавания, като тримесечието се характеризира с много по-ниски от нормалните превалявания, установяват специалистите от EnAppSys. В допълнение към новите конфигурирани мощности, през първите тримесечия нормално се следи най-високо наличие напразно. Това докара до рекордно високо произвеждане в Европа от вятърните централи през първото тримесечие със 150,2 TWh. По отношение на приноса на обособените страни, Германия (44.8TWh) продължава да държи водещо място по производството на вятърна сила с нарастване с 10,6 TWh по отношение на предходното първо тримесечие, до момента в който Швеция (11 TWh) размени Франция (10,6 TWh) като четвърти по величина производител от вятърни централи с 60% нарастване на мощността спрямо предходното първо тримесечие (Q1). Ядреното произвеждане е с най-високо равнище на произвеждане от един тип гориво през тримесечието, със 189,8 TWh като способства с 24,6% към общото произвеждане, макар че означи спад от 7% спрямо предходното Q4, се показва в отчета. Тенденции в търсенето Данните за европейското търсене демонстрират, че през Q1 общото равнище през 2022 година е било по-ниско от нормалното. Има спад от 2,3% в търсенето спрямо първото тримесечие на 2021 година, до момента в който през отчитане на междинните стойности за Q1 от 2017 г (853TWh) спадът е 2,5%. Две са съществени аргументи за този спад: по-меките метеорологични условия и въздействието на високи цени върху търсенето. С изключение на Италия, която означи нарастване на търсенето от 2,47 TWh спрямо първото тримесечие на 2021 година всички 5 страни с най-голямо търсене в Европа означават спад с 2- 5%. Само няколко други страни са нарастване през това тримесечие. Спадът на европейското търсене с 20 TWh спрямо първото тримесечие на 2021 година се дължи на забележителния спад в множеството страни. Най-забележимо обаче е в Германия (-4,56 TWh) и Франция (-3,34 TWh). Франция не е виждала такова ниско равнище на търсене през Q1 от повече от 6 години, до момента в който последния път Германия имаше равнища под 128 TWh през Q1 на 2016 година Спадът на норвежкото търсене през Q1 на 2022 година дава отговор на 7,6% от общото. Траекторията на търсенето беше извънредно висока през първото тримесечие на 2021 година вследствие на студеното време, преобладаващо в цяла Европа през този интервал на годината за тази година, означават специалистите. Докато профилът за температурата за първото тримесечие на 2022 година прилича този от меката зима на 2019 година Заедно с Италия, Гърция и България имат нарастване на търсенето надлежно с 6,8% и 5,3% надлежно. Това се дължи на захлаждането в Югоизточна Европа, при което бяха регистрирани температури до 8 °C в посока надолу в съпоставяне със сезонните междинни стойности сред последната седмица на февруари доникъде на март. Общо за Европа Общите равнища на произвеждане през посоченото тримесечие бяха 773,0 TWh, което подхожда на 1% нарастване от Q4 и 1% понижение по отношение на предходното Q1, дължащо се на спада в равнищата на търсене. Въпреки пика при производството от изкопаеми горива, генерирането на интегрирани възобновими източници (включително биомаса и отпадъци) продължи да господства над стандартните източници с близо 42 TWh (312,7 TWh против 270,5 TWh). Тази наклонност стартира през 4-то тримесечие на 2019 година и през това Q1 делът на възобновимите източници от общото произвеждане е 40,5%. Общо 312,7 TWh са създадени от възобновими източници, което е с 2% по-малко от 318,9 TWh през първото тримесечие на 2021 година само че с 8% повече от 289,2 TWh през четвъртото тримесечие на 2021 г. Производството на изкопаеми горива (270,5 TWh) следва това от възобновимите източници с 34,8% от общото произвеждане, до момента в който нуклеарното е 189,8 TWh (принос от 24,6% ). Делът на възобновимата сила в чистото произвеждане е 62% (61% през първото тримесечие на 2021 г.). Ядрени мощности По отношение на нуклеарните мощности непрекъснато се следи произвеждане от един тип гориво, което продължава и през това тримесечие. Ядреното произвеждане демонстрира спад от 7% спрямо последното Q1, като някои нуклеарни енергийни блокове са в ремонт, в допълнение към немските нуклеарни мощности, изведени от употреба ( близо 4GW) при започване на годината. Наличните европейски нуклеарни мощности работят при по-високи натоварвания за по-дълги интервали от време, тъй че да облекчат напрежението от високите цени на газа и въглеродните квоти на пазарите. Необичайните равнища на произвеждане, които не престават от третото тримесечие на 2021 година, натовариха застаряващия нуклеарен флот в Европа, което докара до непредвидени и по-дълги периоди за планови поправки главно във Франция. Френското нуклеарно произвеждане е в непрестанен спад от края на януари, като 7,5 GW бяха изключени през февруари, а през март - 12,9 GW са изключени за ремонтни действия. Повечето от тези блокове са по планувани спирания, само че няколко бяха изключени заради условията за сигурност, след откриването на проблеми с пукнатини вследствие на разяждане. Междувременно забавеният прекалено много във времето финландски блок Olkiluoto 3 (1,6GW) сега е в развой на въвеждане в употреба и в развой на произвеждане от средата на март. Очаква се той да задоволи 14% от търсенето на страната, намалявайки фрапантно зависимостта на Финландия от импорт. Ядреното произвеждане в Европа е 189,8 TWh, с 48,5 TWh по-високо от това на газа, който е вторият най-голям вид през това тримесечие. Трябва да се има поради обаче, че нуклеарното произвеждане в никакъв случай не е било толкоз ниско през първото тримесечие на предходните 7 години, доколкото сочат данните на Entso-e. Белгия се отхвърли от проекта си да спре всичките си нуклеарни мощности до 2025 година, защото крайният период наближава, а има проблеми със сигурността на доставките. Два от блоковете Doel 4 и Tihange 3, общо близо 2,1 GW, в този момент евентуално ще останат в употреба до края на 2035 година Тези блокове ще се нуждаят от продължителна поддръжка през идващите години, тъй че да се приготвят за удължение на периода на употреба. Производство на изкопаеми горива През първото тримесечие се следи извънредно високо произвеждане на изкопаеми горива (безпрецедентно след „ Звяра от Изтока “ от 2018 г.), тъй че да се покрие спада от нуклеарното произвеждане и ниските равнища на водна сила. Това нарастване е макар извънредно високите цени на газа, въглищата и въглерода през първото тримесечие на тази година спрямо предходните тримесечия. Средният спад в производството на изкопаеми горива от четвърто до първо тримесечие е 12,7 TWh от равнището от 2016 година (Обърнете внимание, че това понижение е до 31,9 TWh през 2019-2020). Тази година производството на изкопаеми горива е намаляло единствено с 9,6 TWh от Q4 до Q1, което подхожда на намаляване от 3%. Въпреки високите равнища, производството на въглища/лигнит е на четвърто място през това тримесечие (дял от 16,1% ). Рекордно високото произвеждане от вятър (19,4% дял) е на второ място след нуклеарната сила (24,6%) и газа (18,3%), който е на трето място. Производството от въглища/лигнит (124,5 TWh) означи спад от 5% по отношение на четвъртото тримесечие (131,3 TWh) и 10% нарастване по отношение на предходното Q1 (113,0 TWh). Това е второ следващо тримесечие, в което производството на въглища демонстрира възходяща наклонност, този път вследствие на извънредно високите цени на газа, което докара до прекосяване от газ към въглища и от газ към лигнит в някои страни, сходно на Q4 2021 г. Германия (+6,7 TWh) означи най-голямо нарастване, което подхожда на 90% от общото нарастване на производството от каменни въглища в Европа по отношение на предходното Q1. Това развиване на обстановката изведе Германия (18,7 TWh) на второ място след Полша (19,6 TWh) във връзка с произвеждане от каменни въглища, защото Полша означи невиждан спад от 1,5 TWh спрямо предходното Q1. Производството от лигнитни въглища се усили доста с 4 TWh спрямо предходното Q1, макар понижението с 1,3 TWh в производството на Германия, поради настоящата скица за поетапно прекъсване. Българското произвеждане от лигнитни въглища се е нараснало с 3 TWh, което подхожда на нарастване от 43% за страната. Въпреки това Германия остава най-големият производител на електрическа енергия от лигнитни въглища в Европа - 38% от общото произвеждане. На второ място е Полша, освен това с растеж от 14% по отношение на предходното Q1. Новото държавно управление на Германия, най-големият производител на въглища/лигнит в Европа, съблюдава обещанието си да докара страната до 100% електричество, основано на възобновими източници до 2035 година, и се ангажира последователно да приключи въглищата до 2030 година От друга страна, опасенията за сигурността на доставките заради руско-украинския спор накараха новото държавно управление да преразгледа проекта за последователно прекъсване. Твърди се, че нов стратегически запас от въглища ще бъде подсилен, в допълнение към съществуващите запаси за понижаване на зависимостта от импорт от Русия. Планира се този запас да разреши от въглищни мощности да работи 30 дни през зимните месеци. Трябва да се има поради, че въглищната електроцентрала Ротердам 1 (Оникс) в Нидерландия се чака да продължи да работи без значение от първичния проект за извеждане до края на тази година. Производството на газ се усили с 1% спрямо първото тримесечие на предходната година, макар голямото нарастване на цените на газа и зае трето място като най-големият вид произвеждане след вятъра. Цените на газа са с внезапно възходяща наклонност от март 2021 година поради дефицита на доставки на международния пазар на газ. Въпреки това, след декемврийския пик (182,5 €/MWh на 21-ви), пазарите се върнаха назад към равнища под 80 евро за MWh последователно, само че до възникването на руско-украинският спор. В пика на пазара преобладаващата цена на газа на TTF беше 246,8 евро за MWh на 4 март, което доста по-висока стойност от предходния пик, който беше рекорден за последните 10 години. Цените на квотите на Европейски Съюз за търговия с излъчвания също бяха рекордно високи през същия ден, достигайки 96 евро за звук. Въпреки това, при толкоз високи равнища на цената на газа за междинна CCGT единица, цената на въглеродните квоти остава с релативно дребен разход съставляващ почти 6% от пределните разноски за генериране на доходност. Увеличаващите се цени на газа и неналичието на нуклеарни мощности доведоха до повече произвеждане от въглища и лигнит, което имаше вълнообразен резултат върху цените на квотите на Европейски Съюз за търговия с излъчвания. Страната с най-голямо равнище на произвеждане на газ е Италия (33,8 TWh) – по този начин, както беше през последните две тримесечия и всяко тримесечие на 2020 година, със забележителна разлика по отношение на втория по величина производител от такива мощности Англия (21,4 TWh). Великобритания (-6,5 TWh), Холандия (-3,8 TWh) и Германия (-3,3 TWh) бяха страните, които демонстрираха най-големи размери на прекосяване от газ към въглища. Поради продължаващия спор планът " Северен поток 2 ", който се очакваше да бъде пуснат в употреба до края на 2021 година, към момента е спрян. От друга страна, Европа търси диверсификация на доставките на газ и по-голяма енергийна сигурност. В отговор на продължаващите проблеми холандското държавно управление се върна към опцията да резервира газовото находище Грьонинген в употреба. Възобновяеми енергийни източници В Европа като цяло през първото тримесечие на 2022 година се следи 312,7 TWh произвеждане на сила от възобновими източници (включително биомаса и отпадъци), което възлиза на 40,5% от общото европейско произвеждане на електрическа енергия. Това е нарастване от 8% от 736,7 TWh през четвъртото тримесечие на 2021 година. Това се дължи, както на забележителното нарастване на слънчевото, по този начин и на вятърното произвеждане. Периодите на първото тримесечие нормално демонстрират най-високото произвеждане на възобновими източници за една година, като се изключи 2019 година, когато през четвъртото тримесечие се следят рекордни равнища на наличие напразно. В съпоставяне с първото тримесечие на 2021 година, хидроенергийното произвеждане понижа с 25%, което докара до 2% спад на общото произвеждане от възобновими източници, макар нарастването с 23% на слънчевата и 21% на вятърната сила. Наблюдаваха се няколко страни със обилни спадове в производството на хидрогенератори, изключително в Южна Европа, вследствие на тежки засушавания, защото за тримесечието има доста по-ниски от нормалните превалявания. Вятърното произвеждане остана най-големият вид възобновима сила за втори следващ път. Производството от вятър дава отговор на 48% от общото такова от възобновими енергийни източници, с което трансферира предходния връх от 45,6% през четвъртото тримесечие на 2021 година Вторият по величина съставен елемент на производството на възобновими енергийни източници е хидроенергията - 107,8 TWh, спадайки до равнищата, регистрирани през 2019 година Слънчевото произвеждане удари нов връх с принос към произвеждане от възобновими източници от 8,6% през първото тримесечие (26,9TWh), спрямо 6,9% (21,8TWh) през първото тримесечие на 2021 г. Хидропроизводство Производството от хидроенергийни източници беше доста ниско през това тримесечие, сходно на равнищата от Q1 на 2019 година, което беше последвано от още по-сухи интервали до зимата. Средното нарастване от четвърто до първо тримесечие исторически е 14,1 TWh, до момента в който от Q4 2021 до Q1 на 2022 година производството от хидрогенергийни мощности е спаднало с 1,2 TWh, установяват анализаторите. Производството от хидроенергийни мощности (reservoir + river) бе лимитирано до 107,8 TWh, което подхожда на 25% спад спрямо Q1 на 2021 година и 17% спад спрямо Q1 на 2020 година През това тримесечие Норвегия остана най-големият хидропроизводител в Европа със междинен принос от 34%. Въпреки спада в равнищата на произвеждане заради аргументи, свързани с отчитането, Норвегия остава най-големият производител от помпени хидроенергийни мощности от 31,5 TWh, само че с 6,1 TWh понижение спрямо първото тримесечие на 2021 г. Това също подхожда на 37,2% от спада на производството на европейските помпени централи от Q1 на 2021 година до Q1 на 2022 година Швеция остава на второ място с 18,4 TWh - с 3 TWh спад от предходното Q1. Испания резервира третото си място, само че означи спад от 6,2 TWh, което подхожда на намаляване от порядъка на 60%. Испания претърпя сходен изсъхнал сезон през 2019 година, само че в никакъв случай преди този момент не е записала толкоз ниско равнище от 4,1 TWh през първото тримесечие. Нито една страна не означи нарастване на производството от хидроенергийни мощности от реките (с изключение на Норвегия заради гореспоменатите механически причини), а европейското произвеждане спадна с 11 TWh спрямо първото тримесечие на 2021 г. Франция резервира първото място в този бранш и през това тримесечие, както нормално за първите тримесечия. Франция производе 9,8 TWh през първото тримесечие със забележителен спад от 2,5 TWh спрямо предходното Q1. При новата категоризация Норвегия е на второ място измежду най-големите производители от реките с 5,1 TWh, което подхожда на 145% нарастване по отношение на предходното Q1. Като цяло южноевропейските страни означиха огромни спадове в производството от реките заради тежките засушавания. Италия означи 80% по-малко дъжд и 60% по-малко сняг през първото тримесечие и пострада от най-значителен спад измежду всички европейски страни с 3,4 TWh. Италия исторически е вторият по величина производител от реките през първите тримесечия, само че тази година отпадна до 4-то място с 4,4 TWh. Португалия е също страната със спад в производството от над 71% от Q12021 до Q1 2022. Вятър Бързото развиване на новите вятърни мощности в цяла Европа не престават регистрират нови върхове всяко тримесечие. С допълнените новите конфигурирани мощности, през първите тримесечия нормално се следи най-високо наличие напразно. Това докара до рекордно високо произвеждане през това тримесечие в Европа със 150,2 TWh. Вятърното произвеждане набъбна фрапантно по отношение на последното тримесечие с 18,4 TWh (+21%) – като се има поради междинното нарастване от 12,7 TWh. От друга страна, първото тримесечие на 2021 година имаше релативно ниско генериране от вятъра, се споделя в отчета на консултантската компания. Германия (44,8 TWh) резервира водачеството при производството от вятъра с нарастване от 10,6 TWh от предходно първо тримесечие. Все отново, това не е най-високото равнище от вятърни централи за тримесечие, записано в страната, защото равнището през първото тримесечие на 2020 година доближаваше 50,4 TWh. На второ място, с огромна разлика от равнищата на немското произвеждане със 17,9 TWh е Англия, а след нея се подрежда Испания с 16 TWh. Развитието на вятърната сила в Швеция способства за значително нарастване през всяко тримесечие. Страната се придвижи от пето на четвърто място през това тримесечие с нарастване от 60% по отношение на предходното Q1. Ветроенергийното произвеждане за това тримесечие (11 TWh) покри 28% от търсенето в Швеция. Франция (10,9 TWh) за първи път изостана от Швеция в производството на вятър. Вятър на сушата Европейското произвеждане на сушата се е нараснало с 18% (+18,4 TWh) по отношение на първото тримесечие на 2021 година Германия е с максимален принос от 37,3 TWh и 10,4 TWh нарастване по отношение на предходното Q1. Испания остана като вторият по величина производител, макар че беше една от дребното страни, които означиха спад в производството през това тримесечие. През обсъжданото първо тримесечие сухопътните вятърни централи на Холандия записаха нарастване от 101% по отношение на предходното Q1 и доближиха 3,5 TWh. Въпреки че това значи единствено 12-то място в класацията по повод наземните уреди по страни, производството дава отговор на 13% от търсенето през Q1. Друга страна, която направи забележителен скок в производството, беше Полша - от 4 TWh до 6,4 TWh през последната година. Офшорен вятър Въпреки че има няколко страни, които скоро ще пуснат в употреба офшорни ферми, като Португалия, Испания и Франция, това тримесечие Англия, Германия, Холандия, Белгия и Дания остават единствените търговски производители от офшорни мощности. Европейското офшорно произвеждане набъбна със 7,2 TWh през това обсъждано тримесечие спрямо първото тримесечие на 2020 година и доближи 26,9 TWh, което съставлява 18% от общото произвеждане от вятър. Офшорното произвеждане във Англия е освен неразделна част освен от английското само че и европейските вятърни централи и през това тримесечие е 12,3 TWh, което подхожда на 63% от общото произвеждане от този вид източници. Дания записва видимо нарастване от 1 TWh (+61%) по отношение на предходното първо тримесечие и доближи рекордно равнище от 2,7 TWh с помощта на новите мощности. Холандия публично разгласи желанието си да разшири нападателно офшорния си флот и да доближи до 21 GW през 2030 година, което надвишава пиковото равнище на търсене (~16 GW) в страната. Слънчева енергия Производството от слънчеви мощности доближи ново рекордно равнище през това Q1 с 26,9 TWh. Това значи нарастване от 43% по отношение на последното тримесечие на миналата година и нарастване от 23% по отношение на предходното Q1, пишат специалистите. Това е предстоящ растеж, защото междинното нарастване от 2019 година е 42%. Въпреки това в никакъв случай до момента не е записано нарастване от 8,1 TWh, с помощта на развиването на слънчевия потенциал в цяла Европа. Очаква се пролетта по всяка възможност да донесе нови върхове. Слънчевото произвеждане за това тримесечие покри 3,2% от европейското търсене. Германия остана най-големият производител от солари с общо произвеждане от 8,7 TWh и сподели 29% нарастване по отношение на предходното Q1. Испания (5,0 TWh) се подрежда на второ място – с растеж от 25% през това тримесечие. Италия остана на трето място с 4,3 TWh. Португалия означи доста нарастване от 69% в слънчевото произвеждане по отношение на предходното първо тримесечие, само че все пак то остана единствено на 0,5 TWh. Освен това производството от слънчеви мощности беше под мощното въздействие на праха от Сахара и необикновеното формиране на облаци заради нарасналите равнища на аерозол в CWE при започване на март, което понижи равнищата на генериране за една седмица. Биомаса и отпадъци Производството на биомаса (23,7 TWh) е намаляло със 7% по отношение на последното тримесечие и към момента е в историческия диапазон от 20-25TWh. Производството от боклуци доста се усилва с 14% спрямо Q1 предходната година и още веднъж удари връх с 4,2 TWh и през това тримесечие. Ценови трендове при „ ден напред “ Пазарите на едро през това тримесечие бяха под мощното въздействие на нарасналите цени на газа, които се отразиха в допълнение върху рекордните равнища, следени през последното тримесечие на предходната година. Италия, която е с огромна взаимозависимост от производството на газ за покриване на базовото си натоварване беше с най-високата междинна цена за „ ден напред “ през това обсъждано тримесечие от 245,7 евро за MWh, което е повече от четирикратната междинна цена от Q1 на 2021. От друга страна, съвсем всички от страни се сблъскаха с рискови цени над 650 евро за MWh най-малко един път през първото тримесечие на 2022 г. Освен това, разликата в разделянето на цените беше по-очевидна през това тримесечие, защото междусистемните връзки бяха изцяло употребявани, а потенциалите не бяха задоволителни, с цел да се приближат до сходни ценови равнища, установяват анализаторите. Северната зони на Норвегия и Швеция бяха отчетливо отделени с доста по-ниски цени през годината вследствие на производството от хидроенергийни източници, до момента в който в другите страни се следи огромна разлика в ценовите профили, дължащи се на възобновимите източници и опцията за превключване на въглища от газ. Франция разчиташе доста на нуклеарните си мощности за дълъг интервал от време и осигуряваше огромни размери на експорт заради релативно по-ниските цени за последните 3 тримесечия. След спада на нуклеарната сила вследствие на плануваните и непланирани спирания, Франция се трансформира в страна, изложена на доста високи цени към края на тримесечието. Наличността на нуклеарните мощности повлия на ценовата награда на пазарите. Спредове сред дневните минимални и оптимални цени Тъй като възобновимите енергийни източници заемат по-голям дял в индустриалния микс, неустойчивостта в актуалните пазарни условия се усилва, защото нужната еластичност е нищожна, само че и доста скъпа, се споделя в отчета. Тъй като Англия е островна система, при нея като цяло се следи по-голяма волатилност и е изложена на огромни спредове сред оптималните и минималните цени всеки ден. От друга страна, през обсъжданото тримесечие Нидерландия със междинни 178,9 евро за MWh спредове за „ ден напред “ за 1 час съвсем настигна Англия при 186,3 евро за MWh. Като един от най-нестабилните пазари, в Белгия се следят максимален брой негативни ценови интервали през това тримесечие (32случаи), макар доста високите ценови равнища на пазара приблизително. В негативни часове бяха предизвиквани от доста мощното произвеждане от вятър, оето от време на време водеше до през февруари до съкращения.