Първите слънчеви лъчи огряват Монтана малко след 6:30 часа. Това

bTV Репортерите: Спирка „Малкото училище“

Първите слънчеви лъчи огряват Монтана малко след 6:30 часа. Това е и моментът, в който Емилиян и Тоника излизат от вкъщи си и потеглят за работа.

Житейските им историите си наподобяват, само че дълги години не се преплитат. Всеки от тях учи в университет, минава курсове. Следва алтернативата къде да стартира професионалният им път. И по този начин, без да се познават, избират първата им работа да е в учебното заведение в село Лехчево.

Млади преподаватели споделят, че заплащането е значимо, само че не е главното

Срещат се, годините минават и през днешния ден са другари, сътрудници и годеници.

„ Всеки ден стартира по този метод – ставаме към 5 часа, пием кафе и се подготвяме за дългия ден, който продължава до 16:30 часа в учебно заведение “, споделя Емилиян Рангелов, зам.-директор на СУ „ Св. св. Кирил и Методий “ в село Лехчево.

Управителят твърди, че е жертва на лъжлива скица за лишаване на бизнеса му

Пътя от града към селото не изминават сами. Пътуват с други учители, които също са от Монтана.

„ Допреди години имаше проведен транспорт, само че в този момент няма подобен. Всеки пътува с персонален автомобил, като доста от сътрудниците сме от Монтана и пътуваме непрекъснато “, изяснява Емилиян Рангелов.

В колата е и Елена – през днешния ден е сътрудник на Емилиян, а преди години – негов преподавател.

Да се употребява уравновесено и единствено с просветителни цели, предлагат от МОН

„ Аз работех 25 години в спортното учебно заведение и по едно време се усещах изморена. Реших, че ще ми е по-спокойно да работя на село и най-много, тъй като те имат по огромна потребност от поддръжка “, изяснява Елена Пелова-Цветанова, преподавател по британски език.

Емилиян е зам.-директор на учебното заведение в селото, само че също по този начин и преподава. Задължително в края на всеки работен ден прави лист със задания за идващия.

От МОН разпоредиха инспекция в ОУ „ Тодор Каблешков “

Тоника преподава по математика, като разчита и на модерните технологии, с цел да изясни по-лесно всеки урок.

„ Доста млада, държи се добре с нас “, споделя ученикът Александър.

През призмата на времето и двамата през днешния ден вършат равносметка за живота си след избора да преподават на селото вместо в огромния град.

След спор в Народно събрание предлагането отпадна

„ Повечето от сътрудниците, с които учихме дружно, избраха да преподават в по-големите градове “, разказва Тоника Иванова, преподавател по математика.

„ Много постоянно получаваме рецензия, че преподаваме тук, защото настройката на обществото за учителите не е както преди години – по напълно друг метод се приема да си преподавател. За страдание, по-голяма част от моите връстници задават въпроса: „ А за какво си преподавател, за какво си в село, за какво не работиш от 8 до 16 часа? “ Аз им давам отговор, че не бих трансформирал нищо “, споделя Емилиян Рангелов.

Той добави, че макар общите резултати има и български възпитаници с добър резултат

„ Предполагам, че даже заплащането щеше да бъде по-високо, само че избирам да остана тук, тъй като това е моето предопределение “, допълва Тоника Иванова.

Възможности за смяна не липсвали.

Според учители казусът не е броят на педагозите

„ Имах няколко благоприятни условия да отпътува за София. Бях сюрпризиран, че избират тъкмо мен, само че и за момент не съм се поколебал да остава тук “, споделя Емилиян Рангелов.

„ В първия миг той ме уведоми, че ще одобри. За броени часове към този момент в главата ми трябваше да имам доста оферти, с цел да го задържа тук. Не мога да кажа, че сме ги спечелили със заплати, тъй като при нас те са с 50 лева над минималната работна заплата за учителите. Не е със възнаграждение, а с отношението, с изискванията, с позитивните страсти и с психоклимата сред нас – учителите, както и сред учителите, учениците и родителите “, споделя Мария Димитрова, шеф на учебно заведение „ Св. св. Кирил и Методий “.

Бизнесът обаче насочи своите рецензии - „ унищожавате бъдещето на децата “

Учебното заведение съществува повече от 150 години. В момента в селото учат 124 деца от първи до седми клас.

Тенденцията в учебното заведение е броят на децата да понижава поради демографската рецесия и трудовата миграция.