Първото нещо, което направихме на излизане от киносалона след прожекцията

Първото нещо, което направихме на излизане от киносалона след прожекцията на „ Петя на моята Петя “, бе да отворим всезнаещия Гугъл и да изпишем името „ Петя Дубарова “. Изобщо не сме единствени – с появяването на огромен екран на хитовия нов български филм ползата към удивителната персона на толкоз младата и толкоз значима българска поетеса се възроди още веднъж. Прочетените общоизвестни обстоятелства към живота, творчеството и ранната й крах обаче не съумяха да утолят изцяло любознанието ни и не трябваше доста, с цел да открием най-хубавото решение – да почерпим информация от източника. Скоро по-късно се озовахме лице в лице със сценариста на „ Петя на моята Петя “ Валентина Ангелова, която изцяло ни хипнотизира с описа си. Без да губим повече време, потапяме и вас в него….

Една от огромните задачи на „ Петя на моята Петя “ е посредством него да се концентрира публичното внимание върху личността на младата, само че толкоз значима българска поетеса Петя Дубарова – по какъв начин самата ти се възпламени по личността и творчеството й – с други думи – за какво тъкмо Петя Дубарова?

Когато бях на 14, братовчед ми докара тогавашната си другарка на посетители на село при баба ни, където се засякохме. Като си тръгваше, тя не помни книгата, която носеше със себе си. Аз я взех в ръце и я зачетох. Беше “Най-синьото чудо ” на Петя Дубарова. Книгата подейства като искра върху купчина жадни съчки – в цялото ми създание лумна хубав огън, който озари тийнейджърските ми години.

Буквално се завладях от Петя Дубарова – знаех стиховете ѝ наизуст, препрочитах разказите ѝ, дневника ѝ, писмата ѝ. Говорех на всички свои другари за нея, върших пърформанси, отдадени на нея. Представях си какво ли ще бъде да я познавам, да сме приятелки, да си приказваме. Изкупих всички издадени все още стихосбирки – просто с цел да ги владея.
Останалите вълнуващи отговори, вижте в От града, ето тук