Защо и как Радев се легитимира като полупрезидент? Тодорживково...
Партизанският брутализъм в речта на президента, нанизал още ред квалификации – „ полуконституция, полу-Шенген, полуистина, полубюджет, полуреформи, полууправление “, най-малкото го подрежда като полу-президент в личната му таксономия. И обезценява труда на положителния му юридически екип, постарал се да обезпечи съществени причини по редица от атакуваните пред висшия правосъден съдия текстове.
Какво сподели държанието на Радев
Делегитимацията на президента от конституционната политика стартира с неосъщественото му предпочитание пръв да взе участие в нея, като още в предходния си мандат разгласи, че има собствен план за конституционни промени, само че по този начин и не се осмели от правото си да го внесе в Народното събрание. Накрая се оправда с недоверието си към настоящия парламент, с което пък се сложи над суверена, който избира и него, и националното посланичество. Радев обаче побърза, изпреварвайки парламентарната съпротива, пръв да се възползва от правото си да сезира Конституционния съд, чакайки на пусия да съсече измененията, без самичък да взе участие градивно в конституционния спор.
А самото наличие на атакуваните от него промени на Конституцията, които не засягат сърцевината им – т.е. реформирането на правосъдната система – демонстрира един много нелицеприятен за държавен глава метод. Първо, на назадничав конституционализъм, който пази концепцията за практическа непроменимост на Конституцията, бетониран от тълкувателно решение на Конституционния съд преди 20 години – че избрани промени в правосъдната власт могат да се считат за изменение на формата на държавно устройство и държавно ръководство, а за това се желае Велико национално заседание. От тази позиция Радев пази пред Конституционен съд пълномощията си да назначава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Второ, на славолюбие, което брани едноличната си власт посредством служебни държавни управления зад фасадата, че с ограничението пълномощията на президента се нарушавали салдото и взаимоотношението сред президентската институция и Народното събрание.
Трето, на безсрамен процедурализъм, тъй като без да оспори пред Конституционен съд конституционните промени в целокупност, президентът ги нападна накуп с аргумента, че при болшинство под 180 гласа текстовете при всяко от другите четения в пленарна зала би трябвало да се одобряват след най-малко два месеца, а освен след първото четене, което значи промените да бъдат забавени с най-малко половин година.
Радев като фактор за сближение на ръководещите
Ще минат месеци, до момента в който конституционните съдии се произнесат по оспорените от президента и от други инстанции промени в Конституцията на България. Ако те обаче не паднат накуп на процедурна основа, промяната като цяло ще може да се счита за издържала теста за конституционосъобразност, без значение каква част от измененията са били отхвърлени от съда.
През тези дълги месеци обаче президентът остава позициониран и на конституционно-политическо равнище като главен конкурент на ръководещото болшинство. С което самичък се трансформира във фактор за неговото сближение и непоклатимост – и то таман в месеците, в които ще се правят ротацията във властта и кадровите назначения в новите органи на правосъдната власт и в регулаторите.
Румен Радев от ден на ден се трансформира в комфортна боксова круша, която разноликите обединения от сглобката могат да удрят с друга степен на активност. Така те ще намират спомагателен източник на легитимност за какво са дружно – освен тъй като е трябвало да се приключи едноличната власт на президента, а тъй като в реваншисткото си озлобление той е опасност още веднъж, по един или различен метод, да се върне на власт. А и до момента в който имат подобен общ външен зложелател, няма единствено крамолите в не-коалицията да са в центъра на обществения дневен ред.
Тодорживковото завещание се обогати
В политическия диалект от дълго време се използва изразът „ потребен глупак “ – за хора, които наивно си мислят, че работят за някаква идея, до момента в който в това време са употребявани за друга цел. В жаргона на спецслужбите пък „ потребен глупак “ е човек, разрешил да бъде трансфорат в сътрудник за въздействие, без да получи статут на разузнавач. Българският политически живот може би ще обогати смислите на този израз, изключително при тодорживковото завещание за полупроводниците.
Веселин Стойнев,
Какво сподели държанието на Радев
Делегитимацията на президента от конституционната политика стартира с неосъщественото му предпочитание пръв да взе участие в нея, като още в предходния си мандат разгласи, че има собствен план за конституционни промени, само че по този начин и не се осмели от правото си да го внесе в Народното събрание. Накрая се оправда с недоверието си към настоящия парламент, с което пък се сложи над суверена, който избира и него, и националното посланичество. Радев обаче побърза, изпреварвайки парламентарната съпротива, пръв да се възползва от правото си да сезира Конституционния съд, чакайки на пусия да съсече измененията, без самичък да взе участие градивно в конституционния спор.
А самото наличие на атакуваните от него промени на Конституцията, които не засягат сърцевината им – т.е. реформирането на правосъдната система – демонстрира един много нелицеприятен за държавен глава метод. Първо, на назадничав конституционализъм, който пази концепцията за практическа непроменимост на Конституцията, бетониран от тълкувателно решение на Конституционния съд преди 20 години – че избрани промени в правосъдната власт могат да се считат за изменение на формата на държавно устройство и държавно ръководство, а за това се желае Велико национално заседание. От тази позиция Радев пази пред Конституционен съд пълномощията си да назначава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Второ, на славолюбие, което брани едноличната си власт посредством служебни държавни управления зад фасадата, че с ограничението пълномощията на президента се нарушавали салдото и взаимоотношението сред президентската институция и Народното събрание.
Трето, на безсрамен процедурализъм, тъй като без да оспори пред Конституционен съд конституционните промени в целокупност, президентът ги нападна накуп с аргумента, че при болшинство под 180 гласа текстовете при всяко от другите четения в пленарна зала би трябвало да се одобряват след най-малко два месеца, а освен след първото четене, което значи промените да бъдат забавени с най-малко половин година.
Радев като фактор за сближение на ръководещите
Ще минат месеци, до момента в който конституционните съдии се произнесат по оспорените от президента и от други инстанции промени в Конституцията на България. Ако те обаче не паднат накуп на процедурна основа, промяната като цяло ще може да се счита за издържала теста за конституционосъобразност, без значение каква част от измененията са били отхвърлени от съда.
През тези дълги месеци обаче президентът остава позициониран и на конституционно-политическо равнище като главен конкурент на ръководещото болшинство. С което самичък се трансформира във фактор за неговото сближение и непоклатимост – и то таман в месеците, в които ще се правят ротацията във властта и кадровите назначения в новите органи на правосъдната власт и в регулаторите.
Румен Радев от ден на ден се трансформира в комфортна боксова круша, която разноликите обединения от сглобката могат да удрят с друга степен на активност. Така те ще намират спомагателен източник на легитимност за какво са дружно – освен тъй като е трябвало да се приключи едноличната власт на президента, а тъй като в реваншисткото си озлобление той е опасност още веднъж, по един или различен метод, да се върне на власт. А и до момента в който имат подобен общ външен зложелател, няма единствено крамолите в не-коалицията да са в центъра на обществения дневен ред.
Тодорживковото завещание се обогати
В политическия диалект от дълго време се използва изразът „ потребен глупак “ – за хора, които наивно си мислят, че работят за някаква идея, до момента в който в това време са употребявани за друга цел. В жаргона на спецслужбите пък „ потребен глупак “ е човек, разрешил да бъде трансфорат в сътрудник за въздействие, без да получи статут на разузнавач. Българският политически живот може би ще обогати смислите на този израз, изключително при тодорживковото завещание за полупроводниците.
Веселин Стойнев,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ