Първият известен случай, в който хора забелязват, че можем да

Първият прочут случай, в който хора виждат, че можем да влияем на времето по някакъв метод посредством индустриалните си дейности, е чак от IV в. прочие н. е. – и идва от човек на име Теофраст. Наред с обширни наблюдения за това по какъв начин климатът и времето в даден район наподобява въздействат на живота на растенията, той отбелязва и че премахването на гората покрай Филипи в последна сметка като че ли води до стопляне на региона. Изхождайки от това умозаключение и надграждайки концепцията на своя ментор, Аристотел, че „ природата не прави нищо на вятъра и постоянно се стреми към най-хубавото “, Теофраст прибавя:

Теофраст

Но една гора е нищо по отношение на климата на цялата планета. През 1830 година швейцарският академик Луис Агаси разгласява своята реформаторски труд върху ледниците. Той обобщава проучванията си: „ Огромни пластове лед като тези в Гренландия, в миналото са обхващали доста страни “. Така, обратно на общоприетата визията за постоянен в исторически проект световен климат, в един миг нещата би трябвало да са били доста разнообразни от документираната история. С сходни хрумвания, които последователно набират известност в научните среди, учените по целия свят стартират да мислят какво би могло да аргументи такава фрапантна смяна в климата и то на цялата планета.

Много хора вършат проучвания в тази посока, само че макар откритията им, общото мнение е, да цитираме Сър Джордж Кларк Симпсън, тогава шеф на Британската метеорологична работа през 1929 година, „ [Днес] е общоприето, че измененията във въглеродния диоксид в атмосферата, даже и да се появят, не могат да окажат забележителен резултат върху климата. “

Човекът се споделя Гай Календар. Той събира метеорологични данни като занимание настрана от ежедневната му работа като инженер на парни мотори.

Роден на 9 февруари 1898 година Гай е наследник на един от водещите научни мозъци на 19 век, физика Хю Календар. Скъпият баща на Гай беше човек, който бащата на нуклеарната физика, Ърнест Ръдърфорд, назовава „ повсеместен талант “. Хю прави много неща – измисля термометъра с платина, който разрешава извънредно точни измервания на доста високи температури, има принос в региона на металургията, създава системата за стенографиране на Кеймбридж като метод за по-ефективно и бързо писане…

Разбира се, не всичко върви добре в ранните му дни като новак откривател, частично заради това, че един от братята му инцидентно взривява лабораторията, до момента в който се пробва да направи динамит. Също по този начин в един миг същият този брат инцидентно ослепява Гай в лявото му око. За благополучие Гай си резервира другото.

Когато стартира да събира данните, първо, както и доста други, вижда, че световната температура се покачва през последния към половин век. Така той стартира да обмисля всички разнообразни фактори, които могат да причинят такова събитие, в това число свойствата на газовете в атмосферата, междинната слънчева светлина в разнообразни райони, океанските течения и други детайли.

До 1937 година той е подготвен да разгласява своите открития. Данните му демонстрират, че количеството на въглеродния диоксид в атмосферата е повишено от към 274 – 292 елементи на милион в края на 19 век, до малко над 300 елементи на милион в края на 30-те години. Като пресмята приблизителното количество въглероден диоксид, което хората отделят в атмосферата всяка година и преценя какъв брой океана и други места могат да поемат, той открива и че нарастването може да се дължи директно на човешката активност. На всичкото от горната страна, като пресмята и обстановката с абсорбирането на инфрачервената светлина, оказва се че тя също е обвързвана с следеното повишение на световната температура през последния половин век.

В реалност, когато той показва своя труд „ Изкуственото произвеждане на въглероден диоксид и въздействието му върху температурата “, издание на 19 май 1937 година, никой даже не си направи труда да го прегледа чак до 16 февруари 1938 година – съвсем година по-късно. Малко по-късно, през април 1938 година, трудът е оповестен без особена публичност, макар че Гай съумява да показа своите проучвания на шестима климатолози от Кралското метеорологично сдружение.

Горепосоченият сър Симпсън, който беше един от членовете на сдружението, означи, че Календар не е метеоролог, т.е. не знае защо приказва и всичките му данни са просто съвпадане. И още повече, същинските метеоролози слагат под въпрос точността на измерванията на въглеродния диоксид на Календар. Днес знаем, че те са били точни.

Независимо от това, както преди, работата на Календар значително е отхвърлена и консенсусът остава, че даже и да е правилен в своите измервания на въглероден двуокис и други сходни, това към момента не е задоволително, с цел да провокира измерима смяна в световните температури. Нещо друго би би трябвало да е същинската причина, в случай че такава смяна фактически се случва.

Що се отнася до това за какво никой не приема това, което данните сочат, Календар има няколко лични пояснения:

Докато малко на брой слушат, малко на брой не е никой. Един от тях е Чарлз Килинг, който през 1958 година съумява да употребява надалеч по-точна измервателна инсталация, отчасти по личен дизайн, с цел да стартира да събира данни в обсерваторията Мауна Лоа. Резултатите са красноречиви и най-сетне карат учените по целия свят да извърнат внимание на обстановката. В последна сметка резултатите му, въпреки и да корелират с тези на Календар, идват от докторант и оставят малко място за спор поради известната акуратност на употребяваните принадлежности.