Първия път, когато срещнах Тото Кутуньо беше на доста странно

Първия път, когато срещнах Тото Кутуньо беше на много необичайно място. На коктейла след ревю на също наскоро отишлия си съветски дизайнер Валентин Юдашкин в хотел Четирите сезона в сърцето на Милано. Вместо с обичайното за галите на сътрудниците му шампанско, той беше избрал за напитка на вечерта водка. По тази причина малко на брой останаха на соарето след дефилето - дизайнерът, майка му, Тото Кутуньо, ние с Милена Попова, няколко души от екипа на стилиста и някоя и друга манекенка. Беше преди 22 години. Тогава Кутуньо, както доста други италиански звезди, които там са доста обичани още от 80-те години, се устояваше главно с високо платени концерти в Русия и някогашните републики от Съветския съюз. 

Така добре беше поел от тези визити традициите им, че водката му вървеше сносно. Правеше усещане в тази дребна наша компания с констрастиращ на околната веселба тип. Беше мрачнова, нацупен и пиещ с паника, погледнат от близко, не изключително отзивчив. Може да си е подобен в живота, само че може пък и да е просто в неприятно въодушевление след скучноватото ревю, помислих си тогава и даже не се пробвах за изявление.

Но Кутуньо идваше и в България, дори един път пътувахме дружно в самолета. Беше пял за Българска социалистическа партия на избирателен протест и се връщаше към Милано, където през вчерашния ден издъхна. Беше недоспал и доста ядосан, тъмен, караше се на всички в близост. 

Запомнил съм обаче историята, която обичаше да споделя, по какъв начин по случайност става интернационална звезда, откакто Челентано му отхвърля да изпълни ‘L’Italiano . Тото Кутуньо в действителност е създател на огромни шлагери за други реализатори и като подобен, не като артист, прави удар след удар през 70-те години. 

Най-прекрасните му песни са Et si tu n’existais pas, L`été Indien и Salut - химните на Жо Дасен. На Кутуньо са и два от златните шлагери на Адриано Челентано: Soli и Azzurro, от които втората ария си е напряко класика в Италия. Всички тези части се въртят постоянно по радиостанциите у нас, всички са ги чували. 

Когато обаче предлага на Челентано L’Italiano, кралят на италианската попмузика високомерно му отхвърля. Вчера го назова " моята международна неточност " в памет на сътрудника си. Грешка, която Кутуньо поправя за своя сметка.  Ето по какъв начин: 


Уверен в качествата на песента, откакто е направил толкоз шлагери, Тото взема решение да я опитва и я изпява със своя пресипнал и неравномерен глас на свое присъединяване пред италианската общественост зад Океана. Преди 40 година артисти и композитори от Ботуша вършат това, което нашите звезди от попа и фолка през последните десетина години - посред рецесия вкъщи, изкарват пари от турнета при сънародниците в Северна Америка. 


Емигрантите са трогнати, въпреки текстът да е много подигравателен, дори подигравателен,  по отношение на италианците и техните навици, в това число към увлечението им по всичко  американско. Пробата е позитивна и Кутуньо взема решение, върнал се в Италия, да запише парчето. А то, един път пуснато, го прави национална, интернационална звезда и милионер от права и участия.

Победата в Евровизия през 1990 година с политическата ария за обединена Европа е единствено добавка към блестящата кариера на изпълнителя. Едва над 3 десетилетия по-късно премията се върна в Италия с  Maneskin . 

Борис Ангелов

създател: СЛАВА
...