ГЕРБ не опровергаха съмненията, че искат да бетонират шефа на агенцията за подслушване
Парламентът одобри на първо четене промени в Закона за специфичните разследващи средства (ЗСРС), които уреждат мандата на ръководителя на Държавна организация " Технически интервенции " (ДАТО). Текстовете бяха признати скоростно, като в границите на две седмици минаха разискванията през профилираната комисия за надзор на службите и влязоха в пленарна зала.
Депутатите от ГЕРБ, които са вносители на измененията, не опровергаха подозренията, че редакцията се прави тъкмо в този момент, когато правителството пробва да преназначи на поста сегашния ръководител на ДАТО Цветан Китов , за който президентът Румен Радев досега отхвърля да издаде декрет. Промените в закона идват и директно след разразилия се нов скандал с контрола при подслушванията, откакто ръководителят на Националното бюро за надзор на СРС Бойко Рашков заяви за нарушавания при използването на СРС от ДАТО.
В отчета на парламентарната комисия за надзор на службите се показва, че измененията са признати в наличието на основния секретар на Съвета за сигурност към Министерски съвет Георги Кръстев . Мотивите за редакциите са свързани с уеднаквяване на мандата на ръководителя на ДАТО с този на шефовете на останалите служби. В доклада се показва също, че измененията се вършат и с цел да отговорят на " публичните упования за бистрота " и че са признати единомислещо и от ръководещи, и от съпротива.
Въпреки това от левицата показаха запасите си към измененията. Филип Попов сподели, че от Българска социалистическа партия са съгласни, че би трябвало да бъде попълнена законодателната празнина, поради която към сегашния миг ръководителят на ДАТО няма мандат. " Но не сме съгласни мандатът на този ръководител да бъде продължен за още пет години ", сподели той и разясни, че ръководителят на ДАНС има единствено един мандат от пет години. " Закон не се прави предвид на личността, по този начин както е препоръчан ", сподели Попов и разясни, че от левицата ще внесат предложение мандатът на шефа на организацията да бъде пет години и да отпадне предлагането на ГЕРБ за два мандата от по пет години.
Славчо Велков също изрази подозрения, че измененията се вършат в интерес на Китов. Той напомни, че шефът на ДАТО е назначен през 2013 година без досега за това да бъде публикуван декрет. " Тоест той към този момент има мандат от 4 години, в случай че вие признавате този негов мандат за годен, би трябвало да се предложи на президента да издаде декрет за 1 година. Ако кажете, че тези години не съставляват мандат, тогава би трябвало да оспорваме легитимността на подписаните от него позволения за СРС. Ние виждаме един прям опит да бъде бетонирана обособена персона за длъжността и тя е добре известна – личността, която в този момент заема поста ", сподели Велков.
Той сподели, че отчетът за активността на ДАТО не е признат в спецкомисията и съобщи, че от левицата ще желаят чуване на ръководителя на Националното бюро за надзор на СРС, който изнесъл данни за незаконосъобразност при използването на СРС, в това число и от ДАТО.
" Ако желаете да приравните мандатността с Държавна организация " Разузнаване ", би трябвало да мотивирате какъв брой е близка активността на ДАТО с тази на ДАР. Нали в ДАНС също има такава профилирана дирекция. Тогава за какво желаеме за още пет години? ", попита той.
Председателят на спецкомисията за службите Димитър Лазаров от ГЕРБ напомни, че при назначението на Китов през 2013 година не е имало условие за мандат. Той отхвърли да разяснява дали " завареният случай " се брои за мандат, само че сподели, че новите промени вкарват втори мандат за не повече от пет години, с което не отхвърли, че желанията на държавното управление са да предложи Китов още веднъж отпред на ДАТО съгласно новите промени в закона.
Иван Иванов от Българска социалистическа партия също изрази подозрения, че измененията се вършат в интерес на Китов. " Защо е записано, че му се дава опция за още един мандат – не усетих да оборите нашето съмнение, че се прави за Китов. Опитвате се да не наложите една смяна, която е в ущърб на обществото. Хубаво е да ни обясните, за какво се прави това нещо, а не преди година. Защо се предлага да му се удължи мандата с още пет години? Той има ли цялостен мандат в този момент, или няма? ", попита Иванов.
В края на дебата Димитър Лазаров дефинира като манипулативни изказванията, че измененията се вършат за Китов и разясни, че все още законът планува ръководителят на ДАТО да е на поста си безкрайно без мандат.
На първо четене измененията бяха признати със 104 гласа " за ", като от Българска социалистическа партия гласоподаваха " въздържал се ".
Депутатите от ГЕРБ, които са вносители на измененията, не опровергаха подозренията, че редакцията се прави тъкмо в този момент, когато правителството пробва да преназначи на поста сегашния ръководител на ДАТО Цветан Китов , за който президентът Румен Радев досега отхвърля да издаде декрет. Промените в закона идват и директно след разразилия се нов скандал с контрола при подслушванията, откакто ръководителят на Националното бюро за надзор на СРС Бойко Рашков заяви за нарушавания при използването на СРС от ДАТО.
В отчета на парламентарната комисия за надзор на службите се показва, че измененията са признати в наличието на основния секретар на Съвета за сигурност към Министерски съвет Георги Кръстев . Мотивите за редакциите са свързани с уеднаквяване на мандата на ръководителя на ДАТО с този на шефовете на останалите служби. В доклада се показва също, че измененията се вършат и с цел да отговорят на " публичните упования за бистрота " и че са признати единомислещо и от ръководещи, и от съпротива.
Въпреки това от левицата показаха запасите си към измененията. Филип Попов сподели, че от Българска социалистическа партия са съгласни, че би трябвало да бъде попълнена законодателната празнина, поради която към сегашния миг ръководителят на ДАТО няма мандат. " Но не сме съгласни мандатът на този ръководител да бъде продължен за още пет години ", сподели той и разясни, че ръководителят на ДАНС има единствено един мандат от пет години. " Закон не се прави предвид на личността, по този начин както е препоръчан ", сподели Попов и разясни, че от левицата ще внесат предложение мандатът на шефа на организацията да бъде пет години и да отпадне предлагането на ГЕРБ за два мандата от по пет години.
Славчо Велков също изрази подозрения, че измененията се вършат в интерес на Китов. Той напомни, че шефът на ДАТО е назначен през 2013 година без досега за това да бъде публикуван декрет. " Тоест той към този момент има мандат от 4 години, в случай че вие признавате този негов мандат за годен, би трябвало да се предложи на президента да издаде декрет за 1 година. Ако кажете, че тези години не съставляват мандат, тогава би трябвало да оспорваме легитимността на подписаните от него позволения за СРС. Ние виждаме един прям опит да бъде бетонирана обособена персона за длъжността и тя е добре известна – личността, която в този момент заема поста ", сподели Велков.
Той сподели, че отчетът за активността на ДАТО не е признат в спецкомисията и съобщи, че от левицата ще желаят чуване на ръководителя на Националното бюро за надзор на СРС, който изнесъл данни за незаконосъобразност при използването на СРС, в това число и от ДАТО.
" Ако желаете да приравните мандатността с Държавна организация " Разузнаване ", би трябвало да мотивирате какъв брой е близка активността на ДАТО с тази на ДАР. Нали в ДАНС също има такава профилирана дирекция. Тогава за какво желаеме за още пет години? ", попита той.
Председателят на спецкомисията за службите Димитър Лазаров от ГЕРБ напомни, че при назначението на Китов през 2013 година не е имало условие за мандат. Той отхвърли да разяснява дали " завареният случай " се брои за мандат, само че сподели, че новите промени вкарват втори мандат за не повече от пет години, с което не отхвърли, че желанията на държавното управление са да предложи Китов още веднъж отпред на ДАТО съгласно новите промени в закона.
Иван Иванов от Българска социалистическа партия също изрази подозрения, че измененията се вършат в интерес на Китов. " Защо е записано, че му се дава опция за още един мандат – не усетих да оборите нашето съмнение, че се прави за Китов. Опитвате се да не наложите една смяна, която е в ущърб на обществото. Хубаво е да ни обясните, за какво се прави това нещо, а не преди година. Защо се предлага да му се удължи мандата с още пет години? Той има ли цялостен мандат в този момент, или няма? ", попита Иванов.
В края на дебата Димитър Лазаров дефинира като манипулативни изказванията, че измененията се вършат за Китов и разясни, че все още законът планува ръководителят на ДАТО да е на поста си безкрайно без мандат.
На първо четене измененията бяха признати със 104 гласа " за ", като от Българска социалистическа партия гласоподаваха " въздържал се ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ