Животът на бившия съпруг го накара да ме посети
Първият ми брачен партньор не се интересуваше от фамилията си, до момента в който бяхме женени. Това се промени, откакто се ожених наново.
Дори след раздялата с мъжа, неговото наличие може да повлияе на живота ви. Много постоянно хората не престават да поддържат връзка след развода поради децата, бизнес и отговорности.
Единственото хубаво нещо от първия ми брак, който завърши преди 9 години е щерка ми. Въпреки че брачният партньор ми устояваше фамилията, той не се интересуваше доста от нас. Не устоях и си потеглих. Плащаше прехрана постоянно, само че съвсем в никакъв случай не посещаваше щерка си. Вече се бяхме примирили с безразличието му и съвсем не мислехме за него.
Ожених се още веднъж. Имам прелестно момче и сме доста щастливи. Новият ми брачен партньор има отлични връзки с щерка ми.
През всичките тези години първият ми брачен партньор се обаждаше единствено по празници. Изведнъж, без никаква причина, той стартира да демонстрира деен интерес към 17-годишната си щерка. Започна постоянно да й се обажда, да пита за всичко и даже да се пробва да я поучава.
Наскоро той изрази извънредно неодобрение от обстоятелството, че щерка му боядисва косата си. Тя стартира да боядисва косата си преди година. А той го видя едвам в този момент. Опитах се да му обясня, че няма нищо неприятно в това. Тийнейджърите се пробват да намерят себе си и всичко отминава с времето.
Това не го успокои и той персонално беседва с щерка си. Сега тя въобще не желае да поддържа връзка с него. За нея той към този момент не е престиж. Според татко й аз съм отговорна, тъй като обричам вниманието си напълно на сина ми.
Стигна се до такава степен, че той стартира да ме заплашва със съд. Скоро тя ще навърши 18 години. Закъснял е с желанието си за образование. Но той говореше съществено.
Вижте още: Бъдещият ми свекър е неудовлетворен от избора на сина си
Този уикенд още веднъж се отби да поговори с щерка си за бъдещето. Тя даже не искаше да приказва с него. Отново упрекна мен за това.
Бившият ми брачен партньор остана самичък, без семейство. Дори няма другарка. Може би за него е отвратително да осъзнае, че предходното му семейство се оправя добре без него.
Може би всичко е обвързвано с възприятието за лична значителност.
