Парламентът принадлежи на народа. „На германския народ - е написано

...
Парламентът принадлежи на народа. „На германския народ - е написано
Коментари Харесай

Парламентът, който е бил и лазарет, и родилно отделение

Парламентът принадлежи на народа. „ На немския народ " - е написано над входа на Райхстага в Берлин. Архитектът Пол Вало има намерение да сложи този един тип дарителски надпис още през 1894-а година, при откриването на имперския парламент, само че се натъква на отпора на немския кайзер Вилхелм Втори. Той не одобрявал споменаването на „ народа " в този подтекст.

Едва в разгара на Първата международна война, когато през 1916-а година и депутатите от Социалдемократическата партия се съгласяват да гласоподават „ за " военните заеми, а Германия към този момент е много изтощена от войната, кайзерът решил да отвърне с великодушен жест. Буквите били отлети от бронза на две френски оръдия, пленени по време на освободителните войни през 1813-1815 година.

Подпалването на Райхстага през 1933-а година, след идването на националсоциалистите на власт, става фиктивен мотив за кавга с опозицията и за едноличното завладяване на властта. Обстоятелствата към подпалването и до през днешния ден не са изцяло изяснени. Хитлер упреква в това комунистите (сред главните обвинени е Георги Димитров), а те - него.

Лазарет и родилно поделение
По време на Втората международна война прозорците на Райхстага, който не играел никаква роля в системата от архитектурни и идеологически знаци на националсоциалистическата тирания, са зазидани. В някои от пространствата му компанията AEG произвеждала радиолампи, а в други били ситуирани санитарен пункт и акушерското поделение на берлинската болница „ Шарите ".

В първото следвоенно десетилетие постройката, която попада в западната част на Берлин, е полуразрушена. През 1954-а година заради опасността от сриване взривяват останките от купола, въпреки съгласно някои архитекти това да не било неотложно. Наскоро по-късно вземат решение да създадат ремонт, само че в разграничена Германия не било ясно за каква цел да се употребява постройката на Райхстага.

Ремонтните работи не престават до 1973-а година. Западногерманският проектант Паул Баумгартен, който печели състезанието, се отхвърля от възобновяване на купола, а и отстранява голям брой неоренесансови и необарокови дърворезбовани и гипсови орнаменти в сходство с прагматичния усет на времето.

Стените от вътрешната страна са облицовани с бели панели, които скриват следите от боевете, както и подписите на руските бойци - по този начин умишлено или неумишлено - те се резервират за бъдещето. Бившата заседателна зала е възобновена, освен това в очакване Германия да се сплоти - задоволително огромна, че да има място за всички депутати.
Преди Обединението на Германия
През 1971-а година държавите-победителки одобряват ново четиристранно съглашение за Западен Берлин. В интервала на понижаване на напрежението Съветският съюз, Съединени американски щати, Англия и Франция се договарят, че Западен Берлин не е съставка от Федерална Република Германия, само че Федерална Република Германия има правото да съставлява неговите ползи на интернационалната сцена, в случай че те не засягат стратегически въпроси и проблеми, свързани със сигурността.

Този контракт попречва на проектите някои от пленарните съвещания на Бундестага да се организират в Западен Берлин - там се провеждат единствено мероприятия със алегоричен темперамент като израз на устрема на Федерална Република Германия към обединяване на страната.

Едно от най-забележителните събития в актуалната немска история става към зданието на Райхстага на 3-и октомври 1990-а година. В среднощ пред западния портал е повдигнат флагът в златно, алено и черно - знамето на Обединена Германия. Точно в този ден, по-малко от година след рухването на Берлинската стена, става формалното юридическо обединяване на страната.
Възстановяването на постройката
По време на ремонта на постройката от 1995 до 1999-а година, преди прехвърлянето на столицата на Германия от Бон в Берлин, отстраняват на процедура всички промени, направени от Баумгартен, ориентирайки се по истинските проекти на Вало. Целта на реконструкцията естествено не е Райхстагът да бъде възобновен в първичния си тип. Но запазването на историческите следи е едно от изискванията на интернационалния конкурс, извоюван от английския проектант Норман Фостър.

За завземането на Райхстага през 1945-а година през днешния ден на посетителите и на депутатите припомнят надписите, направени от бойци от Червената войска. Благодарение на специфичната реставрационна технология, те наподобяват по този начин, сякаш са били направени през вчерашния ден. И евентуално затова един от новопристигналите преди време от Бон в Берлин депутати като видял подписите, решил, че са дело на хулигани, безчинствали в преди малко ремонтираните пространства. Той се обадил в деловодството на Народното събрание, с цел да опише за безобразието, само че там му обяснили какъв е произходът и смисълът на надписите. Впрочем - концепцията за запазването на историческите мемоари тогава се харесва напълно не на всички депутати, само че те не получават поддръжка.
 Парламентът, който е бил и санитарен пункт, и родилно поделение

 Парламентът, който е бил и санитарен пункт, и родилно поделение

Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР