Мария Цънцарова и антиваксърите на Възраждане. Как журналистиката става хакерство
Партия употребява настроенията против имунизацията срещу COVID-19, с цел да влезе в Народното събрание. Журналистка обаче разкрива, че част от депутатите на партията в действителност са имунизирани. Сега прокуратурата търси източниците на тази информация, разследвайки хакерство. Какъв е казусът във всичко това?
Закрилата на журналистическите източници има изключително значение в демократичните общества, тъй като обезпечава опция на медиите да стигат до сензитивна информация даже и достъпът до нея да е стеснен.
Затова европейските съдии одобряват, че публицистите имат право да резервират в загадка своите източници, даже и посредством разгласяването на избрана информация те да правят нарушаване или закононарушение. Условието е публикуването на въпросните данни да е от публичен интерес .
Въпреки че този стандарт е въведен още в края на предишния век с решението на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) по делото " Гуудуин против Обединеното кралство " , българските управляващи не всеки път се преценяват с него, в това число в наши дни.
Последният образец в тази посока е казусът с телевизионната водеща от бТВ Мария Цънцарова и репортажът ѝ за имунизираните антиваксъри от някогашната парламентарна група на проруската партия " Възраждане " .
В началото на годината тя осветли благодарение на информация от свои анонимни източници, че към една трета от депутатите на ръководената от Костадин Костадинов групировка редовно назовават пред медиите имунизациите срещу COVID-19, макар че самите те са ваксинирани против ковид.
Макар че разгласяването на сходна информация официално съставлява нарушаване с персонални данни, в тази ситуация беше налице публичен интерес - публиката да разбере, че политици, пропагандиращи антиваксърство, в действителност не имат вяра в него.
Няколко месеца по-късно обаче се оказва, че по случая е зает целия наказателен уред на страната - от Комисията по отбрана на персоналните данни (КЗЛД), през полицията и Главната дирекция за битка с проведената престъпност (ГДБОП), до прокуратурата. Активизирането на Министерство на вътрешните работи става по разпореждане на държавното обвиняване, а формалният мотив е, че съгласно разледващите в тази ситуация има данни за... хакерство .
" Възраждане ", имунизациите и изборите
По време на предизборната акция през предходната есен Костадинов и съпартийците му непрестанно назоваха имунизациите срещу COVID-19 " пробни вещества ". Тя се организира в разгара на четвъртата вълна от епидемията от ковид в България и по тази причина ограниченията за ограничение на болестта се оказаха измежду главните тематики на политиците.
" Възраждане " организира серия от прояви против наложителното прилагане на защитни маски и всеобщата имунизация против COVID-19. Лидерът ѝ наричаше пандемията " сезонен грип " и призоваваше хората да не се ваксинират с новите препарати.
На парламентарния избор на 14 ноември 2021 година " Възраждане " за пръв път мина 4-процентовата преграда и влезе в Народното събрание, печелейки над 127 000 гласа и общо 13 депутатски места. В първите си дни в пленарната зала партията продължи да концентрира изявленията си главно по тематиката COVID-19.
В началото на тази година обаче Цънцарова, че към една трета от депутатите в парламентарната група на партията на Костадинов в действителност са имунизирани преди месеци. И все пак не престават да настояват, че имунизацията срещу COVID-19 е ненужна и пробна.
Разкритието на Цънцарова се базираше на информация от нейни източници, чиято идентичност беше непокътната в загадка, защото те огласяваха персонални данни на народни представители. Подобно деяние официално е неразрешено от европейския правилник за отбрана на персоналните данни (GDPR), а и от българското национално законодателство в тази сфера.
Затова и депутатите от " Възраждане " подадоха сигнал в прокуратурата, която образува кореспонденция. През последните месецi Цънцарова два пъти беше викана в Министерство на вътрешните работи , с цел да разкрие източниците си. Тя обаче не го направи и получи поддръжка от журналистически и други неправителствени организации.
Журналистическите източници
Още през юли Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) заяви, че Комисията за отбрана на персоналните данни и ГДБОП пробват да разкрият самоличността на източниците на Цънцарова. За задачата комисията образува произвеждане, а антимафиотите повикаха журналистката за предоставяне на пояснения.
" Като се има поради надделяващия публичен интерес е голословно да се прави опит по какъвто и да било метод да се разкрие тайната на журналистическия източник ", акцентира тогава АЕЖ.
Асоциацията се базира точно на решението на Европейски съд по правата на човека от 1996 година по делото " Гуудуин против Обединеното кралство ", в което европейският съд приема, че " отбраната на журналистическите източници е едно от главните условия за независимост на пресата ". Както и, че " неналичието на такава отбрана ще се отрази негативно върху готовността на източниците да подкрепят пресата в информирането на обществото по въпроси от публичен интерес ".
Според АЕЖ " въпросът дали политици, които въздействат върху публичното мнение, имат държание, надлежно на обществено изложените от тях възгледи, или натрупат по нечестен метод дивиденти посредством умишлено и злонамерено разпространение на дезинформация и акция против имунизация, е съответно журналистическо държание ".
Само два месеца по-късно журналистическата организация за още един напън върху Цънцарова, този път сбъднат и посредством образуването на досъдебно произвеждане от прокуратурата.
От АЕЖ прецизираха, че на този декор и КЗЛД продължава своето произвеждане по случая, " което също има за цел да откри и да преследва източниците на следствието ". Затова асоциацията е изпратила свое мнение на комисията с гледище да бъде конституирана като заинтригувана страна в производството, само че по този начин и не е получила отговор.
Последваха и позиции в поддръжка на закрилата на източниците на Цънцарова от неправителствената организация " Антикорупционен фонд " (АКФ) и интернационалната " Репортери без граници " .
Свободна Европа изпрати писмени въпроси до прокуратурата и КЗЛД по отношение на дейностите им по отношение на Цънцарова. От комисията не изпратиха отговори до публицистичното привършване на текста, а от държавното обвиняване разгласиха на уеб страницата си публично по тематиката " по отношение на многочислени медийни запитвания ".
Прокуратурата проверява хакери
От формалната информация на проверяващите излиза наяве, че в границите на формираното досъдебно произвеждане по случая те не преследват телевизионната журналистка, а обвинен за " непозволено сбъднат достъп до осведомителна система - Национална здравна осведомителна система ".
Прокуратурата прецизира, че става въпрос за " получена информация по отношение на персонални здравни данни на физически лица, касаещи имунизационния им статус " и квалифицира случая като " значителен ".
Затова е образувала следствие по член 319а от Наказателния кодекс от глава " Компютърни закононарушения ": " Който непозволено реализира достъп до осведомителна система или елементи от нея, в немаловажни случаи се санкционира с отнемане от независимост до шест години и с санкция до три хиляди лв.. "
" Не дават отговор на истината изказванията, че против журналистката Мария Цънцарова е формирано досъдебно произвеждане. Предмет на досъдебното произвеждане са обстоятелствата и събитията, относими към предмета на закононарушението ", добавя прессъобщението с уточнението, че по случая към момента няма повдигнати обвинявания, а единствено се събират доказателства.
Това на процедура значи, че Окръжната прокуратура в Пазарджик, която води следствието, има намерение да преследва точно източниците на журналистката. Тъй като текстът, по който е формирано следствието, планува над 5 години затвор, това значи, че по този проблем могат да бъдат употребявани даже специфични разследващи средства .
" Прекомерна и неприемлива мярка "
Според юрист Александър Кашъмов , който е някогашен ръководител и сегашен член на Комисията по журналистическа нравственос, в тази ситуация става въпрос за " несъразмерна и неприемлива мярка ", подхваната от българските управляващи.
Юристът от Програма " Достъп до информация " е на мнение, че при надделяващ публичен интерес публицистите имат право да не разгласяват своите източници и този стандарт от дълго време е натрапен от Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи и одобрен от Европейски съд по правата на човека.
Кашъмов уточни пред Свободна Европа още, че в тази ситуация с имунизираните антиваксъри от " Възраждане " са огласени персонални данни на депутати, а съгласно Конституционния съд (КС) персоналните данни на обществените персони не попадат под същата степен на отбрана както тези на жителите. Подобна процедура има и Върховният административен съд (ВАС) по редица каузи по Закона за достъп до социална информация
" Журналистите имат освен правото, само че и задължението да пазят източниците си, когато са поверителни ", приема Комисията по журналистическа нравственос в свое през 2015 година, представено от АЕЖ.
Според документа " правото на отбрана на източниците може да предстои на ограничаване при съблюдаване на условията за правда, пропорция и нужда в демократичното общество, след преценка на самостоятелен и неутрален съд ".
В случая с репортажа на Мария Цънцарова обаче съдът към момента не е имал опция да се произнесе по законността на нито едно от подхванатите от управляващите дейности, защото производствурата към момента са висящи.
Закрилата на журналистическите източници има изключително значение в демократичните общества, тъй като обезпечава опция на медиите да стигат до сензитивна информация даже и достъпът до нея да е стеснен.
Затова европейските съдии одобряват, че публицистите имат право да резервират в загадка своите източници, даже и посредством разгласяването на избрана информация те да правят нарушаване или закононарушение. Условието е публикуването на въпросните данни да е от публичен интерес .
Въпреки че този стандарт е въведен още в края на предишния век с решението на Европейския съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) по делото " Гуудуин против Обединеното кралство " , българските управляващи не всеки път се преценяват с него, в това число в наши дни.
Последният образец в тази посока е казусът с телевизионната водеща от бТВ Мария Цънцарова и репортажът ѝ за имунизираните антиваксъри от някогашната парламентарна група на проруската партия " Възраждане " .
В началото на годината тя осветли благодарение на информация от свои анонимни източници, че към една трета от депутатите на ръководената от Костадин Костадинов групировка редовно назовават пред медиите имунизациите срещу COVID-19, макар че самите те са ваксинирани против ковид.
Макар че разгласяването на сходна информация официално съставлява нарушаване с персонални данни, в тази ситуация беше налице публичен интерес - публиката да разбере, че политици, пропагандиращи антиваксърство, в действителност не имат вяра в него.
Няколко месеца по-късно обаче се оказва, че по случая е зает целия наказателен уред на страната - от Комисията по отбрана на персоналните данни (КЗЛД), през полицията и Главната дирекция за битка с проведената престъпност (ГДБОП), до прокуратурата. Активизирането на Министерство на вътрешните работи става по разпореждане на държавното обвиняване, а формалният мотив е, че съгласно разледващите в тази ситуация има данни за... хакерство .
" Възраждане ", имунизациите и изборите По време на предизборната акция през предходната есен Костадинов и съпартийците му непрестанно назоваха имунизациите срещу COVID-19 " пробни вещества ". Тя се организира в разгара на четвъртата вълна от епидемията от ковид в България и по тази причина ограниченията за ограничение на болестта се оказаха измежду главните тематики на политиците.
" Възраждане " организира серия от прояви против наложителното прилагане на защитни маски и всеобщата имунизация против COVID-19. Лидерът ѝ наричаше пандемията " сезонен грип " и призоваваше хората да не се ваксинират с новите препарати.
На парламентарния избор на 14 ноември 2021 година " Възраждане " за пръв път мина 4-процентовата преграда и влезе в Народното събрание, печелейки над 127 000 гласа и общо 13 депутатски места. В първите си дни в пленарната зала партията продължи да концентрира изявленията си главно по тематиката COVID-19.
В началото на тази година обаче Цънцарова, че към една трета от депутатите в парламентарната група на партията на Костадинов в действителност са имунизирани преди месеци. И все пак не престават да настояват, че имунизацията срещу COVID-19 е ненужна и пробна.
Разкритието на Цънцарова се базираше на информация от нейни източници, чиято идентичност беше непокътната в загадка, защото те огласяваха персонални данни на народни представители. Подобно деяние официално е неразрешено от европейския правилник за отбрана на персоналните данни (GDPR), а и от българското национално законодателство в тази сфера.
Затова и депутатите от " Възраждане " подадоха сигнал в прокуратурата, която образува кореспонденция. През последните месецi Цънцарова два пъти беше викана в Министерство на вътрешните работи , с цел да разкрие източниците си. Тя обаче не го направи и получи поддръжка от журналистически и други неправителствени организации.
Журналистическите източници
Още през юли Асоциацията на европейските публицисти в България (АЕЖ) заяви, че Комисията за отбрана на персоналните данни и ГДБОП пробват да разкрият самоличността на източниците на Цънцарова. За задачата комисията образува произвеждане, а антимафиотите повикаха журналистката за предоставяне на пояснения.
" Като се има поради надделяващия публичен интерес е голословно да се прави опит по какъвто и да било метод да се разкрие тайната на журналистическия източник ", акцентира тогава АЕЖ.
Асоциацията се базира точно на решението на Европейски съд по правата на човека от 1996 година по делото " Гуудуин против Обединеното кралство ", в което европейският съд приема, че " отбраната на журналистическите източници е едно от главните условия за независимост на пресата ". Както и, че " неналичието на такава отбрана ще се отрази негативно върху готовността на източниците да подкрепят пресата в информирането на обществото по въпроси от публичен интерес ".
Според АЕЖ " въпросът дали политици, които въздействат върху публичното мнение, имат държание, надлежно на обществено изложените от тях възгледи, или натрупат по нечестен метод дивиденти посредством умишлено и злонамерено разпространение на дезинформация и акция против имунизация, е съответно журналистическо държание ".
Само два месеца по-късно журналистическата организация за още един напън върху Цънцарова, този път сбъднат и посредством образуването на досъдебно произвеждане от прокуратурата.
От АЕЖ прецизираха, че на този декор и КЗЛД продължава своето произвеждане по случая, " което също има за цел да откри и да преследва източниците на следствието ". Затова асоциацията е изпратила свое мнение на комисията с гледище да бъде конституирана като заинтригувана страна в производството, само че по този начин и не е получила отговор.
Последваха и позиции в поддръжка на закрилата на източниците на Цънцарова от неправителствената организация " Антикорупционен фонд " (АКФ) и интернационалната " Репортери без граници " .
Свободна Европа изпрати писмени въпроси до прокуратурата и КЗЛД по отношение на дейностите им по отношение на Цънцарова. От комисията не изпратиха отговори до публицистичното привършване на текста, а от държавното обвиняване разгласиха на уеб страницата си публично по тематиката " по отношение на многочислени медийни запитвания ".
Прокуратурата проверява хакери
От формалната информация на проверяващите излиза наяве, че в границите на формираното досъдебно произвеждане по случая те не преследват телевизионната журналистка, а обвинен за " непозволено сбъднат достъп до осведомителна система - Национална здравна осведомителна система ".
Прокуратурата прецизира, че става въпрос за " получена информация по отношение на персонални здравни данни на физически лица, касаещи имунизационния им статус " и квалифицира случая като " значителен ".
Затова е образувала следствие по член 319а от Наказателния кодекс от глава " Компютърни закононарушения ": " Който непозволено реализира достъп до осведомителна система или елементи от нея, в немаловажни случаи се санкционира с отнемане от независимост до шест години и с санкция до три хиляди лв.. "
" Не дават отговор на истината изказванията, че против журналистката Мария Цънцарова е формирано досъдебно произвеждане. Предмет на досъдебното произвеждане са обстоятелствата и събитията, относими към предмета на закононарушението ", добавя прессъобщението с уточнението, че по случая към момента няма повдигнати обвинявания, а единствено се събират доказателства.
Това на процедура значи, че Окръжната прокуратура в Пазарджик, която води следствието, има намерение да преследва точно източниците на журналистката. Тъй като текстът, по който е формирано следствието, планува над 5 години затвор, това значи, че по този проблем могат да бъдат употребявани даже специфични разследващи средства .
" Прекомерна и неприемлива мярка "
Според юрист Александър Кашъмов , който е някогашен ръководител и сегашен член на Комисията по журналистическа нравственос, в тази ситуация става въпрос за " несъразмерна и неприемлива мярка ", подхваната от българските управляващи.
Юристът от Програма " Достъп до информация " е на мнение, че при надделяващ публичен интерес публицистите имат право да не разгласяват своите източници и този стандарт от дълго време е натрапен от Европейската спогодба за правата на индивида и главните свободи и одобрен от Европейски съд по правата на човека.
Кашъмов уточни пред Свободна Европа още, че в тази ситуация с имунизираните антиваксъри от " Възраждане " са огласени персонални данни на депутати, а съгласно Конституционния съд (КС) персоналните данни на обществените персони не попадат под същата степен на отбрана както тези на жителите. Подобна процедура има и Върховният административен съд (ВАС) по редица каузи по Закона за достъп до социална информация
" Журналистите имат освен правото, само че и задължението да пазят източниците си, когато са поверителни ", приема Комисията по журналистическа нравственос в свое през 2015 година, представено от АЕЖ.
Според документа " правото на отбрана на източниците може да предстои на ограничаване при съблюдаване на условията за правда, пропорция и нужда в демократичното общество, след преценка на самостоятелен и неутрален съд ".
В случая с репортажа на Мария Цънцарова обаче съдът към момента не е имал опция да се произнесе по законността на нито едно от подхванатите от управляващите дейности, защото производствурата към момента са висящи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ